Решение № 164 от 03.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000521 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК по постъпила въззивна жалба от К. Д. К., М. И. К., Ц. К. К., ЕТ К. – 7 – К. К. и К. ЕООД, чрез пълномощника им адвокат М. П., срещу постановеното решение №260076 от 21.03.2022 г. по търг.дело №330/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, с която същото се обжалва частично.

С посоченото решение е признато за установено по отношение на К. Д.

К., лично и в качеството му на ЕТ с фирма К. – 7 - К. К., М. И. К., Ц. К. К. и К.

ЕООД съществуването на вземането на У.К.Б. АД, за което по ч.гр.д.

18953/2017 на ПРС е издадена заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК, произтичащо от договор за банков кредит ....., изменен с Анекс 1/14.09.2009 и Анекс 2/27.10.2014 г., в следния размер: 73 602,12 лв. главница, ведно с обезщетение за забава от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 84 454,82 лв. отхвърля иска, 2 708,70 лв. - договорна лихва за периода 27.06.2016 г. – 29.12.2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2970,49 лв. отхвърля иска, 7 155,76 лв. - неустойка върху главницата от 73 602,12 лв. за 1 периода от 16.12.2016 г. до 30.11.2017 г. , като за разликата до пълния предявен размер от 8 035,89 лв. отхвърля иска, 252,81 лв. - неустойка върху дължимата лихва от 2 708,70 лв. за периода от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от 354,57 лв. отхвърля иска.

Също така е отхвърлен искът за съществуване на сумата от 4829,26 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 27.06.2016 г. – 29.11.2017 г.

Жалбоподателите са останали недоволни частично от решението – в частта на главница за разликата над 39 956,11 лв. до 73 602,12 лв., както и в частите, с които са присъдени сумите 2 708,70 лв., 7 155,76 лв., 252,81 лв. съответно за договорна лихва, неустойка върху главница и неустойка върху лихви. Считат изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита за неправилни и необосновани, като са изложили подробни съображения в тази връзка, а по отношение на лихва и неустойки, че същите са заплатени.

Посочват и, че следва да се обяви нищожност на целите анекси №1 и №2, както и обосновават тезата, че дължимите размери са неправилно изчислени. Молят да се отмени решението в обжалваните му части и отхвърлят претенциите на банката. Претендират разноски.

Ответната банка - У.К.Б. АД е представила отговор срещу въззивната жалба, с който я счита за неоснователна. Молят да се остави без уважение, като се потвърди така обжалваното решение в обжалваната му уважителна част.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на въззивно обжалване са сумите, както следва: сумата над 39 956,11 лв. до 73 602,12 лв. - главница, както и сумите 2 708,70 лв., 7 155,76 лв., 252,81 лв. съответно за договорна лихва, неустойка върху главница и неустойка върху лихви, които са част от издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповедно производство - ч.гр.д.

2

18953/2017 на ПРС. Спори се дали са дължими или не.

Видно от исковата молба, ищецът банка се позовава на сключен договор за банков кредит №931/ИН от 27.02.2008 г. с ответниците, от които К. К. има качеството на кредитополучател, а останалите на солидарни длъжници. Съгласно договора, страните се съгласили на кредитополучателя да се предостави кредит в размер на 130 000 лв., срещу задължението от негова страна да погасява задължението си на месечни погасителни вноски, ведно с уговорена възнаградителна лихва, със срок 27.02.2023 г. След договора били подписани два анекса №1 от 14.09.2009 г. и №2 от 27.10.2014 г., с които се преуредили първоначалните условия на даговора.

Ищецът твърди, че за периода 27.06.2016 г. – 27.12.2016 г. са осчетоводени 7 бр. непогасени месечни вноски за дължима главница и лихва.

Поради това се е възползвал от правото си за обяви кредита за предсрочно изискуем – 26.12.2016 г., за което е изпратил покани до длъжниците, а впоследствие образувал заповедно производство и изпълнително дело №365/2018 г. по описа на ЧСИ Петко И..

Ответниците са представили отговор, в който считат исковата молба за неоснователна, като са изложили своите подробни възражения относно недействителност на процесния договор за кредит и анексите към него, както по чл.26 от ЗЗД, така и по ЗЗП. Оспорват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

Ищецът е приложил договора за банков кредит и двата анекса към него, условия по кредити на физически лица-ипотечни кредити, общи условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, нотариални покани и писмо-обратна разписка до ответниците във връзка с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, счетоводно извлечение за задълженията по процесния кредит, погасителни планове. Приложено е заповедното производство. По искане на страните е назначена съдебносчетоводна експертиза, основна и две допълнителни заключения пред първата инстанция. Допусната е и допълнителна експертиза от настоящата инстанция. Назначеното вещо лице по делото е отговорило обстойно на поставените задачи, като е представило различни варианти във връзка със задълженията на ответниците.

3

Няма спор, а и от данните по делото се установява, че е образувано заповедно производство, че длъжниците по него за възразили срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК в срока по чл. 414 ГПК, че е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК в срока по чл.415 ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и предмета на исковото производство, както и на настоящото въззивно производство.

Установява се, че първоинстанционният съд е приел нищожност, поради неравнопоставеност на клаузите от договора и анексите, определящи изменението на лихвения процент на възнаградителната лихва. На тази база е счел, че в отношенията между страните по отношение на възнаградителната лихва следва да се прилага първоначално уговорения лихвен процент в договора и последвалите го анекси, на което съответства въпрос 2.4 – вариант 1 от заключението на вещото лице, като е определил размера на тази основа.

