Решение № 724 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110109211 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. Д. Д., ЕГН:

********** и К. С. Д., ЕГН: ********** като правоприемници на починалия в хода на производството: Д. Й. Д., ЕГН: ********** срещу „Е.К.И.“ ООД, ЕИК: ****, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1431.62 евро /2800 лв./, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.04.2024 г. – 24.06.2024 г.;

2) осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 511.29 евро /1000 лв./, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ;

3) осъдителен иск с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 6080 евро /11 891,44 лв./, представляваща обезщетение за неизплатени командировъчни средства за 64 дни за периода 01.04.2024 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва за забавам, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Предявен е насрещен иск от „Е.К.И.“ ООД, ЕИК **** срещу Д. Д. Д., ЕГН: ********** и К. С. Д., ЕГН: ********** като правоприемници на починалия в хода на производството: Д. Й. Д., ЕГН: **********, с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 511.29 евро /1000 лева/, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието, ведно със законната 1 лихва от предявяване на иска – 07.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В депозираната искова молба и уточнителните молби , ищецът – Д. Й.

Д., твърди, че на 20.03.2024г. между него, в качеството на служител и ответното дружество, в качеството на работодател е бил сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като е бил назначен на длъжност „водач на МПС за тежкотоварен транспорт“ за неопределено време и месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Сочи, че с оглед изпълнение на трудовите му задължения е бил командирован в Гърция на 21.03.2024 г., Румъния от 22 до 24.03.2024 г., Унгария от 25 до 31.03.2024 г., Австрия от 01 до 07.04.2024 г., Чехия от 08 до 14.04.2024 г., Германия от 15 до 20.04.2024 г., Чехия от 21 до 25.04.2024 г., Унгария от 26 до 28.04.2024 г., България от 28.04 до 01.05.2024 г., Унгария от 01 до 02.05.2024г., Полша от 02 до 03.05.2024 г., Латвия от 04 до 08.05.2024 г., Полша от 08 до 09.05.2024 г., Люксембург от 17 до 21.05.2024 г., Германия от 21 до 23.05.2024 г., Белгия от 23 до 29.05.2024 г., Германия от 29 до 30.05.2024 г., Чехия от 30 до 31.05.2024г., Румъния от 31.05.2024 г. до 01.06.2024 г., България от 01 до 24.06.2024 г., Германия от 09 до 17.05.2024 г.. Твърди, че въпреки многобройните обещания от страна на управителя на ответното дружество за заплащане на дължимите му се трудови възнаграждения, това не се е случило, с оглед на което на 24.06.2024 г. ищецът изпраща уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ на посочената в търговския регистър електронна поща на дружеството, поради незаплащане на дължимото трудово възнаграждение и след 24.06.2024 г. ищецът считал трудовия договор за прекратен, като на същия ден работодателя го е поканил в офиса на ответното дружество, за да даде писмени обяснения. Излага, че от 21.03.2024 г. – 31.03.2024 г. работодателят му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, а от 01.04.2024 г. до 24.06.2024 г. не е било изплащано на Д.

Д. никакво трудово възнаграждение. Сочи, че съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието за прекратяване на договора за неопределено време е 30-дневен. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. З. С., с който се оспорват предявените искове по основание и по размер. Излага, че по силата на трудов договор № 041 сключен на 18.03.2024 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал.

1 от КТ, за неопределено време, с 6- месечен изпитателен срок в полза на работодателя, страните са били в трудово правоотношение, по повод на което ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, платими до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като в деня на постъпване на работа на ищеца са връчени срещу подпис, оригинален екземпляр на трудов договор, копие от удостоверението по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и длъжностна характеристика за заеманата позиция. Сочи, че ищецът е изпълнявал курсове както в Република България, така и в страни от ЕС, като през месец май 2024 г. ответното дружество е 2 претърпяло загуби изразяващи се в отмяна на четири броя заявки, по вина на ищеца, поради небрежно изпълнение на служебните му задължения, за което от прекия ръководител на ищеца - Д. Б. е изготвена докладна записка от 04 юни 2024г., въз основа на която от управителя на дружеството е разпоредено да се издадат два броя заповеди по реда на чл. 206, вр. с чл. 210 о т КТ за налагане на ограничена имуществена отговорност на ищеца в размер на 750 евро за повторно измиване на поверената на ищеца цистерна, поради изтекли сертификати, важащи 48 часа, в резултат на забава от страна на шофьора да натовари и втората в размер на сумата от 858 лева за нанесена щета по управляваното ремарке изразяваща се в спукана гума. Твърди, че след връщане от командировка на 03.06.2024 г., Д. Д. е върнал МПС в базата на ответника и повече не се е явил на работа, като след 04.06.2024 г. многократно е търсен по телефона от прекия си началник, като е приканен да посочи уважителни причини за неявяването си на работа. Тъй като до 21.06.2024 г. ищецът не се е явил, управителят на дружеството Н. Гатева се е разпоредила да се изискат писмени обяснения от работника. Уведомително писмо с искането за писмени обяснения е било изпратено до ищеца на 27.06.2024 г. с куриерска служба „Спиди“ и същото било връчено на 28.06.2024 г., като препис бил изпратен и на упълномощения от Д. Д. адвокат на неговата електронна поща. Сочи, че ищецът не е откликнал на изисканите обяснения и не е представил писмено обяснение, с което да посочи уважителни причини за неявяване на работа от 04.06.2024 г., трудовият договор е бил прекратен със Заповед № 24-04/22.07.2024 г. на осн. чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и същата е била изпратена на ищеца по постоянен адрес и чрез телепоща.

Излага, че на ищеца са изплатени всички дължими суми за престирания от него труд от деня на сключване на трудовия договор до деня, в който е престанал да изпълнява трудовите си задължения. Оспорва, че за периода от 04.06.2024г. до 24.06.2024г. ищецът е престирал труд в полза на работодателя.

Оспорва иска по чл. 221, ал. 1 КТ, доколкото счита, че ищецът е нямал основание да прекрати трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и трудовото правоотношение е прекратено въз основа на проведено дисциплинарно производство. По отношение на заведения иск с правно основание по чл. 215, ал. 1 от КТ, твърди, че не дължи обезщетение в посочения размер. Сочи, че за да бъдат начислени и изплатени командировъчни пари, работникът следва да се е отчел след завръщане от командировка, като ищецът не е представил или отчел доклад за свършена работа, както и че на ищеца са били предоставени три броя карти Eurowag, като общата разходвана по тях сума била в размер на 1614.54 евро. Оспорва и периода на командировките, като сочи, че по време на претендирания период ищецът е бил не само зад граница, но и в Република България. Предвид изложеното оспорва предявените искове, като отправя искане за отхвърляне на същите.

В условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане за следните суми – 750 евро, съставляващи понесени от дружеството вреди за повторно измиване на поверената на ищеца цистерна, поради изтекли сертификати, важащи 48 часа, в резултат на забава от страна на шофьора да 3 натовари; 858 лева за щета по управляваното от Д. Д. ремарке – спукана гума марка Годрайд. Претендира разноски. С предявената насрещна искова молба ищецът по насрещния иск „Е.К.И.“ ООД излага, че съгласно сключения между страните трудов договор, възнаграждението на служителя е било в размер на 1000 лева. Сочи, че трудовият договор е бил прекратен със Заповед № 2404/22.07.2024 г. на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, въз основа на проведено дисциплинарно производство срещу Д. Д., като счита, че съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, като отправя искане за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

В законоустнановения срок е представен отговор на насрещната искова молба от Д. Й. Д., чрез адв. В. С., с който оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията в насрещната искова молба, че трудовият договор е прекратен поради наложено дисциплинарно уволнение за неявяване на повече от два работни дни. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено с уведомление от 24.06.2024 г., изпратено от служителя Д. Д. по електронна поща, почти месец преди издаване на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Твърди, че правото на служителя да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ възниква при всяка една забава независимо от нейната продължителност. Оспорва валидността на проведеното дисциплинарно производство, като сочи, че служителят не е надлежно уведомен за същото. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

С определение № 12070 от 09.09.2025 г. съдът е конституирал като ищци в производството Д. Д. Д. и К. С. Д., в качеството им на наследници на Д. Й.

Д., починал на **** г., на основание чл. 227 от ГПК.

В проведеното о. с. з. от 12.02.2026 г. процесуалният представител на ищците е посочил, че предвид настъпилото универсално правоприемство в хода на производството, процесните суми се претендират от конституираните низходящи на починалия ищец поравно, респ. по ½ за всеки. Моли за уважаване на исковете, за отхвърляне на възражението за прихващате и насрещния иск. Не претендират разноски.

В о. с. з. от 12.02.2026 г. процесуалният представител на ответното дружество пояснява, че сумата по насрещния иск се претендира за да бъде заплатена от по ½ от всеки един от конституираните ищци. Признава, че заповедите за командировка са издадени от страна на дружеството, както и че отразяват действителните данни за командироване извън страната. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

В производството не е спорно, че между Д. Д. и ответното дружество е 4 сключен трудов договор № 041 от 18.03.2024 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, за неопределено време, с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, по силата, на който ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, платими до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Видно от представения в производството трудов договор № 041 от 18.03.2024 г. /л.79 от делото/ в уговорено работно време от 8 часа при петдневна работна седмица, както и срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни. В производството е представена длъжностната характеристика на заеманата длъжност, която не е подписана от страна на служителя.