Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 13.03.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 713/2025
Вид
Решение № 127
Подписан
13.03.2026
Състав
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ловеч, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100713 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена молба от „Изи Финанс“ ЕООД против Д. И. Ч. за установяване на вземания за главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между страните на *** г., от разстояние, е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 2 000,00 лв. Ответникът е кандидатствал за отпускането на кредита на уеб адрес: www.minizaem.bg, след регистрация в него, попълване на въпросник и маркиране, че е съгласен с общите условия.

На посочен от ответника мейл (***) му е изпратена преддоговорната информация, а след одобряването на кредита е изпратен договора и общите условия.

Ответникът е потвърдил, че приела договора чрез изплатен му уникален четири цифрен код на посочен от него телефонен номер (***) и линк, в който да го въведе.

Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ответника кредит в размер на 2 000,00 лв., която превел по сметка в „***“ АД.

По договора длъжникът се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с договорна лихва в размер на 40,15 %. Уговорено е изпълнение на части на 18 вноски в периода *** г.

Ищецът поддържа, че по договора е предложено частично изпълнение за главница в размер на 444,44 лв. по вноски с падеж 22.12.2023 г. – до 21.03.2024 г., а с електронно съобщение, изпратено на електронната поща на ответника, получено на *** г., вземанията са обявени за предсрочно изискуеми.

Непогасена е останала главница в размер на 1 555,56 лв. За същия 1 период (22.12.2023 г. – до 21.03.2024 г.) е погасено е предложено изпълнение и за договорна лихва, а непогасено е останало задължение в размер на 348,19 лв.

За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч.

Изпълнението на заповедта е оспорено.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 1 903,75 лв., от които 1 555,56 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването й и 348,19 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.03.2024 г. до 15.01.2025 г. и за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че между него и дружеството ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да му предостави кредит в размер на 2 000,00 лв. срещу поето задължение за предоставяне на обезпечение и заплащане на неустойка в размер на 991,68 лв. при неизпълнение на поетия ангажимент. По договорната връзка ответникът твърди, че е предложил изпълнение за сумата от 1 347,00 лв. от общия размер на предоставената главница от 2 000,00 лв.

Ответникът поддържа, че договорната връзка е недействителна, тъй като при определяне процента на разходите по договора не са взети предвид всички разходи, в частност тези за заплащане на неустойка.

На следващо място ответникът твърди, че включената в договора уговорка за заплащане на неустойка е недействителна поради противоречието и с добрите нрави изпълнението й е свързано с поредица от условия и кратък срок за изпълнението им; тя излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и на практика кумулира скрита печалба за кредитора; прехвърля риска от неизпълнение задълженията на финансовата институция да извърши предварителна оценка кредитоспособността на длъжника на самия длъжник.

По договорната връзка ответника твърди, че дължи изпълнение за разликата между размера на предоставената му главница 2 000,00 лв. и предложеното от него изпълнение за сумата от 1 347,48 лв.

Ответникът оспорва по договорната връзка да дължи правоувеличаващи последици (законна лихва) от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а в становище от 10.12.2025 г. излага позиция за основателност на заявените искове и оспорва основателността на възраженията, заявени от ответника за недействителност на договора, по който се търси изпълнение.

Ответникът също не участва в хода на производство лично или чрез представител, а становище по същество излага в молба от 25.02.2026 г., в което поддържа съображенията, изложени в отговора.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в рамките на образувано ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч, е издадена заповед за 2 изпълнение. Със заповедта е разпоредено Д. И. Ч. да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата 1 555.56 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на завеждане на заявлението (7.02.2025 г.) до окончателно изплащане на вземането; 348.19 лв. - договорна лихва от 21.03.2024 г. до 15.01.2025 г. и разноските на заявителя - държавна такса 34,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Изпълнението на заповедта е оспорено.

Между страните не се спори, че са постигнали съгласие и сключен договор от разстояние, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2 000,00 лв.

От ангажирания по делото препис на договор за предоставяне на кредит и общи условия се установява, че от разстояние страните са уговори предоставянето на кредит в размер на 2 000,00 лв., със срок за връщането му от 540 дни, ведно с договорно възнаграждение с фиксиран размер за срока на договора размер от 40,15 % и лихвен процент на ден при отказ от договора от 0,11 %. Общият размер на дължимата сума по договора е 2 626,71 лв., а при непредоставено обезпечение 3 618,39 лв. Годишният процент на разходите е 48,44 %, определен при следните допускания: договора е валиден за уговорения в него срок, всяка от страните ще изпълни задълженията си в срок, няма да се начисляват разходи за събиране, забава и неустойки за неизпълнение, като при изчисляването му е спазена методиката по чл. 19, чл. 2 ЗПК. Кредиторът е поел задължението да предостави сумата по кредита чрез превод по банкова сметка или в офис на „Изи Пей“АД, а потребителя в 5дневен срок от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, за което се представят бележки, че работят по безсрочни трудови правоотношения с нетен размер на доходите от 1 000,00 лв., не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължени към други банкови и финансови задължения и да имат кредитна история пред БНБ в рамките на последната година „редовен“, да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция за срока на договора и 30 дни след края на срока на договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, че заемателят дължи заплащането на неустойка в размер на 991,68 лв., която се начислява от деня следващ неизпълнението и са заплаща с месечните вноски, а при предсрочно прекратяване се редуцира, съобразно договорната лихва. Изпълнението по договора е уговорено на осемнадесет вноски с падежи в периода *** г. с размер на главницата по всяка от тях от 111,11 лв. и променлив размер на договорната лихва. При неизпълнение на задължението да предоставяне на обезпечение неустойката се изпълнява също на части в рамките на първите шест вноски, с размер от 165,28 лв.

От водената между страните електронна комуникация в рамките на срока на действие на договора се установява, че в нея ответникът е уведомен, че от деня на сключването на договора дължи изпълнения за цялата, посочена сума в договора, вкл. за посочената в него неустойка за непредставено обезпечение в срок, както и че текущо ищецът е канил ответника да предложи изпълнение за вноските с включено в тях вземане за заплащане на неустойка.

В договора е предвидена възможност за отказ от договора от потребителя в рамките на 14 дни от сключването му без неустойка, а след това след връщане на главницата, ведно с лихва за отказ от договора за всеки ден 3 на ползването до деня на връщането, но не по-късно от тридесет дни от изпращане на уведомлението до кредитора.

По делото е ангажиран преводно нареждане от ищеца към ответника за сумата от 2 000,00 лв. с посочено в него основание - договор за заем № *** Между страните не е спорно, че сумата, предмет на договорната връзка, е получена от ответника.

Не е спорно по делото, че ответникът е предложил частично изпълнение. Това се установява и от прието по делото заключение на вещото лице Н. Р.. В него се посочва, че по договорната връцка е предложени изпълнение за сумата от 1 347,48 лева, с която са погасени следните вземания:

444,44 лв. - главница, 241,92 лв. – договорна лихва и 661,12 лв. – неустойка.

Изводите на вещото лице относно общия размер на предложеното изпълнение се подкрепят и от ангажираните от ответника платежни документи с предложеното от него изпълнение.

Фактите съдът установява на база приетите писмени доказателства, които не са оспорени от страните, при отчитане, че основната част от тях (сключването на договора, предаването на сумата и предложеното частично изпълнение) също не се оспорват.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за установяване на вземане за главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит по издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД.

Между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и ответника Д. Ч. е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец. По делото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител по договорната връзка.

Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние и попада под режима на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови услуги като кредитирането.

Попълването на електронни формуляри в интернет базирана платформа, размяната на кореспонденция чрез имейл и текстови съобщения – чрез каквито е водена комуникация между страните по повод сключването на договора, попадат в приложното поле на посочения нормативен акт.

Информацията за сключения договор е съхранена на траен носител, съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 10 на ДР на ЗПК. В процеса на кандидатстване на ответника са предоставени индивидуалните условия и необходимата преддоговорна информация (годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, срок на договора, размер на вноските, вкл. общите условия за ползване на кредита), с което кредиторът е изпълнил задължението си по чл.

18 ЗПФУР.

Отчитайки потребителския характер на договорната връзка, по която се търси изпълнение, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в него. Това правомощие на съда не е оспорено от страна на ответника, който в отговора на 4 исковата молба също е навел възражения по валидността на договорната връзка.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието му, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.