Решение № 2546 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330101081 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена жалба от Х. Ц. Б., ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № ** на полицейски орган при **РПУ при ОД на МВР Пловдив, **И. Д., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност, че същата не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.2, т. 2 ЗМВР, доколкото липсват мотиви. Излагат се съображения, че липсва опасност от укриване или извършване на престъпление, които да обуславят задържането на жалбоподателя. Посочва се, че здравословното състояние на молителя било влошено, поради което се наложило в рамките на задържането да се вика екип на спешна медицинска помощ три пъти. Възразява се, че и заповедта не е издадена при спазване на целите на закона, доколкото наложената мярка се явява несъразмерна с ограничаване правата на жалбоподателя. Поради изложеното се претендира издадената заповед да бъде отменена.

От И. Д. е постъпило становище за неоснователност на депозираната жалба. Посочва, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл.

72 ал.2 ЗМВР. Излага доводи, че същата съответства на закона, за да могат временно да се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са извършили престъпление. Поради изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това следните:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. В тази насока липсват и оспорвания в депозираната жалба, а и от писмо от 19.03.2024 г. на ОД на МВР Пловдив /л. 43/ се изяснява, че от 29.06.2021 г. до настоящия момент **И. Д. заема длъжността ** **степен в група ** на сектор “**полиция” към ** РПУ Пловдив.

Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че издадена заповед за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ГПК, доколкото в същата липсва описание на фактическите основания за задържането. Съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания на задържането, което в случая не е спазено. В тази насока следва да се посочи, че според Решение от 24.06.2014 г. ЕСПЧОС по делото П. и П. срещу България, за да е спазена разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б “с” от ЕКЗОЧОС, лицето следва да бъде задържано по “обосновано подозрение”, че е извършило престъпление, като това подозрение не може да бъде общо и абстрактно. Поради това задържането следва да бъде обосновано за конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършване на конкретно престъпление /в тази насока Решение № 352/22.02.2023 г., постановено по КАНД № 2927/2022 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 1051/10.06.2022 г., постановено по КАНД № 901/2022 г. на Административен съд Пловдив и др./.

2

В настоящия случай заповедта не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.

2, т. 2 ЗВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Тези мотиви в никаква степен не обосновават участие на Х. Б. в извършване на каквото и да е престъпление, което да е наложило задържането му за срок от 24 часа. При липса на конкретно фактическо основание, настоящият съдебен състав намира, че не се установяват предпоставките на чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР и наложената принудителна мярка не съответства на предвидените в закона цели предотвратяване извършване на престъпление и укриване на дееца. Още повече, че от писмо вх. № 29472/15.03.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 42/, е видно, че дори да се изясни съпричастността на жалбоподателя към вмененото му престъпление, от страна на държавното обвинение се прави преценка налице ли са предпоставките на чл. 216, ал. 4 ГПК, а именно за маловажен случай. Изложеното обосновава извод за пониска стенен на обществена опасност на вмененото на жалбоподателя деяние, което води до несъразмерност на извършеното задържане със засегнатите права и законни интереси а жалбоподателя, респ. нарушена е целта на закона по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че така издадената заповед за задържане следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има жалбоподателят. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които следва да бъдат заплатени от ОД на МВР Пловдив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № ** на полицейски орган при **РПУ при ОД на МВР Пловдив, **И. Д., с която на Х. Ц. Б., ЕГН:

**********, е наложена принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ц. Б., ЕГН:

**********, сумата в размер на 410 лева (четиристотин и десет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3