Видно от анексите, в тях е посочен размерът на кредита - разрешен размер – 130 000 лв., усвоен размер – 130 000 лв. и погасен размер – 4 199,80 лв., като след приспадане на погасения размер е посочена сумата 125 800,20 лв. По същият начин е посочен и размерът на кредита във втория анекс. Няма включени суми въз основа на изменени възнаградителни или други лихви.

Посочени са различни проценти възнаградителна лихва. Ето защо следва да се приеме, че са от значение първоначално уговорените лихвени проценти в договора и двата анекса, без клаузите за изменението им, които вече са признати за нищожни и това обстоятелство не е спорно в настоящото производство. Страните са постигнали съгласие в анексите за първоначално уговорените размери на възнаградителната лихва. Размерите не утежняват положението на длъжниците в сравнение с уговорената възнаградителна лихва в договора при проследяване вариантите, изготвени от вещото лице.

Ето защо, следва да се приеме, че същите са породили действие с изключение на клаузите за изменение на възнаградителна лихва.

Съгласно посочения отговор на въпрос 2.4 – вариант 1 към 15.12.2016 г. дължимите суми по кредита са: главница – 50 917,29 лв., лихва – 82 498,99 лв. и такси 1 866,77 лв. След извършено разпределение на постъпилите суми по 4 кредита остава дължима главница 5 480,59 лв. и дължима възнаградителна лихва 2 708,70 лв.

Към 30.11.2017 г., когато е подадено заявлението за заповедно производство, задълженията са: главница – 61 664,30 лв., лихва – 87 397,22 лв., такси – 1 943,23 лв. След приспадане на разпределените суми непогасените задължения са главница 5 266,43 лв., възнаградителна лихва 7 606,93 лв., такси 76,46 лв.

Установява се, че към двата посочени момента има непогасени задължения за главница и възнаградителна лихва, което обстоятелство дава възможност за кредиторът да обяви предсрочна изискуемост, съгласно уговореното между страните.

Предпоставките за изменение на договора чрез настъпване на предсрочна изискуемост са посочени в чл.60,ал.2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ и представляват сложен фактически състав от два елемента. Първият е обективен - фактът на неплащане, който се установява от заключението на вещото лице, като е посочено по-горе. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването и.

От приложените нотариални покани се установява, че кредитополучателят е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на 26.07.2017 г., а останалите солидарни длъжници на 26.07.2027 г. и на 27.07.2017 г. Към този момент и към момента на образуване на заповедното производство на 30.11.2017 г. е настъпило изменение на договора, поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита. По отношение на размера след настъпилото изменение на договора следва да се възприемат констатациите на вещото лице, а именно главница 73 602,12 лв. и възнаградителна лихва 2 708,70 лв.

Следва да се отбележи, че в хода на настоящото производство е изтекъл срокът на договора. Това е станало на 27.02.2023 г. съгласно уговореното между страните. Това обстоятелство също е от значение на 5 основание чл.235,ал.3 от ГПК при преценяване размера на задължението.

Това означава, че към настоящия момент се дължи пълният размер главница и възнаградителна лихва, съответно непогасените части от тях.

По отношение на неустойките - 7 155,76 лв. неустойка върху главницата от 73 602,12 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 30.11.2017 г. и 252,81 лв. неустойка върху дължимата лихва о т 2 708,70 лв. за периода от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г.

В чл.4.2 от договора е посочено, че при просрочие на лихва или на главница цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж / редовен дълг по главницата/ се олихвява с лихва в размер на годишния лихвен процент /ГЛП/ плюс наказателна надбавка в размер на 3 пункта.

В чл.4.3 от договора е посочена надбавка върху лихва за просрочена главница при просрочие на главница и/или лихва и главница, неиздължената просрочена и изискуема част от кредита се олихвява с лихва в размер на ГЛП плюс надбавките по т.4.2 и т.4.3 / 5 пункта/ от договора.

В анекс № 1 е уговорен ГЛП върху просрочена главница по т.4.2, формиран от възнаградителната лихва 11,78 % плюс три пункта - общо 13,78 % и ГЛП по т.4.3 върху текущия дълг от 5 % , която се начислява независимо и едновременно от лихвите за редовна и просрочена главница /ГЛП плюс три пункта плюс пет пункта/. В анекс №2 няма промяна в тези параметри.

Тези уговорки са свързани с т.11.2 от раздел Лихви и комисионни на Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния договор, приети от страните, която разпоредба урежда реда и начисляването на санкционни лихви при неиздължаване от страна на кредитополучателя на вноски съгласно условията на договора. В т.11.2.1 е посочено, че при неиздължаване на погасителна вноска, съответно на частта от главницата при анюитетна вноска за срока на забавата размерът на дължимата лихва се определя, както следва: т.11.2.1.1. - цялата неиздължена част от кредита/редовен непадежиран дълг по главницата/ се олихвява с лихва в размер на ГЛП, установен в Раздел І, т.4.1.а или б от договора и наказателна надбавка по т. 4.2, т.11.2.1.2. - неиздължената просрочена и изискуема част от кредита се олихвява с лихва за просрочие в размер на ГЛП по т. 4.1., буква а или б плюс надбавките по т. 4.2 и т.4.3 до окончателното плащане на просрочената сума. В т. 11.2.2. е посочено, че при 6 неиздължаване на лихви цялата неиздължена част от кредита с ненастъпил падеж се олихвява с лихва за просрочие в размер на ГЛП по т. 4.1 буква а или б и надбавката по т. 4.2 от договора. В т.11.2.3. е предвидено, че ако длъжникът е в просрочие на лихва и вноска за главница кредитът се олихвява с лихва в размера на установеното в т. 4.1 буква а или б плюс надбавките по т.