Определение № 5434 от 08.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5434 гр. София, 08.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110107536 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 8505/13.01.2026 г. подадена от адв. М. Л. – процесуален представител на ищеца по делото П. М., в която е направено искане за увеличение на присъденото в негова полза на основание чл. 38 Закон за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение, което съдът е определил на 150 лв. до пълния дължим размер от 550 Поддържа, че неправилно съдът е определил адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Излага доводи, че макар след решението на СЕС по дело C-438/22 съдът да не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., актуалната практика на ВКС приема, че адвокатски хонорар не следва да се присъжда под минималния, освен при съществено надценен труд. Позовава се на конкретни определения на ВКС от 2024 г., аргументира правната и фактическата сложност на делото, обема на положения труд, спецификата на потребителските спорове и необходимостта адвокатското възнаграждение да има и превантивно-санкционен ефект спрямо икономически по-силната страна – кредитора.

Насрещната страна „Неткредит“ ООД оспорва молбата като неоснователна и поддържа, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., а разполага със свобода да определи адвокатското възнаграждение съобразно правната и фактическата сложност на делото. Сочи, че присъждането на по-висок хонорар би довело до несъразмерност между защитимия интерес и разноските, като поддържа, че съдът правилно е определил възнаграждението в размер на 150 лв. Излага доводи, че делото не се отличава със сложност предвид наличието на трайна и обилна съдебна практика по аналогични спорове, както и че процесуалната дейност на адвоката на ищеца се е изразила основно в подаване на искова молба и писмени бележки, без реално процесуално представителство в открито съдебно заседание

От фактическа страна съдът установява следното:

С Искова молба с вх. № 44473/07.02.2025 г. ищецът П. М. М. е предявил иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо и предл. второ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ с твърдението, че на 19.03.2022 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 202203190933300005 с предмет отпускането на парична сума в заем в размер на 4 000 лв.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание. С постановеното по делото Решение № 23657/25.12.2025 г. искът на ищеца е уважен. На адв. М. Л. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по предявения от него установителен иск.

От правна страна съдът намира следното:

Неоснователно е възражението на адв. Л., че присъденото възнаграждение не е 1 съобразено с извършените от него действия. Участието му по делото се е изчерпало с написването на исковата молба и подаването на едно становище преди първото и единствено по делото открито съдебно заседание. Съдът е отчел времето за подготовката на исковата молба, липсата на необходимост по делото да се събират доказателства, липсата на участие на адв. Л. в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Неоснователно е възражението на адв. Любомир, че по-високият му хонорар би имал превантивна и санкционна функция спрямо икономически по-силната страна. Адвокат Л. се намира единствено в процесуални взаимоотношения с „Неткредит“ ООД, които по дефиницията на ГПК са равнопоставени. Единственото материално взаимоотношение, предмет на делото е между П. М. и „Неткредит“ ООД.

Ето защо направеното в Молба с вх. № 8505/13.01.2026 г. искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на основание чл. 248, ал. 1 ГПК искане на адв.

М. Л. в негова Молба с вх. № 8505/13.01.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 23657/25.12.2025 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2