Решение № 5639 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5639 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100500705 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. З., ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №20030/06.11.2024 г., постановено по гр. д. №37405/2024 г., с което въззивникът е осъден да предаде на А. Б. А., на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД държането на недвижим имот, представляващ апартамент №100, находящ се в гр. София, ж.к.

„********“, както и да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1384 лв., представляваща разноски по делото.

Във въззивна жалба се изразява неудовлетвореност от постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен. В жалба не са изложени конкретни съображения за неправилност на обжалваното решение, а са релевирани възражение относно твърденията на ищеца- въззиваем, че ползва недвижимия имот по безобразен начин и употребява алкохол. Поддържа, че единствената причина ищецът да предяви иск за освобождаване на наетия от него апартамент е поради расистки подбуди. Излага, че обитаваното от него жилище било пълно с хлебарки, за премахването на които ищецът не му бил заплатил. Твърди, че и към настоящия момент заплаща уговорения между страните месечен наем.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Б. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излага, че по делото безспорно се установило наличието на облигационно правоотношение по договор за наем, който е бил надлежно прекратен и то на 1 повече от едно основание- с едностранно писмено предизвестие, в резултат на изтичане на срока, както и поради неплащане на дължимия наем за месеците май и юни 2024 г. Счита за правилни и обосновани изводите съда, че наемното правоотношение е прекратено поради изтичане срока на договора, както и че имотът не е върнат от наемателя. Правилна била и преценката, че липса изразено съгласие от негова страна в качеството му на наемодател за продължаване срока на договора. Намира подадената жалба за бланкетна и съдържаща неясни и ирелевантни по отношение на спора твърдения. При тези съображения моли същата да бъде отхвърлена.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че по делото се доказва съществувалата между страните облигационна връзка по договор за наем. Намерил е, че същият е бил прекратен на 01.07.2024 г. с изтичане на срока на последния, като по делото не са ангажирани доказателства действието му да е било продължавано със съгласието и без противопоставянето от страна на ответника. Не били ангажирани и доказателства, че ответникът е предал имота, поради което е счел претенцията по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че въведените с въззивната жалба фактически твърдения не съставляват оплаквания относно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи неправилност на постановения от него акт по същество, поради което счита въззивната жалба за бланкетна. Поддържаните твърдения относно причините за предявяване на иска от страна ищеца, както и за дължимост на парични суми за извършени от наемателя извънредни разходи във връзка с почистването на обитаваното от него жилище, остават извън предмета на настоящия спор. Съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г. и доколкото установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК процесуално правило предпоставя, че въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС), то по отношение на правилността на обжалваното решение съдът е ограничен до това да провери дали не е нарушена императивна норма на материалния закон. В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

Доколкото въззивният съд възприема фактическите констатации на 2 първата инстанция, така както са изложени в обжалваното решение, респ., че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем, че на наемателя е била връчена нотариална покана, с която наемателят е бил поканен да освободи жилището, както който е бил прекратен с изтичане на срока, както че наемодателят се е противопоставил на продължилото след този момент държане от страна на наемателя- въззивник, то и правният извод за основателност на предявена претенция се явява правилен.

С оглед съвпадението на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд, съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е заявила претенция за разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което съдът не дължи присъждането им в тежест на въззивника. съд

Мотивиран от горното и на основание чл. 272 ГПК, Софийски градски РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20030/06.11.2024 г., постановено по гр. д.

№37405/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3