Решение № 16310 от 29.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16310 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110111708 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът А. Х. К. твърди да е сключила с ответника „[***] трудов договор за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 от КТ за длъжността „Мениджър, Акаунт – продажби ИКТ“, като видно от вписаните в трудовата й книжка обстоятелства, постъпила на работа на 13.12.2023 г. Твърди да е полагала труд съобразно уговореното до 10.01.2024 г., когато трудовия й договор бил прекратен, с оспорената в производството Заповед №1 от 10.01.2024 г. на работодателя, в която било посочено като основание чл.71, ал.1 от КТ, т.е. договорът бил прекратен по инициатива на работодателя, в срока за изпитване. Ищцата твърди още, че при проведените преговори преди сключването на договора, страните не били уговорили срок за изпитване, поради което неоснователно при прекратяването на трудовото й правоотношение работодателя й се позовал на цитираната разпоредба от КТ. Последното правело уволнението й незаконосъобразно, поради което същата го оспорила пред съда и моли за неговата отмЯ.. Твърди също, че едва след прекратяване на трудовото правоотношение, на 11.01.2024 г., посредством комуникационен канал „Телеграм“ ответника й изпратил проект за трудов договор, в който фигурирала клаузата за изпитване, както и че същия бил антидатиран от 12.12.2023 г., който тя отказала да подпише.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 1/10.01.2024 г., връчена на ищеца на 11.01.2024 г., да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър, Акаунт – продажби ИКТ“и осъди ответника да заплати 1 обезщетение за оставането без работа, в резултат на незаконното уволнение за максималния 6 месечен срок от 11.01.2024 г. до 11.07.2024г. в размер на 25470,00 лв. /изчислено при БТВ от 4245 лв./. Моли за присъждане на съдебните разноски. В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и предявените искове, оспорва изложеното в ОИМ, че страните са си разменяли кореспонденцията, представена в превод към отговора на исковата молба по повод трудовоправните отношения помежду им, като заявява, че същата не касае процесните трудови отношения. Въпреки предоставената възможност за депозиране на писмена защита, такава в предоставения на ищеца 10 дневен срок, не е постъпила по делото.

Ответникът „[***] в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение, изцяло по вина на работника /ищеца/, който започвайки да полага труд от 13.12.2023 г., съобразно уговореното, заблудил ответника, че е подписал изпратените му два броя проекти за трудов договор, подписани само от работодателя, но до датата на прекратяване на трудовия договор /който ответника бил с убеждението, че страните са сключили/ работника не върнал подписан от него екземпляр от трудовия договор.

Позовавайки се на императивните разпоредби на КТ относно изискванията за форма за действителността на трудовия договор и заповедта за неговото прекратяване, а именно писмена такава, счита, че за установяване на валидността на възникнало между страните трудово правоотношение релевантни са само писмените доказателства, каквито ищеца не представя, а очевидно и не разполага с такива, поради което счита, че такова правоотношение между страните изобщо не е възниквало, а оттам и не би могло валидно да бъде прекратено. В тази връзка счита всички обективно съединени искове за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Възразява липсата на писмен трудов договор да е допустимо да бъде заместена с други писмени документи, като представените от ищеца з.к. от трудова книжка, справка от НАП, касаеща актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата и справка от 12.12.2023 г. относно приетите уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.

Моли съда да отхвърли иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 вр. с чл.225 ал. 1 от КТ като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител в лицето на адв. М., която поддържа ОИМ, оспорва изложените от ищеца твърдения относно наличието на подписан от него друг вариант на трудов договор, различен от представения по делото /подписан само от работодателя/в който не се съдържала клауза за изпитване, като твърди, че изпратените за подпис от ответника към ищеца проекти за трудов договор на 11.12.2023 г. са идентични по форма и съдържание, с трудовия договор, приложен към ИМ.

В писмена защита от 16.08.2024 г., поддържа изразеното в ОИМ становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли за отхвърлянето им.

С протоколно определение от 06.08.2024 г., по искане на ищеца съдът е допуснал увеличение в размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ до 2 размер от 26 649, 09 лв.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и изразените становища, след съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства – з.к. от 1,3,16 и 17 стр. от трудова книжка на ищцата, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 12.12.2023 г., Справка от НАП за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларация от Наредба Н-13 към КСО за периода от 01.12.2023 г. до 31.01.2024 г. относно ищцата К., проект за трудов договор № 2 от 12.12.2023г., подписан от работодателя и представените от ответника ФРЗ и платежни документи за фактически изплатено трудово възнаграждение за м.декември 2023 г. и м.януари 2024 г. на ищцата за реално отработеното време при ответника, всички те приети като неоспорени по делото, се установява, че ищецът е започнала да полага труд по трудово правоотношение с ответника, на длъжност „Мениджър, акаунт:продажби/информационни и комуникационни технологии“ с код по НКПД 2-434 600-1, считано от 13.12.2023 г., за което е било подадено и уведомление към НАП, съгл. чл.62, ал.5 от КТ. Това обстоятелство е вписано надлежно от работодателя в трудовата книжка на ищеца. Страните не спорят също, че за отработеното време от общо 29 дни, дължимото й се трудово възнаграждение е изплатено от ответника.

