Решение № 13 от 30.04.2024, Районен съд - Ардино
- Съд
- Районен съд - Ардино
- Дело
- Гражданско дело 157/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Боян Митков Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Ардино, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20235110100157 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. Р. Ю., ЕГН **********, против „Ами Моторспорт“ ЕООД, ЕИК *******, за заплащане на сумата от 6200,00 лв., която сума ищецът твърди, че се дължи от оветника като получена на отпаднало основание – след разваляне на сключен между страните договор за ремонтни дейности поради неговото пълно неизпълнение, както и за заплащане на сумата от 1500,00 лв., представляваща имуществени вреди, вследствие на некачествените ремонтни дейности.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор през месец февруари 2023 г., по сила на който ищцата е възложила, а ответникът се е задължил да извърши ремонт на лек автомобил „Ауди Q7” с рег. № РВ 5530 ТР. Повредата в лекия автомобил, се изразявала в това, че същият не можел да запали. Синът ищцата А. Ю. намерил сервиз „Ами Моторспорт“ ЕООД в социалната мрежа „Тик Ток“ собственост на А. М., намиращ се в гр.
Кърджали. Поради това, че лекият автомобил на ищцата се намирал в с.
Калояново, а сервиза в гр. Кърджали, ищцата на 05.02.2023 г. превела на А.
М. 400,00 лв. за платформа и лекият автомобил бил транспортиран до гр.
Кърджали. Ремонтът на лек автомобил „Ауди Q 7 ” с рег. № РВ 5530 ТР включвал, сменени нови дюзи, нова горивна помпа, масла, филтри, двигател, промита горивна система, обслужване автомат и диференциали. Извършеният ремонт бил на стойност 6200,00 лв., като на 13.02.2023 г. синът на ищцата направил превод на ответното дружество в размер на 3900,00 лв., за 6 броя нови дюзи и нова горивна помпа. На 16.02.2023 г. А. М. изпратил снимка по "WHATSAPP" на А. Ю. на закупените нови дюзи и горивна помпа. На 21.02.2023 г. А. М. се свързал с ищцата и заявил, че лекият автомобил е готов 1 и пали. За работата по извършения ремонт била платена и сумата от 2300,00 лв.. Въпреки извършения ремонт при запалване, лекият автомобил пушел. А.
М. заявил на А. Ю., че това ще се изчисти, докато закара лекия автомобил до с. К.. На другата сутрин при запалване на лекия автомобил „Ауди Q7” с рег.
№ РВ 5530 ТР, същият продължавал да пуши, не работил нормално, прекъсвал и течало масло. Поради случилото се, синът на ищцата посетил сервиз в с. ******* собственост на Б. Я.. В сервиза била направена диагностика на шестте броя дюзи, която установила проблем в същите.
Установило се още, че е претегнат болта на маслото (маслената пропка) и 2 броя P D F липсват. Във връзка с липсващите 2 броя P D F А. Ю. провел няколко разговора с А. М., с молба да върне частите, но и към настоящия момент частите не са върнати. В сервиза на Б.Я. били сменени картера и маслото на лекия автомобил, за което било платена сумата от 450,00 лв.. На 07.05.2023 г. мъжът на ищцата закарал лекия автомобил в гр. Кърджали в сервиза на А. М., за отстраняване на проблемите на същия и го оставил в сервиза. С него отишъл и Б. Я. (със собствен автомобил), който върнал обратно в с. ***** мъжа на ищцата. Разходите за гориво за двата автомобила възлизали на 150,00 лв.. На 08.05.2023 г. А. М. се обадил на сина на ищцата, като твърдял, че е установил проблем с вихровите клапи, но според А. Ю. проблема бил в дюзите на колата. На 26.05.2023 г. А. М. изпратил снимка на А. Ю. на извършена диагностика на дюзите, от която било видно, че същите са с различни стойности. А. М. твърдял, че проблема е в четвърти цилиндър, тъй като дюзите били нови. В края на месец юни А.Ю. отишъл в сервиза в гр.
***** А. М. заявил, че открил проблем в датчика за високо налягане на лекия автомобил. Пробвали различни датчици, но при опит за запалване на лекия автомобил, същиятт преминал в авариен режим, отказал да запали и лекият автомобил останал в сервиза. Това наложило, синът на ищцата да остане на хотел и да заплати 100,00 лв. за нощувка. Виждайки, че в сервиза на А. М. не мога да се справят с ремонта на лекия автомобил „Ауди Q7” с рег. № РВ 5530 ТР, заплатили 400,00 лв. за платформа, която да транспортира същия до с.
*******. По-късно закарали лекия автомобил „Ауди Q7” с рег. № РВ 5530 ТР в сервиза на Боян Янков, където се установило, че дюзите, който били поставени на лекия автомобил от А. М. не били нови, а същият се опитал да ги рециклира, но тъй като дюзите за този модел лек автомобил не могат да се рециклират, се наложило ищцата да закупи нови на стойност 4200,00 лв..
