Решение № 148 от 19.06.2018, Районен съд - Костинброд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.

К., 19.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА при секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. д. № 1096 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Я.С.П., ЕГН ********** *** е предявил против ответника В.В.В., ЕГН ********** *** при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в размер на 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева – главница и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размер на 130.59 / сто и тридесет лева и петдесет и девет стотинки / лева.

Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че с платежни нареждания от 01.11.2016 г. и от 07.12.2016 г. е превел на ответника по лична банкова сметка ***.00 / пет хиляди / лева и 1 900.00 / хиляда и деветстотин

/ лева, с посочено основание „за материали“.

Същият сочи още, че на

01.08.2017 г. е изпратил нотариална покана на ответника, чрез нотариус Ч., с която е даден тридневен срок на ответника да върне сумата. Същият е получил поканата на 20.09.2017 г., но и до настоящия момент не е върнал сумата.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на основание чл.

55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата в размер на 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 130.59 / сто и тридесет лева и петдесет и девет стотинки / лева – обезщетение за забава.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва, че е получил сумата от 6 900.00 лева. Същият моли съдът да приеме като доказателство договор за заем, сключен между него и Р.С.С. от 23.01.2016 г.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Ц. - САК, която поддържа така предявените искове.

Ответникът редовно призован пред настоящата инстанция не се явява, представлява се от адв. Ц. – САК, който оспорва така предявените искове по основание и размер и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като неоснователни, тъй като същият сочи, че се е доказало основанието за паричния превод.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно между страните по делото, че ответникът е получил процесната сума в размер на 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева, което е потвърдено както в отговора на същия, така и в открито съдебно заседание.

Видно е, че процесната сума в размер на 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева е преведена с платежни нареждания от 01.11.2016 г. и от 07.12.2016 г. на ответника по лична банкова сметка, *** : сумата от 5 000.00 / пет хиляди / лева и 1 900.00 / хиляда и деветстотин / лева.

Ищецът е изпратил на 01.08.2017 г. нотариална покана на ответника да върне сумата, която същият е получил 20.09.2017 г., но и до настоящия момент не е върнал сумата.

Като доказателство по делото ответникът представи заверен препис от Договор за заем от 23.01.2016 г., сключен между В.В.В., ЕГН ********** / заемодател / и Р.С.С., ЕГН ********** / заемател / за сумата от 9 900.00 / девет хиляди и деветстотин / лева, като същият сочи, че основанието да получи сумите от ищеца е именно връщане на посочения заем. Като в договора не е посочено за какво ще бъде използвана сумата, посочена е дата за връщане на сумата 20.10.2016 г. Съдът счита, че ищецът не е страна по този договор и следователно не е обвързан от същия.

Като доказателство към делото е представен заверен препис от Договор за заем от 21.04.2017 г., сключен между Я.С.П., ЕГН ********** / заемодател / и Р.С.С., ЕГН **********

/ заемател / за сумата от 14 800.00 / четиринадесет хиляди и осемстотин / лева, които следва да бъдат върнати в срок до 20.05.2017 г.

По делото е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение, което съдът като неоспорено от страните приема за пълно и компетентно дадено се установява, че за периода от 24.09.2017 г. до 27.11.2017 г. за забавено възстановяване на сумата от 6 900.00 лева, законната лихва е 124.83 / сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / лева.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Б.Б., от които се установява, че ищецът няма финансови задължения към ответника, както и че лицето Р.С. дължи пари на ищецът / това се потвърждава и от писмените доказателства - Договорът за заем от

21.04.2017 г. /.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.С.С., тъй като същите са противоречиви и неясни. От една страна твърди, че получения от него заем от ответника са средства за закупуване на части за машина, а след това сочи, че ищецът е превел процесната сума именно за закупуване на тези части и детайли. Свидетелят също така сочи, че договор за закупуване на материалите не е сключван.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :

По предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Същият е допустим, а разгледан по същество е и основателен.

От разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва, че този който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съдът е длъжен да провери всички необходими елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, т. е. да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, причинна връзка между тях, преминаването на правното благо да е станало по правомерен начин и оставането на това правно благо у обогатеното лице да е в разрез с фактическия състав на неоснователно обогатяване или ще бъде налице друг фактически състав на гражданското или наказателното право, а съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от ЗЗД правото на иск за неоснователно обогатяване възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

В конкретния случай с платежни нареждания от 01.11.2016 г. и от 07.12.2016 г. ищецът е превел на ответника по лична банкова сметка ***.00 / пет хиляди / лева и 1 900.00 / хиляда и деветстотин / лева, с посочено основание „за материали“. Но по делото не се представиха доказателства от които да е видно, че между страните по делото е имало каквито и да било договорни отношения.

Настоящата инстанция намира, че първият обективно съединен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД в размер на 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева е основателен, налице са всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

Предвид обстоятелството, че искът за обезщетение за забава е акцесорен и той предполага основателност на главния иск, съдът намира, че искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се явява основателен. Според цитирания текст обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По отношение задължението за връщане на парична сума, получена без основание или при отпаднало основание по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, няма законно определен срок.

Следователно, тъй като се касае за безсрочно задължение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът дължи паричната сума от 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева на ищеца, като той е поканен да изплати тази сума на 01.08.2017 г. Безспорно е установено по делото, че ответникът не е изплатил паричната сума и след като е получил поканата на 20.09.2017 г., поради което и предвид разпоредбата на чл.

84 ал. 2 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че дължимото обезщетение за забава поради неизплащане на паричната сума от 6 900.00 лева е в размер на 124.83 / сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / лева, за периода от 24.09.2017 г. до 27.11.2017 г.

Настоящата инстанция намира, че вторият обективно съединен иск в размер на 130.59

/ сто и тридесет лева и петдесет и девет стотинки / лева е частично основателен. Ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от124.83 / сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / лева. За разликата над уважената част до пълния предявен размер искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК / приложен е и списък по чл. 80 от ГПК / паричната сума от 326.00 / триста двадесет и шест / лева - ДТ, 680.00 / шестстотин и осемдесет / лева – адвокатско възнаграждение и 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното

Районен съд – гр. К., II - ри състав :

Р Е Ш

И :

ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на Я.С.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 55 ал. 1 предл.

1 от ЗЗД, сумата от 6 900.00 / шест хиляди и деветстотин / лева, ведно със законната лихва от 27.11.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.В.В.,

ЕГН ********** *** да заплати на Я.С.П., ЕГН ********** *** паричната сума от 124.83 / сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2017 г. до 27.11.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 130.59 / сто и тридесет лева и петдесет и девет стотинки / лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на Я.С.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от

ГПК направените съдебни разноски, а именно : 326.00 / триста двадесет и шест / лева - ДТ, 680.00 / шестстотин и осемдесет / лева – адвокатско възнаграждение и 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :