Решение № 49 от 06.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Тутракан, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100923 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 5167/14.10.2025 на Р. Р. Д. с ЕГН ********** срещу Териториално поделение гр. Силистра на Националния осигурителен институт за признаване на трудов и осигурителен стаж.

Искът е неоценяем и на осн. чл. 9 от ЗУТОССР не се дължи държавна такса за него.

Подсъдността му на Тутраканския районен съд следва от чл. 3, ал. 1 на ЗУТОССР и от постоянния адрес на ищеца в *********************.

Ищецът Р. Д. твърди, че е работил в ТКЗС „4-ти май“ с. Зебил в периода 04.05.1990-31.12.1993. Моли да бъде признат този период за трудов и осигурителен стаж, тъй като за същия му е отказано издаване на удостоверение УП-15.

Ответникът ТД на НОИ-Силистра не заявява категорично становище по основателността на иска. Твърди, че ищецът фигурира във ведомостите за заплати на осигурителя, но само за периода август-декември 1991 г., а в останалите спорни периоди – не.

В съдебното заседание страните поддържат съответно исковата молба и отговора.

След като прецени събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 1, ал. 1, т. 3 от 1

ЗУТОССР – за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

На основание чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, поради това, че работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, искът е предявен само срещу Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр.

Силистра.

Съдът е допуснал и приел като писмено доказателство препис на трудовата книжка на ищеца, издадена на 05.01.1993 от ТКЗС „4-ти май“- с.

Зебил. В нея е отразено началото на трудовото правоотношение на 04.05.1990, на длъжност „зидаро мазач“, с дневно трудово възнаграждение 5,53 лева, до 30.05.1990 г. Следва преназначение на същата длъжност за периода 01.06.1990-31.08.1991, с дневно възнаграждение 6,08 лева. Следва ново преназначение на същата длъжност за периода 01.09.1991-01.10.1992, с дневно възнаграждение 6,64 лева. После има ново преназначение за периода 02.10.1992-01.03.1993, на длъжност „зидаро кофражист“, с месечно възнаграждение 1350 лева. Последното преназначение е за периода 01.03.1993-31.12.1993, на същата длъжност, с месечно възнаграждение 1560 лева. Трудовото правоотношение е прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В щемпел е нанесен трудов стаж от 3 години, 2 месеца и 10 дни.

Трудовата книжка съдържа съответните подписи на длъжностните лица и печати на предприятието към всяко вписване. Изясни се от справката в НБД „Население“, че посоченият в трудовата книжка единен граждански номер на ищеца 6604035504 е бил действителният му към онзи момент, тъй като тогава погрешно е бил вписан в регистрите на населението с дата на раждане 03.04.1966. След корекция от 11.07.2000 на датата на раждане – на 03.03.1966, на ищеца Р. Р. Д. е даден нов, актуален ЕГН *********************.

Според обясненията на ищеца, той не е работил по трудово правоотношение преди 04.05.1990 и след 31.12.1993 г., което обяснява защо единственият работодател, вписан в трудовата му книжка, е ТКЗС „4-ти май“с. Зебил.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 5 във вр. ал. 1 от ЗУТОССР, трудовата книжка е доказателство за вероятната основателност на иска и условие за допустимост на свидетелските показания.

Като условие за допустимост на производството по ЗУТОССР от ТПСилистра на Националния осигурителен институт е издадено и приложено по делото Удостоверение с изх.№ 5510-18-7/26.09.2025 по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР: че в осигурителния архив липсват писмени данни за положен от лицето Р. Р. Д. трудов/осигурителен стаж за периодите 04.05.1990-31.07.1991 и 01.01.1992-31.12.1993; с приемо-предавателен протокол № 34-18/06.03.2007 е извършена приемо-предавателна процедура за наличните ведомости за заплати и трудово-правни документи, съхранявани от осигурителя към 2 момента на подаване на заявлението по чл. 5, ал. 10 от КСО.

От отговора на исковата молба и от приетото по делото Удостоверение УП-15, изх.№ 5509-18-914/17.09.2025 на ТП на НОИ – Силистра, става ясно, че в приетия осигурителен архив от ТКЗС „4-ти май“ – с. Зебил все пак съществуват данни за ищеца за периода от август до декември 1991 включително, като е посочено, че тогава е бил в „Неплатено майчинство“, а брутното трудово възнаграждение е 130 лева. Тези данни не са от ведомостите за заплати, уточнява юрисконсултът в съдебното заседание, а се намирали в отделна книга, в която са се вписвали обезщетения, доплащания и удръжки по КТ, и в нея за ищеца е записан код „458“ на основанието за присъствието му в тази книга. Според представената номенклатура на кодовете за обезщетения, доплащани и удръжки, номер 458 се отнася за „Отпуск гледане дете – 10 лв“, докато отпускът за бременност/майчинство е с код 402. Поради каква причина в удостоверение УП-15 е посочено „Неплатено майчинство“, не стана ясно, но по-важното е, че в тази книга са отразени за ищеца само нулеви начисления през въпросните пет месеца, за разлика от другите лица, вписани на същата страница. Това доказва, че действително в периода август-декември 1991 на ищеца не са начислявани трудови възнаграждения, обезщетения и пр., макар договореното месечно възнаграждение да е било 130 лева. Последното съответства на отразеното в трудовата книжка дневно възнаграждение. Нещо повече, периодът от 04.05.1990 до 31.12.1993 е точно 3 години, 7 месеца и 27 дни, но ако от този период се извадят петте месеца, за които според Удостоверение УП-15 ищецът Р. Д. е бил в „неплатено майчинство“, остават 3 години, 2 месеца и 27 дни, което съответства (с разлика от +17 дни) на отразения трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение в щемпела на страница 7 от трудовата книжка. Като се вземе предвид, че съгласно чл. 160, ал. 4 от КТ, неплатеният отпуск само до 30 работни дни в една календарна годна се признава за трудов стаж, най-вероятно въпросните пет месеца от август до декември 1991 г. са именно неплатен отпуск, надхвърлящ 30-те дни през 1991, които е могло да бъдат признати за трудов стаж.

Оттук съдът прави извод, че вписванията както в трудовата книжка, така и във въпросната книга за обезщетения, надбавки и удръжки, са достоверни, а отразеното основание в Удостоверение УП-15, че през август-декември 1991 ищецът е бил в „неплатено майчинство“, следва да се приеме, че тогава е бил в „неплатен отпуск“, който не се признава за трудов стаж на основание чл. 160, ал. 4 от КТ, тъй като с него е надвишен допустимият период от 30 работни дни в рамките на една календарна година, които са могли да бъдат признати за трудов стаж.

Съдът не приема възражението на ответната държавна институция, че след като ищецът липсва във ведомостите за заплати на осигурителя, значи искът е неоснователен. Именно защото липсва във ведомостите, а има данни, че е бил в трудово правоотношение с предприятието, е допустимо производството за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Основното, 3 което следва да се вземе под внимание в конкретния случай е, че ищецът не присъства в нито една ведомост за заплати, както твърди ответната институция, което не кореспондира с издадената му трудова книжка и присъствието му в книгата за обезщетения, надбавки и удръжки. Основателни са доводите, които адв. Р. прави от предположението, че може би не всички ведомости за заплати на ТКЗС „4-ти май“-Зебил са предадени на ТП на НОИСилистра с приемо-предавателния протокол № 34-18/06.03.2007 и именно в липсващите ведомости може да фигурира името на ищеца. Иначе, няма никакво обяснение защо същият присъства в книгата за обезщетения, надбавки и удръжки, ако не е бил в трудово правоотношение с предприятието.

Освен това, част от разпитаните свидетели дават показания за пожар в канцеларията на ТКЗС-то през 1993 г., който би могъл да обясни липсващите ведомости.

За това, че не е предадена пълната трудовоправна документация през 2007, съдът прави косвен извод от приетите по делото ведомости за заплати за декември 1993 г., в които са посочени длъжностите на работниците.

Последните са обособени и групирани в няколко различни ведомости, очевидно според вътрешно организационното обособяване на отделите в предприятието, към които са били причислени, а не са например всички работници и служители в една обща ведомост. Това прави вероятно предположението, че ако има ведомости, които са били в отделна книга, и в нея са вписани строителите, зидаро-мазачите, зидаро-кофражистите и другите строителни длъжности в ТКЗС-то, липсата на тази книга и ведомости, понеже не засяга записванията в наличните ведомости за останалите длъжности, може да остане неразкрита и да създаде грешното впечатление и извод, че въпросните строители не са били част от работниците в предприятието.

Фактът, че и четиримата свидетели дават показания, че ТКЗС-то е имало бригада строителни работници, част от която е бил и ищецът, за изграждане и поддръжка на стопанските постройки, но в представените по делото ведомости липсват работници с такава длъжност, се явява косвено доказателство, че най-вероятно строителните работници са били в отделни ведомости, които не са били предадени на ТП на НОИ – Силистра.

Допуснатите до разпит четирима свидетели, отговарят на условията по чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Тримата от тях – Н. Ш., О. Б. и С. М., са работили в различни моменти, съвпадащи отчасти с исковия период, а свид. Ш. Р. е работил в ТКЗС „4-ти май“-Зебил от 04.05.1990 до 07.02.1994, т.е. изцяло в исковия период. Показанията и на четиримата свидетели са последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, поради което съдът ги приема за достоверни доказателствени източници. Свидетелите ясно си спомнят, че ищецът Р. Д. е работил с тях в ТКЗС-то и всеки според това, кога е започнал и напуснал ищецът и те самите, дават показания, че са започнали заедно или са го заварили там, а когато са напускали, той е останал на работа или, както е случаят със свид. Ш. Р. – те са работили заедно, докато се „разтурило“ ТКЗС4 то. Свидетелите дават ясни показания за организацията и естеството на работата на ищеца, поради което у съда няма съмнение, че вписаното в трудовата му книжка отговаря на действителността.

От липсата на вписване в колона 4 на трудовата книжка за продължителността на работното време и уточнението в реквизита, че същият се попълва само когато се касае за непълно работно време, следва изводът, че г-н Д. е работил на пълно работно време от 8 часа, при нормална продължителност от 40 часа при петдневна работна седмица – аргумент от чл.

136, ал. 1 и ал. 3 от КТ.

Съгласно чл. 145 от КТ (в редакцията от 1951 г., отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) „Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането ѝ. Съгл. чл.

146, б. „б“ от КТ (отм.); общественото осигуряване обезпечава получаването на „пенсия за инвалидност, пенсия поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в случай на смърт на лицето, което ги е издържало“. Тези разпоредби са действали до 31.12.1999 г. В тази връзка съдът приема, че ищецът е бил задължително осигурен за рисковете за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г . (отм.), поради което по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗУТОССР процесният период следва да бъде зачетен за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.