По делото липсва представен трудов договор, подписан от двете страни, със съдържанието, твърдяно от ищеца, т.е. такъв без клауза за изпитване. Представен е обаче подписан само от работодателя трудов договор № 2/12.12.2023 г., в който в чл.3 „срок на договора“ е уговорено, че договорът се сключва за неопределено време с двумесечен срок за изпитване, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа. В този трудов договор е уговорено още, съгл. чл.21, че служителят ще постъпи на работа на 13.12.2023 г. /както твърдят и двете страни, че се е случило и е удостоверено в договора/, както и че „настоящия трудов договор, длъжностна характеристика, както и заверено уведомление от ТД на НАП – гр. София са връчени на служителя на същата дата – 13.12.2023 г.“

Прави впечатление, че всички посочени в този трудов договор документи – уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 12.12.2023 г., трудова книжка, с вписани всички изискуеми данни при сключване и прекратяване на договора и заповед № 1/10.01.2024 г. са получени от ищцата в разменената й с ответника кореспонденция, която тя твърди да е осъществявана както чрез телекомуникационен канал „Телеграм“, така и чрез куриерски фирми „Спиди“ и „Еконт“, но единствено трудовия договор, който ищцата твърди да е подписала и то с различно съдържание от представения такъв по делото, липсва.

Не се установява в производството, включително от събраните свидетелски показания на разпитания св. С. /съпруг на ищцата/ трудов договор с различно съдържание от този, приет по делото, да е бил изготвян, обсъждан между страните и по него да е било постигнато взаимно съгласие, удостоверено с подписите на двете страни в правоотношението.

3

Напротив, от показанията на св. С., които съдът при преценката им по реда на чл.172 от ГПК, намира че са непълни, на места нелогични и като цяло заинтересовани, поради което не следва да ги кредитира в полза на твърденията на ищцата, не става ясно защо след като ищцата е получила два екземпляра на изготвения от работодателя й трудов договор, подписан от последния, и след подписването им от нейна страна, същата е върнала отново и двата екземпляра на ответника. Противоречие се открива и в твърденията на св. С., че през цялото време съпругата му /ищцата по делото/ е комуникирала само и единствено с лице, споменато само със собствено име „Н.“, който сп. показанията бил собственик на дружество, развиващо идентична дейност с тази на [***], но също така бил представител и на ответното дружество. Същевременно св. С. категорично заявява, че Н. не е представител на фирма [***], от която съпругата му получила оферта за работа, но не приела, в същия период, в който се твърди да е водила преговорите за трудов договор с ответното дружество. От справка в ТР обаче, се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на дружество [***], с ЕИК [***] е лице Н. К. Ч., а седалището на това дружество е в [***] /където ищцата твърди и доказва да е изпратила подписаните от нея документи, в т.ч. трудов договор, на л.114/. Св. С., в противоречие дори с твърденията на ищцата /която твърди да е получила документите свързани с прекратяване на ТД по приложение „Телеграм“/, заявява, че след прекратяване на трудовия договор, е получила оформена трудовата си книжка и подписан от работодателя антидатиран екземпляр на трудов договор с различни параметри, т.е. с включен изпитателен срок, чрез куриер на „Спиди“.

От представената от ответника справка от НАП за актуалното състояние на действащите трудови договори към 06.08.2024 г. в [***] /приета без възражения от ищеца, приложена на л.123 от делото/ пък се установява, че лице с имената „Н.“ или „Н. К. Ч.“ не е било в трудови отношения с ответното дружество. За сметка на това обаче от името на [***] е била отправена оферта за работа към ищцата К., в която фигурира едноседмичния допълнителен отпуск, за който свидетелства и св. С., който „му направил много интересно впечатление, тъй като досега не бил виждал такова условие“ и който отпуск фигурира и в проекта на трудов договор № 2/12.12.2023 г., приложен по делото, в чл.7, т.2 /. Следователно, установява се, че ищцата е получила за подпис два екземпляра на трудов договор от 12.12.2023 г., изпратени й от ответното дружество като работодател /което тя не оспорва/, но след подписването им от нейна страна, същите са изпратени не на адреса на ответника в [***], а на лице, което към онзи момент няма данни да е представител на работодателя [***].

Следователно, ответника по делото, няма как да представи в производството подписан от двете страни екземпляр на трудовия договор, каквито искания е отправил ищеца с ИМ.

По делото няма доказателства за свързаност между дружествата [***], [***] и неустановеното по име трето дружество, за което свидетелства св. С., в което се твърди ищцата да е полагала труд по граждански договор при „Н.“, но с идентични трудови функции.

Има косвени доказателства, че лицето Н. Ч. има някаква връзка и с ответното дружество, тъй като от представените от ищцата доказателства за разменената между нея и 4 лицето Н. Ч., кореспонденция чрез куриерски фирми „Спиди“ и „Еконт“ е видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение, чрез фирма „Еконт“ същата е получила пратка от 23.01.2024 г., с подател [***], Н.Ч. и телефон на изпращача: [***]. Същия номер и имената Н. Ч. са посочени за получателя на пратката, изпратена чрез куриер „Спиди“ от ищцата К. на 13.12.2023 г., до адреса на седалището на фирма [***]. В списъка с актуалните трудови договори на [***], като директор на дирекция „Административни дейности“ е посочено лице К. Р. Ч. /който вероятно е баща на лицето Н. К. Ч., в случай че не се касае за случайно съвпадение на имената/, а като служител, заемащ идентична длъжност с тази на ищеца е посочено и лице Е. К.а Ч.а, която е постъпила на работа едновременно с ищеца, видно и от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ /която пък вероятно е сестра на Н. Ч., при условие, че не се касае за случайно съвпадение на имената!/. Дори адвокатското възнаграждение, заплатено от ответното дружество на адвокатското дружество, упълномощено да ги представлява в настоящото производство, е платено от Н. К. Ч., отбелязан в детайлите на трансакцията като „наредител на превода“, а дружеството [***] е отразено като „задължено лице“ /виж на л.135/.