Решение № 488 от 17.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500996 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 413 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 1618/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от К. И. П. с ЕГН-********** и К. К. П. с ЕГН- **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител К. И. П., двамата с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу В. К. П. с ЕГН-**********, П. Д. П. с ЕГН- ********** и Х. Д.

П. с ЕГН-**********, всички с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.

* , главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на Договор за продажба на идеални части от недвижим имот,обективиран в Нотариален акт № 168, том I, дело № 156/2008 г. на нотариус С. С. с рег.

№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42539/16.06.2008 г., акт № 90, том CIV, по силата на който В. К. П. и П. Д. П. са продали на Х. Д. П. 5/6 (20/24) ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент № 32, с адрес на имота: гр. София, ж. к. „***“, бл. 30, вх. Е, ет. III, с площ 84.67 кв. м., заедно с изба № 9, ведно с 4.866 % ид. ч. от общите части на сградата, както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД във връзка с чл. 17, ал. 1 от 1

З ЗД з а прогласяване нищожността на същия договор като привиден, прикриващ договор за дарение.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , съдът е осъдил К. И.

П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** , действащ със съгласието на своя баща и законен представител К. И. П., ЕГН **********, да заплатят на В. К. П., ЕГН **********, П. Д. П., ЕГН ********** и Х. Д. П., ЕГН **********, сумата от 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет лева) , представляваща сторените от ответниците съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Недоволни от така постановеното решение са останали ищците К. И. П. и К. К. П. , действащ със съгласието на своя баща и законен представител К. И.

П., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват в цялост. По същество, ищците оспорват атакуваното решение като недопустимо и молят за неговото обезсилване, доколкото първоинстанционният съд бил нарушил принципа на диспозитивното начало, отказвайки да се произнесе по заявения предмет на делото и в обема на търсената защита. Според ищците първоинстанционният съд неправилно приравнил облигационния с вещния ефект на сделката, като приел, че с процесния договор ответниците са се разпоредили с повече права, отколкото реално притежават, но това засягало вещно-правния ефект на сделката и не било основание да се обсъжда валидността й. По този начин, съдът на практика отказал да разгледа предявените искове. Освен това, бива изтъкнато, че предмет на облигационното отношение не била самата вещ, а поведението на длъжника, насочено към задоволяване на легитимния интерес на кредитора, поради което било налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност, независимо от въпроса дали е настъпил вещнопрехвърлителният ефект. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, по които не е бил сезиран, като е основал своето решение на факти и обстоятелства, които не са били въведени от ищците, и по този начин е разгледал непредявен иск, в противоречие с процесуалния закон. Позовавайки се и на допуснати процесуални нарушения, свързани с необсъждане на всички доказателства по делото, жалбоподателите молят решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор, въззиваемите В. К. П., починала в хода на въззивното производство, П. Д. П. и Х. Д. П. оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения, съдът намери следното:

2

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Изложените във въззивната жалба съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, изводима от немотивиране на формираните правни изводи без да са изложени фактическите констатации и без съдът да се произнесе по наведените доводи и възражения, не могат да бъдат споделени.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка, като е обсъдил правнорелевантните за спора факти, и въз основа на тях е аргументирал своите правни изводи, произнасяйки се по предявените искове. По същество, въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно.

Изводите на Софийски градски съд за неоснователност на предявените искове са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съркупната преценка на събраните доказателства се установява, че с Договор за покупкопродажба на идеални части от недвижим имот о т 16.06.2008 г., обективиран във формата на нотариален акт № 168, том I, дело № 156/2008 г. на нотариус С. С. с рег. № *** на НК, ответниците В. К. П. и П. Д. П. продали на ответницата Х. Д. П. общо 5/6 идеални части (или общо 20/24 ид. ч.) от недвижим имот, представляващ Апартамент № 32, с адрес на имота: гр. София, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, с площ 84.67 кв. м., заедно с изба № 9, ведно с 4.866 % ид. ч. от общите части на сградата, за сумата от 25 963, 42 лева, при отбелязана данъчна оценка в нотариалния акт за съответните идеални части в размер на 25 963, 42 лева.

Безспорно по делото обстоятелство е също, че процесният недвижим имот е бил придобит на 21.11.1990 г. с договор за продажба по реда на Наредбата за държавни имоти през време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност между ответницата В. К. П. и съпруга й Д. П. П..

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 89 от 05.02.2014 г. Д. П.

П. е починал на ******** г., оставяйки за свои наследници по закон В. К. П.

(съпруга) и неговите деца – П. Д. П., Х. Д. П. и М. Д. П..

От представените с исковата молба Удостоверение за сключен граждански брак от 28.04.2006 г. серия УС-0 № 322599, Удостоверение за раждане от 12.08.2008 г. серия КМР № 81857, както и от Удостоверение за наследници с изх. № 89 от 05.02.2014 г. се установява, че, дъщерята на наследодателя Д. П. П. - М. Д. П., е починала на ******** г., оставяйки за 3 свои наследници ищците К. И. П. (съпруг) и К. К. П. (син).

Според заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на сделката възлиза на 132 480 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Л. (роднина на ищците), от чиито показания се установява, че същата е майка на ищеца К. И. П., който през 2006 г. сключил брак с М. Д. П., а през 2014 г. последната починала от рак. Свидетелката знае, че синът й и нейната снаха са ходили да търсят наследството на последната от починалия й баща – недвижимо имущество в кв. Овча Купел, гр. София, но не били допуснати до него от страна на другите наследници. Освен това, свидетелката е запозната, че синът й е подавал сигнал и жалби по повод на това наследство и споровете между наследниците, но не знае какви са резултатите от тези действия.

Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на св. Й. Л., тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На първо място и при така установените наследствени права спрямо процесния недвижим имот, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, настоящият въззивен съд намира, че към датата на сключване на процесната сделка от 16.06.2008 г., собственици по наследяване, в качеството си на наследници по закон на Д. П. П. (починал на ******** г.), при следното съотношение на съответните идеални части от процесния недвижимия имот, са: 1/ В. К. П. (съпруга на Д. П. П.) – 5/8 ид. ч.(15/24); 2/ П.

Д. П. (син на Д. П. П.) – 1/8 (3/24) ид. ч.; 3/ Х. Д. П. (дъщеря на Д. П. П.) – 1/8 ид. ч.(3/24); 4/ М. Д. П. (дъщеря на Д. П. П.) – 1/8 ид. ч., равняваща се също на 3/24 ид.ч.

За пълнота на изложението, към настоящия момент, предвид установените по делото факти, че М. Д. П. и ответницата В. К. П. са починали, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, то собственици по наследяване и при следното съотношение на съответните идеални части от процесния недвижим имот, са: 1/ ответниците П. Д. П. и Х. Д. П. (низходящи на наследодателите Д. П. П. и В. П.) – общо 7/8 ид. ч. и 2/ ищците К. И. П. и К. К. П. (преживял съпруг и низходящ на М. Д. П.) – общо 1/8 ид. ч.

При това положение се налага изводът, че със сделка обективирана в нотариален акт № 168, том I, рег. № 15439, дело № 156/2008 г. по описа на нотариус С. С., с рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42539/16.06.2008 г., акт № 90, том CIV, В. К. П. и П. Д. П. са прехвърлили в полза на Х. Д. П. 2/24 ид. ч. в повече от 4 притежаваните от тях по наследяване 18/24 ид. ч. от продадения недвижим имот, или казано с други думи – са се разпоредили с повече права отколкото са притежавали, доколкото въпросните 2/24 ид. ч. от процесния недвижим имот към момента на сделката са притежавани от М. Д. П., а понастоящем от ищците като нейни наследници по закон.

Относно предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД

Преди всичко, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави, а според нормата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Основното релевирано възражение, застъпено както в исковата молба, така и във въззивната жалба, от страна на ищцата касае твърдения за нищожност на процесният Договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 16.06.2008 г., обективиран във формата на нотариален акт № 168, том I, рег. № 15439, дело № 156/2008 г. по описа на нотариус С. С., с рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42539/16.06.2008 г., акт № 90, том CIV, като противоречащ на добрите нрави, тъй като била прехвърлена идеална част от него (общо 1/8 ид. ч.), която не принадлежала на продавачите В. К. П. и П. Д. П..

По повод въведеното основание – противоречие с добрите нрави, следва да се посочи, че последните не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). От друга страна, съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но по своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение (в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК). Не само това, но според правната теория, нищожни по противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила.