Решение № 2505 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100503420 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена на 12.1.2022 г. чрез ССЕВ, входирана в Софийски районен съд на 13.1.2022 г., на ответника „Ф.и.“ ЕАД срещу решението от 03.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 10757/2021 г. на Софийския районен съд, 175 състав, с което съдът признава за установено на основание чл. 439 ГПК, че Д. Ц. Ц. не дължи на жалбоподателя сумата 1416,28 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем с номер PLUS-01404602/08.06.2009 г., и сумата 1288,08 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.03.2012 г. до 19.02.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 147/2012 г. на РС – Левски и е образувано изпълнително дело № 20158500401042 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ с район на действие СГС, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 527,88 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Жалбоподателят поддържа, че при неправилно приложение на закона първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е предприел изпълнителни действия, с които да се прекъсне течението на давностния срок.

Счита, че извършените от него действия след настъпване на перемпцията са години да прекъснат давността. Ето защо моли въззивния съд да отмени да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец по исковете Д. Ц. Ц., оспорва жалбата.

1

Счита, че обжалваното решение е правилно и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищецът Д. Ц. Ц. твърди, че въз основа на влязло в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по частно гражданско дело № 147/2012 г. на Районен съд- Левски, по силата на който бил осъден да заплати на кредитора „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми:

1416,28 лева – главница по договор за потребителски заем, 253,98 лева – надбавка, 226,10 лева – обезщетение за забава за периода от 13.08.2010 г. до 24.02.2021г., както и законната лихва върху главницата считано от 12.03.20212 г. до окончателното изплащане на сумата и 137,93 лева – съдебни разноски. С молба от 26.03.2015 г. ответникът „Ф.и.“ ЕАД, в качеството си на цесионер на вземанията по изпълнителния лист, образувал изпълнително дело № 1042/2015 г. при частен съдебен изпълнител А.Б., рег. № 850 на КЧСИ.

Счита, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, тъй като цесията не му била съобщена и нямала действие спрямо него, както и поради това, че са погасени с изтичането на давностен срок. Ето защо моли съда да признае със сила на пресъдено нещо недължимостта на следните суми:

1416,28 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за потребителски заем № PLUS-01404602/08.06.2009 г., и 1288,08 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 12.03.2012 г. 19.02.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по частно гражданско дело № 147/2012 г. на Районен съд- Левски.

Ответникът „Ф.и.“ ЕАД оспорва исковете, като поддържа, че задълженията не са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Пред въззивната инстанция възражението за недължимост на сумите поради липса на уведомяване за цесията не се поддържа /като то е обсъдено в мотивите на обжалвания акт и е прието за неоснователно/. Единственият спорен по делото въпрос пред въззивната инстанция е относно погасяване на вземанията по давност. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок/, които водят до 2 погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Страните не спорят, а и от приетите доказателства се установяват следните обстоятелства:

С решение № 105/ 23.08.2012 г., постановено по гражданско дело № 296/2012г. на Районен съд – Левски, влязло в сила на 23.8.2012 г., е признато за установено, че ищецът дължи на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: 1416,28 лева – главница по договор за потребителски заем, 253,98 лева – надбавка, 226,10 лева – обезщетение за забава за периода от 13.08.2010 г. до 24.02.2021г., както и законната лихва върху главницата считано от 12.03.20212 г. до окончателното изплащане на сумата и 137,93 лева – съдебни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 147/2012 г. на РС – Левски. Издаден е изпълнителен лист за горните суми от 09.04.2013 г. по частно гражданско дело № 147/2012 г. на Районен съд- Левски.

На 26.3.2015 г. е подадена молба от ответника, в качеството му на цесионер, придобил от кредитора вземанията по изпълнителния лист, до ЧСИ А.Б., с която е поискал образуване на изпълнително дело. На основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението. В молбата се съдържа и искане за налагане на запор върху вземания на длъжника от „ОББ“ АД и върху вземания за трудово възнаграждение, както и за налагане на възбрана върху недвижимо имущество на длъжника. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 20158500401042.

На 02.4.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил следните запорни съобщения: с № 39423/02.4.2015 г. до „Алфа банк - клон България“; с № 39420/02.4.2015 г. до „Общинска банка“ АД; с № 39422/02.4.2015 г. до „Райфайзенбанк“ ЕАД; с № 39429/02.4.2015 г. до ТБ „Виктория“ ЕАД; с № 39432/02.4.2015 г. до „Сосиете женерал експресбанк“ АД; с № 39428/02.4.2015 г. до „Алианц банк България“ АД; с № 39416/02.4.2015 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД; с № 39421/02.4.2015 г. до „Юробанк България“ АД; с № 39431/02.4.2015 г. до „Инвестбанк“ АД; с № 39430/02.4.2015 г. до „Интернешънъл асет банк“ АД; с № 39418/02.4.2015 г. до „Уникредит Булбанк“ АД; с № 39417/02.4.2015 г. до „ЦКБ“ АД; с № 39415/02.4.2015 г. до „БанкаДСК“ ЕАД. Запорът на вземания от „Уникредит Булбанк“ АД е вдигнат по искане на длъжника с постановление на ЧСИ от 23.4.2023 г.

На 02.4.2015 г, е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа и постановление за насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 29.4.2015 г.

С постановление на ЧСИ от 20.6.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника

На 04.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. С постановление от същата дата. е нарочен нов опис на движими вещи на длъжника.

3

На 30.09.2019 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и от банки, извършване на опис на движими вещи.

На 11.12.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Селскостопанска академия“ Китен за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В процесния случай погасителната давност е започнала да тече на 23.8.2013 г. – от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което вземанията са установени.

Въпросите, на които с;едва да се даде отговор, са: с кои действия се прекъсва давността; приемат ли се за валидно извършени действия по изпълнението след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по които въззивният съд намира следното:

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че съгласно чл. 116, б.

„ в " ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл. 426, ал. 2 ГПК/ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а" ЗЗД.

Съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже 4 да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Това становище е прието и в постоянната практика на върховната съдебна инстанция, като в същия смисъл са и решение № 50250/21.12.2022 г. по гр. д. № 2938/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Разпечатката съдържа 46 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a69fade8-7658-4c61-a432-a61d2ff788a6