Решение № 401 от 25.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Русе, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520201085 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, чрез адв. Й.

Л. депозирана срещу електронен фиш № 8506364089 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лева), за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона и се моли за неговата отмяна. Излагат се подробни съображения във връзка с ангажираните твърдения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи.

Претендират се разноски.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се подробни съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата доводи. Моли се да бъде постановено решение, с 1 което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на направените от насрещната страна разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.05.2023г., в 18,39 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 30181, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път 21, км. 6+959, с посока нарастващ километър било установено, че пътно превозно средство – товарен автомобил Скания П 360, с рег. № Р 58 87 КР, с техническа допустима максимална маса 32000 кг. и брой на оси 4, екологична категория Евро 5, собственост на жалбоподателя, се е движило в община Русе, път 21, км. 6+959, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505391039, с който на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лева), за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

2

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Материалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол във връзка с правомощията на държавата за събирането на пътни такси следва от разпоредбите на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а правомощията на Агенция

„Пътна инфраструктура“, във връзка с административнонаказателната дейност следват от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП в случая електронен фиш се издава именно от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от конкретно длъжностно лице, както е при наказателните постановления и единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189ж ЗДвП и няма нормативно изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило.

В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 22.05.2023г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността 3 обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи.

В настоящия случай, видно от приложената справка от история на обработка на нарушението, електронния фиш е подписан на 10.03.2026г., изпратен е за връчване на 19.05.2026г. и е връчен на 07.07.2026г.

С оглед изложеното давността е прекъсвана и от датата на нарушението до настоящия момент е изтекла обикновената давност, но не и абсолютната такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Нарушението е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти 4 от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от жалбоподателя, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнил същия и от кой законов текст произтича.

Посочена е датата и часът на нарушението – 22.05.2023г., в 18,39 часа, която в случая съответства на датата на установяване на нарушението.

Посочено е ясно и точно мястото на нарушението – път 21, км. 6+959, посоката на движение – нарастващ километър, посочена и конкретната община, на територията на която е извършено същото, а именно община Русе.

Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи неправилно ангажиране на отговорността му с електронен фиш.

В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б, към датата на издаване на електронния фиш следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП