Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 24.03.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1569/2023
Вид
Решение № 124
Подписан
24.03.2024
В сила
20.11.2024
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137А ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201569 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1006-001358/ 22.06.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик, жалбоподателят Д. В. Н., ЕГН ********** от с.Д., ул.“Т.“ №19 моли да бъде отменено обжалваното постановление , тъй като разполага с документ от лекуващ лекар, който го освобождава от задължението за носене на колан. Сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище с изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Н. е съставен АУАН серия G A №

910283/08.06.2023г. от актосъставителя Т. Б. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 08.06.2023г. в 11.20ч. в 1 гр.Пазарджик, ул.“...“ , на кръстовището с ул.... управлява лек автомобил ..., лична собственост и в качеството на водач на МПС от категории М1,М2, М3 и N1,N2 ,N3 , когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, в нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП.

Наложена е на Д. Н. глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на 137Аал.1 ЗДвП .

При преценка показанията на свидетеля Т. Б.,Съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 08.06.2023г. в 11.20ч. в гр.Пазарджик, ул.“...“ , на кръстовището с ул.... св.Т. Б., в качеството на „ мл.автоконтрольор“ при сектор ПП Пазарджик, спрял за проверка лек автомобил ..., управляван от жалбоподателя Н., без последния да е поставил обезопасителен колан, при положение, че това МПС е оборудвано с такъв.Нарушителят Н. отказал да подпише съставеният му акт АУАН серия G A № 910283/08.06.2023г., като този отказ бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел , съобразно нормата на чл.43ал.2 ЗАНН.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Б., за които няма основание за съмнение в пристрастност, въпреки , че е служител в при РУ Пещера, ОДМВР Пазарджик.Също така,съобразно чл.189ал.2 ЗДвП , редовно съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка и жалбоподателят на практика не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението.

Видно от представен по делото Амбулаторен лист от 16.06.2023г. на др Г.П.Б., жалбоподателят Д. Н. страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Има и придружаващо заболяване – предсърдно мъждене и трептене.В анамнезата е отбелязано, че давността е от 15 години, като провежда съответна медикаментозна терапия , а напоследък е с много редуциран функционален капацитет – умора при минимални физически натоварвания. Относно предписаната терапия е посочено, че поставянето на колан по време на шофиране допълнително влошава субективното състояние, поради което е желателно да не се поставя.

Във връзка със здравословното си състояние жалбоподателят Н. обясни в съдебно заседание от 21.02.2024г., че е сърдечно болен, страда и от други заболявания и е пенсионер по болест.Също така се отбеляза в протокола на 2 съдебното заседание, че жалбоподателят е седнал в съдебната зала, тъй като не може да стои прав по здравословни причини.

Видно от приетата по делото Справка за нарушител/водач, Д. Н. е правоспособен п водач на МПС от 07.01.1976г.,категория „В“.Към момента на издаване на процесното постановления има издадени срещу него още две наказателни постановления – през 2003г. и през 2009г. за леки нарушения по чл.183ал.1т.1 ЗДвП и чл.185 ЗДвП, както и 5 броя фишове.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия / приета Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, при спазване сроковете на чл.34 ЗАНН.

Според разпоредбата на чл.137аал.1 ЗДвП , водачите и пътниците в МПС, включително категория М1, каквото е процесното МПС, съобразно чл.149ал.1т.2 ЗДвП , когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които МПС е оборудвано.В настоящият случай жалбоподателят Н. не е изпълнил това задължение, като от субективна страна е действал с пряк умисъл – в качеството му на правоспособен водач е бил наясно с това си задължение.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че разполага с документ от лекуващ лекар, който документ го освобождава от задължението за носене на предпазен колан. Извън приетият по делото Амбулаторен лист от 16.06.2023г. на д-р Г.П.Б.,друг относим към това обстоятелство документ не е представен.От друга страна, становището на лекуващия лекар, че поставянето на колан по време на шофиране допълнително влошава субективното състояние, поради което е желателно да не се поставя, не може да се приеме за категорично експертно мнение, че поставянето на колан е опасно за живота и здравето на пациента.При това, така изразеното становище е с дата 16.06.2023г., т.е . след извършване на нарушението на 08.06.2023г.

3

Съдът намира обаче, че настоящият случай е „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, като счита, че следва да упражни правомощието си по чл.63ал.2 т.2 ЗАНН – да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Основен аргумент за преценката на случая като „маловажен“ е влошеното здравословно състояние на жалбоподателя Д. Н., предвид изложените и установени в този аспект обстоятелства, посочени по-горе и в частност обстоятелството, че видимо в последното съдебно заседание жалбоподателят Н. трудно се движи по здравословни причини. В допълнение, макар и да се установиха извършвани административни нарушения, същите са леко наказуеми,освен това и са и малко на брой на фона големия период от време, през който Н. е правоспособен водач на МПС, считано от 1976г.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, неоснователна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски.

Жалбоподателят Н. от своя страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.

Воден от горното и на основание чл.63ал.ал.2т.2 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №23-1006-001358/ 22.06.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик, с което на Д.

В. Н., ЕГН ********** от с.Д., ул.“Т.“ №19 е наложена е глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на 137Аал.1 ЗДвП.

Предупреждава Д. В. Н., ЕГН ********** от с.Д., ул.“Т.“ №19 , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено 4 административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5