Акт от 18.06.2018, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

636 гр.

Перник, 18.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, 6 – ти състав, в открито съдебно заседание на 05 06 2018 година, в състав:

Районен съдия: Д МАТЕЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 07968 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на

П.Г.К. ЕГН ********** ***

И чрез адв.пълн.И.В.В.

Съд.адрес *** срещу

“Електрисите” ЕООД,

Седалище и адрес на управление гр.Перник *** ет.2 ап.6 ЕИК *********

Предст. от И.Д.А.-управител с която иска ответното дружество да му заплати следните суми

(след направено изменение на исковите претенции):

Дължимо БТВ за м.март

38.18лв. / съответно нетно тр.възнаграждение 29.93лв./ Ведно със законната лихва за забава от 4.79лв.считано от 26.04.2016г. до датата на ИМ 21.11.2017г.

Сумата 3238.42лв. представляваща БТВ за м.април 2016 / нетно 2320.22лв./ Ведно със законната лихва за забава -351.22лв. считано от 26.05.2016г. до датата на ИМ -21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен годишен отпуск за 19 дни през м. май 2016г. в зразмер на 3238.40лв.

Ведно със законната лихва за забава 372.94лв. считано от 26.06.2016г. до подаване на ИМ 21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен год.отпуск за 1 ден през м. 06.2016г. в размер 161.92лв.

Ведно със законната лихва за забава 16.92лв. от 26.07.2016г. зо подаване на ИМ 21.11.2017г.

Законната лихва върху всицчки главници от подаване на ИМ 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите

Разноските по делото

В исковата молба се посочва, че :

-страните по делото сключили трудов договор № 212 от 30.03.2016г. и Доп.споразумение за предоставяне на временна работа при условията на чл.107 р и сл. От КТ - ищецът заемал длъжността “общ работник строителство на сгради”

-дружеството

–работодател притежава лиценз № 049 от 22.05.2013г. за осигуряване на временна заетост – издаден по чл.74 е ал.1 вр. чл.74 ж ал.1 глава осма „а“ от Закона за насърчаване на заетостта

-считано от

31.03.2016г. ищецът се е явил на работа и е започнал същата във френското предприятие ползвател SAS ATCE, където, съгласно споразумението за предоставяне на временна работа е трябвало да работи до 14.06.2016г.

-трудовоот възнаграждение за м.03. и 04. 2016г. е било начислено но неизплатено , като за причита е посочено френското предприятие

-ищецът твърди, че не е получил и начислената по фиш за м.094.2016г. сума 195.58лв., а съгласно подписания трудов договор изплащането на трудово възнаграждение е еднократно на 25то число на месеца след възникване на основанието за същото.

-начислено но неизплатено е и обезщетението за неползуван платен год.отпуск / в размез с чл.177 ал.2 КТ е начислено, поради което се оспорва и като размер / -след завръщането си в

България от 03.08.2016г. е уведомено трето лице- застрахователя ОЗК –Застраховане АД – за настъпване на застрахователно събитие и заведена щета № 0710-230-0001-2016г. в регистъра на застрахователя

-ЕЛЕКТРИСИТЕ ЕООД е сключило застраховка Обща гражданска отговорност секция 1 Отговорност на работодателя – със срок на застраховката 17.04.2015-16.04.2016 по застрахователна полица 0710-230-2015-0001 със ЗАД „ОЗК Застраховане „ АД в изпълнение на императивните изисквания на чл.74 е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта

При това положение е конституирано трето лице-помагач –

ЗАД „ ОЗК-ЗАстраховане

„АД

В срока по чл.131 ГПК :

Ответникът се е възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който признава частично исковете –

Сочи финансови заструднения – френското предприятие общо дължи на ответния работодател сумата 79 708.50 евро / в която обща сума е и дължимата сума към работниците, в частност ищеца /

Сочи, че сумите се дължат от застрахователя, за което е надлежно уведомен с молба от работодателя вх. № 446 / 22.06.2016г. и уведомление за щета № 457 от 24.06.2016г.

Към момента работодателя и застрахователя са в административна процедура по повод неизплатените суми

Надлежно са уведомени и

Инспекция по труда и КФН

Искат отхвърляне на исковете, и алтернативно – да се осъди третото лице – застраховател за същите суми по ИМ.

Третото лице помагач ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД депозира отговор по чл.131 ГПК – като изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

-не са представени доказателства от работодателя, че френското предприятие не е плащало посочената сума

-не са налице предспоставките за плащане от застрахователя на посочените суми -същите са завишени по размер

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представените писмени доказателства се установява, че страните сключили горепосочения трудов договор по силата на който ищецът заемал длъжността “Общ работник, строителство на сгради” с основно месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 – то число на месеца.

Установява се още, че страните по делото са сключили споразумение към трудовия договор.

Страните се уговорили ответното дружество в качеството си на предприятието, което осигурява временна работа да осигури временна работа на ищеца в предприятие ползвател (SAS ATCE).

Страните уговорили мястото на работа да се осъществява в Република Франция за периода от 31.03.2016 г. до 14.06.2016 г., като през това време ищецът ще изпълнява длъжността “общ работник, строителство на сгради” при френското предприятие ползвател.

Страните са уговорили работна заплата в размер на 10 евро за един астрономически час.

Страните не спорят за обстоятелството, че за през месец май 2016 г. ищецът не е ползвал 19 дни платен отпуск, а през месец юни 2016 г. – 1 ден платен отпуск.

Тези обстоятелства освен, че са безспорни, се установяват от приложените фишове за заплати, касаещи месеците май и юни 2016 г.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумите се дължат, при надлежно направено изменение на исковите претенции оп ищеца по реда на чл.214 ГПК Следва да се отбележи, че при изготвяне на заключението вещото лице е -отбелязало изрично, че с РКО от 3.04.2016г. на ищеца авансово са дадени сумата 150евро, без в РКО да е отбелязано на какво основание / дали като пътни разходи или аванс към труд.възн/

Изхождайки от другите данни, в.л. хипотетчино смята, че най-вероятно това може да се осчетоводи като аванс за м.април

Друго, което изрично е отбелязано он в.л. е, че при престой по вида на работодателя / тъй като ищецът не е бил на работа от 27.04. до 30.04.2016г. / не е ясно по чия вина и се е прибрал в България – т.е. отчетени са всички специфики на казуса Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: