Решение № 826 от 16.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. С., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000503440 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2620/3.10.2022г, постановено по гр.д.№369/2022г. по описа на СГС, ГО, 30 състав, е осъдено „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК 121265177 да заплати на Х. Ц. П., с ЕГН ********** сумата от 45 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 450 лв. – разноски по делото, като за сумата над определения размер на обезщетението от 45 000 до пълния предявен размер от 60 000 лв. исковата претенция е отхвърлена. Осъдена е Х. Ц. П. да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД сумата от 773, 75 лв. – разноски по делото. Осъдено е „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на адв. С. Н. от САК сумата от 1 730 лв. –адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Осъдено е „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ №7, ет.5 да заплати по сметка на СГС сумата от 1 800 лв. – държавна такса.

Решението е обжалвано от „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от адв.Св.С., в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 45 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че е неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото, че Х. П. е пострадала при падане, вследствие на рязко спиране на трамвайна мотриса марка „Песа”, с рег. № ***, тъй като такъв механизъм не е бил установен от СТЕ и КСМАТЕ, както и, че не е прието, че е налице случайно деяние, че поведението на пострадалата е единствената причина за реализирането на процесния инцидент, която при потегляне на трамвай е сядала на свободна седалка. При условията на евентуалност се поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице принос от страна на пострадалата за реализиране на вредоносния резултат, за което се позовава на заключението на вещото лице по СТЕ-А.

1

А., съгласно което пострадалата не е била достатъчно внимателна в действията си да си осигури стабилно състояние преди тръгването на мотрисата, като чуе звуковия сигнал.

Позовава се и на заключението на КСМАТЕ, съгласно която, ако пострадалата се е държала за вертикалната тръба, застанала е в стабилна позиция на краката и се е подготвила за потеглянето, то би се задържала права. Изтъква, че не е съобразено и, че ищцата е била на 83години, страдала е множество заболявания, които също са допринесли за загубата на равновесие и последващото падане.

Поддържа още, че исковата претенция е уважена в прекомерно завишен размер, като не са съобразени чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелката Ю. К. П., тъй като е заинтересована от делото.

Възразява и срещу присъждането на законната лихва върху главницата, считано от уведомяването на застрахователното дружество, тъй като не е било изпълнено задължението по чл.380, ал.1 КЗ за представяне на банкова сметка, по която да се изплати застрахователната сума, поради което е налице забава на кредитора.

Ответната страна-Х. Ц. П., представлявана от адв.С. Н. от САК, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи, че възраженията на въззивното дружество, че не е доказан механизмът на настъпване на увреждането е неоснователно, тъй като същият е установен от писмените доказателства и показанията на свидетелите. Счита, че правилно съдът е приел, че не е налице съпричиняване, както и, че е определил обезщетение в справедлив размер, съгл. чл.52 ЗЗД.

Решението е обжалвано и от Х. Ц. П., представлявана от адв.С. Н. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 45 000лв. до 60 000лв. и в частта му, с която е осъдена да заплати на ответника 773.75лв. за разноски, с доводи, че е необосновано. Сочи, че определеният размер на обезщетението е занижен, като не е съобразено, че е получила изключително тежки увреждания, продължителния период на лечение, има остатъчни увреждания. Не са съобразени лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, съдебната практика. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до пълния предявен размер.

Ответната страна „ОЗК-Застраховане” АД е оспорила въззивната жалба.

Изложила е доводи, че в нея се въвеждат твърдения за нов механизъм на ПТП, че при рязко тръгване на трамвайната мотриса, поради което ищцата не е могла да се задържи и е паднала., а не при спиране. Възразява срещу доводите за занижен размер на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания. Сочи, че следва да се вземе предвид, че към датата на настъпване на инцидента, пострадалата е била на 83 години, което обуславя изменения на костите-намалена плътност и остеопорични промени.

Поради наличието на множество придружаващи заболявания е имало оперативен риск за отстраняване на металната остеосинтеза, както и цялостен отказ за оперативно лечение на фрактурата на шийката на лявата раменна кост, което е довело и до по-продължителен период на лечение. Счита, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че не е 2 стабилизирана фрактурата на левия крак, тъй като вещото лице д-р Б. е установило, че същата е зараснала окончателно, като не е налице скъсяване на увредения крайник. Относно болките в областта на лявата раменна става вещото лице Б. е пояснило, че фрактурата на лявата раменна кост в областта на шийката е била разместена поради възрастта на ищцата и че не би следвало да се очакват някакви негативни последствия от процесните увреждания.

Поддържа, че за състоянието на ищцата е допринесло и това, че не е провела рехабилитационен курс.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата по делото-Х. Ц. П., чрез адв. С.Н. от САК, е посочила в исковата молба, че е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.07.2021г. в гр. С. по вина на водача на трамвай с инв.№ ***, движещ се по бул. „Мария Луиза“, с посока от ул. „Пиротска“ към ул. „Козлодуй“. Ищцата пътувала права, като се държала за предвидената за това дръжка. В района на кръстовището с бул. „Сливница“ трамваят спрял внезапно, вследствие на което ищцата политнала и паднала в салона. Била приета в болница, наложило се извършване на операция. Била напълно обездвижена с месеци, изпитвала силни болки и се налагало да приема обезболяващи. Имала нужда от чужда помощ. Не е могла да се възстанови след инцидента.

Не е могла да излиза от дома си без придружител, да стои дълго време права, да превъзмогне стреса, който изживявала и страха от превозни средства.

Посочила е, че е деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „ОЗК - Застраховане“ АД, поради което е предявила иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 60 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.2021г.

Ответникът –„ЗАД ОЗК-Застраховане” АД, е посочил, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП. Оспорил е съдържанието на протокола за ПТП относно посочения механизъм на произшествието.

Оспорил е наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач Т. М.

М., като е изложил доводи, че не са налице обективни данни за рязко спиране, а в представената от ищцата епикриза е посочено, че по дадени лично от нея данни, същата се е спънала и е паднала в трамвая. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на НК. При условията на евентуалност е посочил, че е предприето рязко спиране от водача на трамвая, за да се избегне друго ПТП, последица от неправомерно поведение на друг участник в движението. Оспорил е настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Навел е евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала в автобуса права, без да използва специално предназначените за възрастни хора седалки и без да се държи за наличните парапети и дръжки. Посочил е, че ищцата сама се е поставила в опасност, като е пътувала на „опасно място“ по смисъла на закона. Оспорил е размера на претенцията като завишен, както и претенцията за лихва с аргумента, че не е изпадал в забава, т.к. ищцата не му е предоставила удостоверение за наличие на банкова сметка, по която да извърши плащането.

3

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата за сумата от 45 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2021г до окончателното изплащане, като е отхвърлил същата за разликата до 60 000лв. Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че свидетелката Д. А. е дала показания, че е била свидетел на ПТП, което е станало с Х. П.. Качила се е на спирката на Централни хали на трамвай № 18 в посока към „Лъвов мост” и ул. „Козлодуй”.

Видяла е, че от втората врата се е качила ищцата Х. П.. Виждайки свободна седалка в лявата част на трамвая, в зоната между втора и трета врата, тя е тръгнала към нея, хващайки се за вертикалната тръба пред седалката. В този момент трамваят е потеглил „много рязко“, ищцата не успяла да се задържи, залитнала е и е паднала на лявата си страна. Спрямо посоката на движение е била с дясното си рамо към ватмана. Искала е да седне на седалка от страната на ватмана, тръгнала е към свидетелката и се е хванала за лоста. Носила е торба със зеленчуци в другата си ръка. Ударила е главата си, оплакала се е от болка в рамото и в крака.

Свидетелката Т. М. е дала показания, че по технически данни мотрисата не може да потегли с ускорение по-високо от 1.2, което е в рамките на комфортното и не може да извади пътник от равновесие. Заявила е, че трамваят има контролер, който има степени. На първа степен трамваят все още не потегля. Ватманът трябва да премести контролера плавно на втора и трета степен и тогава вече трамваят потегля. Твърди, че колкото и рязко да се издърпа контролера, потеглянето няма как да стане рязко.

От заключението на КМАТЕ, изготвено от вещото лице инж.А. и д-р Б., се установява, че мястото на падане на пътничката е в салона на трамвайна мотриса с инв. № ***, марка „Pesa”, в зоната между втората и третата врата на салона и на спирка на МГТ № 1277, площад „Лъвов мост” на бул.”Княгина Мария Луиза”, който е бил оборудван с обезопасителни парапети и дръжки. Ако пострадалата се е държала за вертикална тръба, застанала е в стабилна позиция на краката и се е подготвила за потеглянето на трамвая, найвероятно е щяла да се задържи права. Паднала е защото не е била подготвена, тъй като е вървяла към свободната седалка, за да седне и в този момент трамваят е потеглил. Ако е пътувала в седнало положение е нямало да получи тези травми. И за двете фрактури е било подходящо извършване на рехабилитационен курс. Към момента на ПТП пострадалата, с оглед възрастта й, е страдала от заболявания- хипертония, сърдечна недостатъчност, имала е изменения на костите, които са чупливи дори при нанесени удари с малка интензивност.

В заключението по СТЕ вещото лице инж. А. е посочил, че на 23.07.2021г, около 12.15ч, трамвайна мотриса с инв. № ***, марка „Pesa”, управлявана от Т. М. М., се е движила по линия №18 на МГТ № 1277 площад „Лъвов мост” на бул.”Княгина Мария Луиза” с посока от ул.”Пиротска” към ул. „Козлодуй”. На спирка на МГТ № 1277 пл”Лъвов мост” се е качила Х. Ц. П. на 83г от втората врата и се е насочила към свободна седалка в посока третата врата, като се е хванала с дясната ръка за тръба на седалката, а с лявата е носила торба с покупки. При потеглянето от място на трамвайната мотриса под действие на инерционната сила на масата на тялото на пътничката П., същата е изгубила устойчивото си равновесие и е паднала на пода на трамвая. Посочило е, че не е възможно да се установи как е потеглила мотрисата. Следвало е пътничката да осигури стабилна позиция на тялото си при движение. В съдебно заседание е изяснило, че причина за падането на пътничката е самото потегляне, тъй като в този момент тя е извършвала действие сядане, като държането с една ръка не може да я задържи, тъй като тя не е очаквала, че трамваят ще потегли, съсредоточила се е върху самото сядане.