Решение № 124 от 08.02.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220102202 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Й. А. З., ЕГН **********, от с. М. К., общ. Б., чрез пълномощник – адвокат Н. Б. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И. Вазов“ № 9, срещу общ. Б., булстат *****, с адрес гр. Б., ул. „О.“ № 4А, представлявана от кмет К. В..

В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „специалист Обслужване на ОбС“ в общ. Б.. Съобразно връчената й на 01.02.2021 г. длъжностна характеристика, тази длъжност в администрацията е в звено Общински съвет и е пряко подчинена на председателя му. Съгласно действащия трудов договор № 03/01.02.2021 г. същата имала право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. На 27.06.2022 г.

З. подала заявление за ползване на отпуск 4 работни дни, за периода 28.06 - 01.07.2022 г.

Председателят на ОбС Б. поставил положителна резолюция на молбата й на същата дата.

Водена от това, ищцата ползвала законоустановения си отпуск. На 01.07.2022 г. подала заявление за прекъсване на отпуската. При явяването си на работното място в общ. Б. й били връчени искане за даване на обяснения изх. № АО-1016/01.07.2022 г. и Заповед за дисциплинарно уволнение № 11/01.07.2022 г.. Сочи, че дала обяснения с вх. № АО1025/01.07.2022 г., а заповедта за дисциплинарно уволнение отказала да подпише, поради несъгласие със същата. Вследствие на уволнението ищцата останала без работа.

Твърди, че в конкретния случай нямало нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Сочи, че отсъствието й от работното място било на законово основание ползване на платен годишен отпуск по чл.172 от КТ, разрешено от прекия й ръководител /председателя на ОбС Б./. Посочва, че до нейното знание не е стигало, че и е отказано да 1 ползва отпуската си, нито такова било оформено надлежно.

Излага твърдения за доказателствената тежест, която носи ответника, както и че в конкретния случай виновно поведение и неоправдано неявяване на работа повече от два дни не е установено.

Посочва, че преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да приеме писмените обяснения на работника, да събере и оцени посочените доказателства, с арг. на чл.193 от КТ. В настоящия случай едновременно с искането за даване на обяснения била връчена и процесната заповед - 01.07.2022 г.. Счита, че не е изчакан посочения в самото искане срок за представяне на обяснения - 04.07.2022 г..

На следващо място счита, че наказанието се налага с мотивирана писмена заповед.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ в нея се посочват редица реквизити. В случая липсвало мотивиране и фактическо основание на заповедта, а се сочило, че не било разрешено ползването на отпуск.

Излагат твърдения, че са нарушени и изискванията на императивния чл.29а от ЗМСМА, тъй като ищцата била част от самостоятелно звено, което подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и осъществява организационно- техническото и административно обслужване на тяхната дейност. Звеното било на пряко подчинение на председателя на общинския съвет. Последният ръководил и контролирал дейността на служителите в звеното. Съгласно чл.29а, ал.6 от ЗМСМА служителите в звеното се назначавали и освобождавали от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет. Счита, че кметът на общината не можел да назначава или да освобождава служители в звеното, за които не е направено писмено предложение от председателя на ОбС. В конкретния случай такова писмено предложение не било искано и не било получавано, което правило уволнението незаконосъобразно.

Излага твърдения, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 1033,71 лева.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на Й. А. З. за незаконно и отмени Заповед № 11/01/07/2022 г. на кмета на общ. Б.; да възстанови ищцата на предишната й работа заемана преди уволнението и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 5400 лева /на основание чл.214 ГПК в проведеното съдебно заседание на 30.11.2022 г. размерът е намален/, от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищцата се явява лично и адвокат Н. Багеев от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита в срок.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги 2 отхвърли.

Твърди, че длъжността „специалист „обслужване на ОбС“ е пряко подчинена на председателя на Общинския съвет, който е пряк ръководител, но не е работодател.

Длъжността „специалист обслужване на ОбС“ е част от структурата на Общинска администрация - Б.. Включена е в Длъжностното разписание на Община Б. - Звено „Общински съвет“, чийто работодател е кмета на общината.

Посочва, че Трудов договор № 3/01.02.2021 г. е сключен между общ. Б., представлявана от инж. К. Георгиев В. - кмет и Й. А. З., а не с ОбС Б..

Твърди, че за времето от 28.06.2022 г. до 30.06.2022 г. - 3 последователни работни дни, З. не се е явила на работа, което представлявало виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, предложение трето от КТ - неявяване на работа, за което й е наложено наказание дисциплинарно уволнение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

В подкрепа посочва, че поставената резолюцията „не възразявам“ от председателя на ОбС Б., поставена върху молбата за ползване на отпуск от ищцата, не е основание за ползването му, тъй като той не е неин работодател. Сочи, че върху молбата е била поставена резолюция от Кмета на общ. Б. „не разрешавам“, поради което не е имала право да ползва отпуска.

Излага твърдения, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Смята, че разпоредбата на чл.29а, ал. 6 от ЗМСМА е неприложима при налагане на дисциплинарно наказание при виновно дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина от служители на звеното по чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА. Субективното право за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188 от КТ принадлежало на работодателя и за упражняването му по отношение на служителите от звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА, когато същите виновно са нарушили трудовата дисциплина, законодателят не бил въвел изискване за предложение от председателя на ОбС.

