Разпореждане № 3353 от 05.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3353 гр. Благоевград, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210101280 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В. срещу длъжника С. Г. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес село ******, за следните суми:

- 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 686854/20.04.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и С. Г. Й., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.05.2026 година до окончателното изплащане на вземането;

- 46,08 евро /четиридесет и шест евро и осем евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.05.2021 година до 12.05.2026 година;

- 2,30 евро /две евро и тридесет евроцента/ - начислена договорна лихва за периода от 20.04.2021 година до 20.05.2021 година;

- 202,68 евро /двеста и две евро и шестдесет и осем евроцента/ - начислена неустойка заради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Претендират се сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 686854/20.04.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и С. Г. Й., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023година, за което длъжникът е уведомен.

Заявителят е представил копие от процесния договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия на договора за потребителски кредит; договор за прехвърляне на вземанията и др.

1

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3164/28.05.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 13468/04.06.2026 година, с която заявителят е уточнил, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до 2 изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C377/14 Radlinger и Radlingerov6, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.

10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13.

Съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 686854/20.04.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и С. Г. Й., по силата на който на кредитополучателят е отпуснат кредит в размер на 150 лв.; при следните параметри: годишен процент разходи 0,00%; лихвен процент по кредита 0,00%; обща сума за плащане 150 лв., срок на погасяване – 30 дни, лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания – 10%, като към договора е приложен и погасителен план, в който е отразен размера на главницата, лихвата, вноската, неустойката, вносна с неустойка, като е посочено, че неустойката е 0 лв.

В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 0,00%.

Видно от договора е, че съгласно чл. 13, ал. 1, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД сив полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или-предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката 3 е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най- малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. (2) Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 23 (1) В случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. (2) Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. (3) Неустойката се дължи само за периода през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Съгласно чл.24, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. Съгласно чл.25. Страните се съгласяват, че размерите на неустойките, посочени в настоящия договор или в ОУ са договорени свободно от тях и не са прекомерни.

На първо място, е налице разминаване между посоченото в чл. 13, ал. 1 от договора обезпечение и отразеното в чл. 23 от договорра за кредит, предвиждащо заплащане на неустойка при неизъпленние на задължението по чл. 13, ал. 1, тъй като навсякъде в чл. 23, ал. 1 се посочва, че при неизпълнение на задължението по чл. 19 се начислява неустойка.

Съдът намира, че задължението за обезпечение на първо място не е регламентирано в чл. 19, а както се посочи в чл. 13.

На следващо място е видно, че в погасителния план не е включена неустойката, докато със заявлението заявителят я претендира в размер на 202,68 евро.

Въпреки горното, съдът намира, че при изчислението на ГПР обаче неустойката не е включена като разход по кредита и при включването му ГПР няма да е така както е отразен в договора за кредит – 0,00%, а ще бъде различен от този.

В заявлението се сочи, че заемателят не е изпълнил задължението си по договора за кредит, като не е предоставило договорено обезпечение в тридневен срок, поради което се сочи, че се дължи неустойка.