Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 12.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 46/2020
Вид
Решение № 93
Подписан
12.03.2020
Състав
КАТЯ СТОЯНОВА ПЕНЧЕВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.282 · Кодекс за застраховането
  • чл.56 · Конституция на Република България
  • чл.271 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 93 гр.Пловдив, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и шести февруари през….две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Красимира Ванчева при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №46 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №117/09.10.2019г., постановено по търг. д. №71/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, ответникът С. „Н.б.н.б.а.з.”, е осъден да заплати на С.С.Т., ЕГН ********** сумата от 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на внука й - Я.Н.Н., настъпила на 16.09.2013г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от А. К.

М.Т. като водач на лек автомобил „М.Б.“ В 80, с холандски рег. № …, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №….., издадена от Застрахователно дружество „….“, със седалище Н.., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до предявения размер от 50 000лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 16.09.2013г. до 08.10.2018г., е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на адвокат П.К. *** в качеството й на пълномощник на С.С.Т., сумата от 1 536лв., с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и по сметка на ОС Хасково - 1 000лв. – държавна такса. С.Т. е осъдена да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ сумата от 1 218лв. – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против така постановеното решение, в частта, с която е уважена осъдителната претенция, е постъпила въззивна жалба от ответника – С. „Н.б.н.б.а.з.”.

Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е установил всички предпоставки, обуславящи материалноправната активна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя внук, произтичащи от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. При условието на евентуалност счита, че съдът неправилно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, не е съобразил и приложил разпоредбата на пар.96 от ДР КЗ. Незаконосъобразността на решението в обжалваната част се обосновава и с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени; евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер от 5 000лв. – съгласно пар. 96 от ДР КЗ. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата С.С.Т., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С. Т.. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 25 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2013г. Изложени са подробни съображения за несъответствие на така определеното обезщетение за неимуществени вреди с принципите на справедливостта; несъобразяване с лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, със съдебната практика.

Иска се отмяна на решението в обжалваната – отхвърлителна част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2013г.

В постъпилия отговор от С. „Н.б.н.б.а.з.” по насрещната въззивна жалба, същата се оспорва изцяло.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск по чл.282 ал.3 и ал.5 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство С.С.Т. е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.282 ал.5 от КЗ /отм./, а именно: На 16.09.2013г., на гл. път Е-80, км.231 + 200, е настъпило пътно - транспортно произшествие по вина на А.

К. М. Т., който, като водач на лек автомобил „М. В 180“, с рег. №.., е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на внука й Я.Н.Н..

Ангажирана е наказателната отговорност на виновния водач Т.. с присъда, постановена по НОХД №1083/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. Отговорността на ответника се основава на твърденията, че към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица №…., със срок на валидност от 24.01.2013г. до 23.01.2014г. между собственика на автомобила, управляван от водача Т.. и Застрахователно дружество в Н., с наименование „…“. Твърди се, че вследствие смъртта на внук й, който е бил едва на 18 години и нейна морална и физическа подкрепа, ищцата е претърпяла и търпи душевни болки и страдания. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на внука й Я.Н.Н., в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013г. до окончателното им изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Н. б. на б. а. з.” – С. оспорва така предявения иск.

Поддържаните пред първата инстанция възражения, относими за въззивното производство, са възпроизведени във въззивната жалба и посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл.282 от Кодекса за застраховането /отм./. Цитираната разпоредба регламентира възможността на увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата „Зелена карта”, да реализира правото си на обезвреда спрямо „Н. б. на б. а. з.”.

Съгласно чл.282 ал.3 от КЗ /отм./ „Н. б. на б. а. з.”. е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки. Разпоредбата на чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ препраща към правилата по чл.271 от ТЗ при предявена към бюрото претенция за обезщетение. Освен специфичните предпоставки на чл.282 от КЗ /отм./, за да се ангажира отговорността на „Н. б. на б. а. з.”.

, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка „Гражданска отговорност“ – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата за репариране на вреди, причинени от смъртта на нейния внук и оплакването, че първоинстанционният съд не е установил наличието на предпоставките, обуславящи правото й на обезщетение. Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия прародител – ищцата по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите Б. и Б.– първата – братовчедка, а и двете – съседки на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и починалият й внук са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. След раждането си и до 6-годишна възраст починалият Я. /заедно с майка си/ е живял в дома на ищцата.

Същата е полагала изключителни грижи за неговото отглеждане и възпитание и помежду им се е създала силна връзка и поради обстоятелството, че майката на Я.

/дъщеря на ищцата/ е била студентка, а биологичният баща е бил дезинтересиран от сина си. Дори и след като Я. и майка му заживели в друг дом, същият продължил да поддържа тясна връзка с баба си, непрекъснато я посещавал и пребивавал продължително в дома й. Тази връзка не се е прекъснала дори и в по-зрялата възраст на Я. и през периода, през който той работел в И.. След завръщането му от И., Я. работел в гр. П., но в почивните дни винаги посещавал баба си, помагал й и полагал грижи за нея. Свидетелките установяват, че ищцата има и други внуци, които проявяват необходимото внимание към баба си, но грижите, полагани от Я., били най-силно изразени. Силната връзка между внук и баба – ищцата, мотивирала последната да прехвърли собствения си дом – в с. М., на Я.. Създадената близка емоционална връзка между баба и внук се е запазила и доразвила през годините. А неочакваната смърт на низходящ, се отразила изключително неблагоприятно на психическото състояние на ищцата.

Ето защо, установени са елементите от фактическия състав на чл.282 ал.1 от КЗ /отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, вследствие смъртта на своя низходящ от втора степен. Смъртта е настъпила на 16.09.2013г., вследствие на ПТП, настъпило на гл. път Е-80, км.231 + 200, причинено виновно от А. К. М. Т., който, като водач на лек автомобил „М. В 180“, с рег. №.., е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.Н.Н.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановена и влязла в сила присъда по НОХД №1083/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Няма спор относно наличието на специфичния елемент на визираната в чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на „Н. б. на б. а. з.”. – не се спори между страните, а и съгласно депозирания в първоинстанцинното производство отговор на исковата молба – към датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013г. е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица №…., със срок на валидност от 24.01.2013г. до 23.01.2014г. между собственика на автомобила, управляван от водача Т.и Застрахователно дружество в Н..