Решение № 336 от 01.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Шумен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630201599 по описа за 2025 годИ.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № В – 007185 от 22.04.2025г. на началника на Териториален отдел за области Варна, Добрич, Шумен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителите на жалбоподателя “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като излага подробно доводите си за това в жалбата си. Оспорват констатираното нарушение по същество. Счита, че НП се основава на неверни фактически твърдения и неправилно тълкуване на приложимите норми на ЗПК и ЗЗП. Излага се и доводи за допуснати процесуални нарушение при издаване на АУАН, в който не бил посочен точен адрес, на който било извършено нарушението, и в НП, в което него не била обективирана преценка относно наличие на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В съдебно заседание редовно се явява процесуален представител - юриск. Т.Г.У., редовно упълномощена, която поддържа жалбата.

За АНО редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Във връзка с издадена от председателя на КЗП заповед №5947/03.12.2024г., на 04.12.2024г. В. К. Г. и Н. И. Й. служители на КЗП – Териториален отдел за области Варна, Добрич, извършили проверка в обект – офис на “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319, находящ се в гр. Шумен, ул.

“Христо Ботев“ №18. В хода на проверката изискали да бъде представено заверено копие на произволно избран договор за потребителски кредит, сключен в гр.Шумен през м.октомври или ноември. От страна на дружеството бил представен договор за потребителски кредит №CLB202410189700002 от 22.10.2024г., ведно с всички документи към него, както и общите условия по кредита. След запознаване с представения договор за кредит и общите условия по кредита, контролните органи приели, че дружеството прилага нелоялна търговска практика, противоречаща на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, с това, че съгласно чл.7.8. от договора за кредит неразделна част от същия е погасителния план, съставляващ приложение №3 към договора, но е поставено условието, 1 че окончателен погасителен план се предоставя след усвояване на кредита.

Въз основа на представените документи и констатациите от извършената проверка на централно ниво Председателя на КЗП издал заповед №6615/17.12.2024г., с която било забранено на “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319, гр.София при упражняване на дейността си да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ал.1 от ЗЗП, а именно: в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност да предоставя на потребителя погасителния план към договора за кредит в срок до 30 дни, а не в момента на сключване на договора за кредит. Цитираната заповед била издадена, въз основа на решение на КЗП.

Била изпратена покана №Ц - 03-11466/21.01.2025г. до “Алианц Банк България“ АД, за явяване на 28.01.2025г. в сградата на КЗП в гр.Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която е получена от дружеството на 24.01.2025г.

На 28.01.2025г. св. В. К. Г. съставил срещу “ “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319 акт № К – 007185, в отсъствие на представител на дружеството, за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.1 от ЗЗП като е приел, че се касае за първо нарушение. Връчен е на 12.02.2025г. на упълномощено лице. В акта не са отразени възражения. Такива са депозирани в законоустановения срок, в които дружеството излага, че на потребителят се предоставяли два погасителни плана – първия се генерирал на датата на сключване на договора, а в някои случая се налагало да се генерира втори /окончателен/,когато усвояването на кредита настъпвало по – късно след сключване на договора, което било в полза на кредитополучателя, тъй като осигурявало максимално точно изчисляване на всяка погасителна вноска. В конкретният случай окончателен погасителен план бил генериран и представен на 23.10.2024г. Към възражението са приложени копие на договор за потребителски кредит №CLB202410189700002 от 22.10.2024г., погасителен план от 22.10.2024г. и окончателен погасителен план от 23.10.2024г. Излага се и, че е налице неправилно тълкуване на приложимите норми на ЗПК. Счита, че доколкото чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК погасителния план съдържал част от условията на договора, 14 дневния срок регламентиран в чл.29 от ЗПК, в който кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, започвал да тече от момента на предоставяне на окончателния погасител план, поради което не е налице нелоялна търговска практика.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на жалбоподателя “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. К. Г. - актосъставител и Н. И. Й. - свидетел при съставяне на акта и установяване на нарушението, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушение при издаване на АУАН, в който не бил посочен точен адрес, на който било извършено нарушение. В АУАН е посочен точния адрес на обекта, който е бил проверен. Посочено е, че нарушението е извършено в гр.Шумен, поради което същият отговаря на изискванията на чл.42 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАНН. Неоснователен и доводът 2 за отмяна поради това, че в НП не била обективирана преценка относно наличие на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва да бъдат преценени от наказващият орган при определяне вида и размера на наложената санкция. В конкретният случай за вмененото нарушение санкционната норма предвижда налагане на един вид наказание – имуществена санкция, която е наложена на дружеството в минимално предвидения размер, поради което не посочването в НП дали такива са налични или не, по никакъв начин не води до незаконосъобразност на НП и не нарушава правото на защита на дружеството.

На жалбоподателя “Алианц Банк България“ АД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.1 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68г ал.1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Първото необходимо условие за класифицирането на една търговска практика като нелоялна, а следователно и като забранена и наказуема е да е в противоречие с принципите на добросъвестност и професионална компетентност, а второто – поведението на средния потребител да е било съществено променено или да е възможно да се промени. Двата признака са дадени в отношение на взаимна зависимост и наличие само на единия не е достатъчно.

Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.

КЗП и актосъставителят приемат, че “Алианц Банк България“ АД с ЕИК 128001319, гр.София при упражняване на дейността си използва нелоялна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ал.1 от ЗЗП последством поставеното условие чрез чл.7.8, Приложение №3 в договора за кредит, да предоставя на потребителя погасителния план към договора за кредит при усвояване, а не в момента на сключване на договора за кредит, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител /кредитополучател/. Мотивите им за това са, че съгласно чл.2 т.1 от договорът срокът за усвояване на кредита е 30 дни, а срокът за отказ от договора – 14 дни, съгласно чл.29 ал.1 от ЗПК. При усвояване на кредита по – късно, след изтичане на 14 дневния срок, и получаване на погасителен план на датата на усвояване на кредита, при установяване на условия или начисляване на допълнителни разходи, които не го устройват, кредитополучателят не може да се възползва от правото си на отказ, поради изтичане на 14 дневния срок.

От своя страна дружеството – жалбоподател излага доводи, че на потребителят понякога се налагало да бъдат предоставяни два погасителни плана. Първият се генерирал на датата на сключване на договора, а когато усвояването на кредита настъпвало по – късно след датата на сключване на договора, се генерирал втори /окончателен/ погасител план, което било в полза на кредитополучателя, тъй като осигурявало максимално точно изчисляване на всяка погасителна вноска. Счита, че доколкото чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК погасителния план съдържал част от условията на договора, 14 дневния срок регламентиран в чл.29 от ЗПК, в който кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, започвал да тече от момента на предоставяне на окончателния погасител план, поради което според дружеството не е налице нелоялна търговска практика.

В чл. 29 ал.1 от ЗПК е регламентирано правото на потребителят, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причИ., да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, като срокът започва да тече от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл.11 и 12 - в случаите, когато тази дата е след датата на сключване на договора. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК определя задължителното съдържание на договорът за потребителски кредит, част от което е условията за издължаване на кредита от 3 потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – т.11.