Счита, че претендираното обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 6 202,26 лева е в завишен размер, поради което оспорва същото. Посочва, че брутното трудово възнаграждение за месец юни 2022 г. - месеца, предхождащ налагането на дисциплинарното наказание, е в размер на 777,27 лева.

В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на изплатеното обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2022 г. - 5 работни дни, в размер на 236,85 лева.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът изпраща процесуален представител – адвокат Ц. Х., която моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозират писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „специалист Обслужване на ОбС“ в общ. Б., което е прекратено със Заповед № 11/01.07.2022 г. на кмета на общ. Б..

Горното се установява от приложените по делото Трудов Договор №03/01.02.2021 г., Допълнително споразумение към трудовия договор.

Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № 11/01.07.2022 г., като работодателят е приел, че ищцата е извършила следното нарушение „неявяване на работа повече от два дни /от 28.06.2022 г. до 30.06.2022 г.- 3 последователни работни дни/. Като мотиви е посочил – „неявяване на работа в продължение на последователни работни дни, след като на служителя не е разрешено ползване на платен годишен отпуск, съгл. чл.173, ал.1 КТ/“. Служителката е представила писмени обяснения с вх. № А 1025/01.07.2022 г.“. В заповедта е отразено, че ищцата дължи едно брутно трудово възнаграждение, както и, че следва да й се изплатят следните обезщетения: на основание чл.224 КТ – неползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни. Заповедта е подписана от двама свидетели, тъй като ищцата е отказала да я получи на 01.07.2022 г..

Видно е от представеното заверено копие на трудова книжка на ищцата Й. З., както и от извършената констатация от съда в проведеното последно съдебно заседание на 25.01.2023 г., че след вписаното уволнение, няма вписвания за други сключени трудови договори.

Представено е заверено копие от ведомост за заплата за месец юни 2022 г., в който е отразено, че ищцата е имала за получаване чиста сума в размер на 0,00 лева.

От представената длъжностна характеристика на длъжност специалист „Обслужване на общинския съвет“ се установява, че същата е в звено „Общински съвет“ и е подчинена на председателя на Общинския съвет.

Приложено е заявление за отсъствие от ищцата /л.11 от делото/, с което ищцата е поискала ползването на платен годишен отпуск за периода от 28.06.2022 г. до 01.07.2022 г..

В долната му част е изписано „не възразявам, подпис и Ст. Якимов/. Представено е и заявление от 01.07.2022 г., с което ищцата е поискала да прекъсне ползването на платения си отпуск. В идентично по съдържание заявление, находящо се на л. 29 от делото в долния му край е изписано „не разрешавам“ и има положен подпис.

Установява се, че ответникът е поискал писмени обяснения от ищцата за отсъствието и от работа в продължение на три работни последователни дни – от 28.06.2022 г. до 30.06.2022 г..

Ищцата е депозирала обяснение с вх. № АО-1025/01.07.2022 г., в което е посочила, че на 27.06.2022 г. е представила заявление за ползване на ПГО /одобрено от работодателя/ от 28.06.2022 г. до 01.07.2022 г. вкл, на основание чл.172 от Кодекса на труда. Заявлението била предоставила на К. Р. - ст. експерт „Човешки ресурси“, за което не била получила входящ номер. Заявлението за отпуск било съгласувано с прекия й ръководител, в случая председателя на общински съвет, който не възразил и дал своето съгласие. Посочила е, че до 4 този момент при ползване на отпуск никога не била уведомявана, на основание чл.173, ал.1 КТ със Заповед или по какъвто и да е друг начин за съгласие или несъгласие от страна на Кмета на ответната община. В конкретния случай също не била уведомена за отказа, нито писмено, чрез деловодството на общински съвет, нито лично.

Приложено е решение № 209/25.01.2021 г., на ОбС Б., с което одобрена общата численост и структура на общинската администрация в община Б., в т.ч. и 2 бр. Звено „Общински съвет“. Въз основа на посоченото решение е одобрено и длъжностно разписание, в което е посочено и длъжността специалист „обслужване на ОбС.

От ответника е представено удостоверение, в което е посочено, че възнаграждението на ищцата за месец юни 2022 г. е в размер на 777,27 лева, като остатъкът, който следва да получи е в размер на 603,14 лева.

По делото е приложено и трудовото досие на ищцата.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите - С. В.

Я., И. Д. А. и К. И. Р..

От показанията на свидетеля С. Я. се установява, че през периода месец ноември 2019 година до 30.09.2022 година е заемал длъжността председател на ОбС Б.. През този период е бил пряк ръководител на ищцата. Споделя, че на проведеното заседание на ОбС Б. на 24.06.2021 г. ищцата била протоколчик. Сочи, че ищцата била планирала от доста време да полза отпуск за края на месец юни 2022 г.. Свидетелят споделя, че дал съгласието си да бъде ползван отпуск. Изяснява, че ищцата заедно с друга жена работят към звеното ОбС Б. и тяхната работа била единствено и само в деловодството на ОбС. Свидетелят потвърждава, че на заявлението за отсъствие е написал собственоръчно, че не възразява, както и че е положил подпис. Споделя, че след това ищцата го помолила да отиде до деловодство на общ. Б. за да го входира. Твърди, че не е искано от него в качеството му на председател на ОбС Б., нито в администрацията на ОбС Б. не е постъпвало заявление, искане или разрешение за уволнението на ищцата. Споделя кога е разбрал за уволнението на ищцата, както и че през времето на отсъствие на ищцата също е ползвал отпуск в размер на 5 дни.