Отделно платили на Б. Я. 500,00 лв. за диагностика на дюзите и за да се обучат, както и за извършената работа. Твърди се, че в момента лекият автомобил е в изрядно състояние. Претендират се сторените разноски.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6200,00 лв., която сума се дължала на отпаднало основание – след разваляне на договора, поради некачествено изпълнение от страна на ответника, както и да бъде осъден да му заплати сумата от 1500,00 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на некачествения ремонт, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски в производството.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата подържа исковата 2 молба и излага подробни съображения в представената писмена защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „Ами Моторспорт“ ЕООД, ЕИК ********. С отговора се оспорват исковете като недопустими и неоснователни по основание и размер. Излага съображения за недопустимост на предявените искове претенции, поради невъзможност на основание изложените в исковата молба факти и обстоятелства, предявеният иск да се субсумира под хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, какъвто иск е предявен от ищеца. Отделно се сочи, че в исковата молба не се излагат твърдения, който да дадат възможност да се направи извод, при коя от трите хипотези на чл. 55 от ЗЗД се претендират заявените с исковата молба права. Относно основателността на иска се излагат съображения, че възложеният ремонт е извършен и е приет от ищцата без възражения, относно вида, качеството и количеството, като всичко извършено е описано в сервизната книжка представена с исковата молба от ищцата. В исковата молба, също така липсва конкретизация на обстоятелствата и основанията на исковата претенция. Сочи се още, че ищцата не представя писмени доказателства за твърдените направени разходи. Предвид изложеното, моли производството да бъде прекратено, поради нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове, а ако исковете бъдат разгледани по същество, същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Претендират се сторените разноски в производството.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника подържа исковата молба и излага подробни съображения в представената писмена защита.
Съдът съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведеното в исковата молба и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 265, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи, че е сключен договор за изработка (ремонтни дейности) между страните, че е изправна страна – заплатил е в изпълнение договорните си задължения сумата от 6200,00 лв., че е развалил сключения договор, както и действително претърпените имуществени вреди. В тежест на ответника е да установи, че уговорените ремонтни дейности са извършени съобразно поръчката и без отклонения от нея и недостатъци.
Съдът с окончателния доклад по делото е приел като безспорно и ненуждаещо се от доказване: че между страните е сключен договор за изработка на основание чл. 258 от ЗЗД – ищцата чрез сина си А. Ю. е възложил на ответника извършване на ремонт на собствения и лек автомобил Ауди Q7” с рег. № РВ 5530 ТР, включващ смяна на дюзи,на горивна помпа, датчик високо налягане, масла, филтри, промиване на горивната система и обслужване на автомат и диференциал, както и че за извършения ремонт е платена сума е размер на 6200,00 лв..
Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът е изпълнил задължението си по договора, а именно - да ли е извършил качествен ремонт 3 на лекия автомобил на ищцата Ауди Q7” с рег. № РВ 5530 ТР, тоест дали ответникът е изправна страна по правоотношението и оттам имал ли е право ищецът да развали договора, както и да търпи имуществени вреди от неизпълнение на договора от страна на ответника.
Договорното правоотношение обвързва страните и има сила на закон в техните отношения – чл. 20а от ЗЗД. Според чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по едни двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Относно договора за изработка се прилага и специалният текст на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Работата да бъде негодна за нейното договорно или обикновено предназначение означава, че изпълнителят е изпълнил некачествено и, то толкова некачествено и несъобразено с възложеното му, че работата, която му е възложена не може да изпълни предназначението.
Съдът намира в случая, че ответникът е изпълнил възложената му работа. За да достигне до посочения извод, съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Г. М. Х.н и М. Х. М., работници в „Ами Моторспорт“ ЕООД. Макар и преценени съобразно чл. 172 от ГПК, то съдът кредитира показанията им, доколкото са логични, последователни, свидетелите са били очевидци на събитията. Свидетелите Г. Х. и М. М. заявяват, че автомобилът на ищцата и бил докаран в сервиза с платформа и същият не е бил в движение и не е можел да пали. Установило се, че повредата е в горивната система. Били свалени дюзите и горивната помпа на автомобила. Дюзите били изпратени на тест и се оказало, че не работят добре.
Свидетелят Г. Х. сочи, че между А. М. управител на „Ами Моторспорт“ ЕООД и свидетеля А. Ю., син на ищцата се провел разговор относно това дали, да се закупят нови дюзи или да се рециклират старите такива. В крайна сметка било взето решение старите дюзи да бъдат рециклирани. В показанията си свидетелят М. М. също сочи, че дюзите били рециклирани. От показанията на свидетели става ясно, че освен дюзите и горивната помпа, ремонтът включвал и смяна на датчик високо налягане, масла, филтри, промиване на горивната система и обслужване на автомат и диференциал, което съответства и на описаното в Сервизна книжка за поддръжка и обслужване /л. 14 от делото/. Отделно от това, съдът намира, че не е направено възражение за некачествен ремонт след приемането на поръчката.
Това се потвърждава както от показанията на свидетеля А. Ю., който приел поръчката, така и от свидетяля Г. Х.. Нещо повече и двамата заявяват, че бил направен и тест драйв на автомобила. Свидетелят А. Ю. сочи, че след като взел колата от сервиза при излизане от град Кърджали усетил проблем в колата, а именно се чувало някакво тракане. Прибрал се с колата в дома си и на следващата сутрин установил, че колата пуши при запалване и тече масло.
Лекият автомобил същият ден бил приет за ремонт в сервиза на лицето Б. Я. в 4 с. ******, където се установило, че картера е спукан и трябва да бъде сменен.
Били сменен картера и съответно било налято масло. А. Ю. се свързал с „Ами Моторспорт“ ЕООД, като заявил, че дюзите на работят. От сервиза му казали да закара колата отново при тях. Тъй като свидетелят А. Ю. трябвало да заминава за Германия, колата била откарана в сервиза на „Ами Моторспорт“ ЕООД от свидетеля В. А. Ю., като с него пътувал и лицето Б. Я.. От показаният на свидетелите Г. Х. и М. М. се установява, че лекият автомобил се върнал при тях след около 3-4 месеца. Поради това, че А. Ю. настоявал, че има проблем с дюзите на колата, същите били свалени и изпратени отново на стенд, като протокола от теста показал, че проблем с дюзите няма. При сваляне на дюзите двамата свидетели установили, че след извършения ремонт, някой друг е работил по автомобила, тъй като маркировката, която са поставили на болтовете на дюзите, на самите дюзи и на капачките ги няма.