Решение № 135 от 01.09.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20251800200486 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за краткост наричан по-нататък Закона).

Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, постановено от Служба за предотвратяване на измами като финансовонаказателен орган (бивш Апелативен съд към данъчна служба на В., екип 04 на финансовонаказателния орган) срещу българската гражданка Р. З. С., родена на ********** г. в гр.И., с адрес по местоживеене: гр.И., С. о., ул.“С.“ №*.

Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.

32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, Софийски окръжен съд.

Съгласно изискванията на закона същото се придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор И.

1 намира искането за признаване и приемане за изпълнение на финансовата санкция за законосъобразно. Сочи, че не се установяват основанията за отказ.

С оглед на това иска съда да признае и приеме за изпълнение, наложената от компетентните власти на Р. А. финансова санкция.

Засегнатото лице Р. С. редовно призована чрез майка й З. Ч., се явява лично в съдебно заседание. Същата се представлява и от упълномощените от нея защитници адв. Х. М. – А. и адв. В. Р. Адв. М. иска ОС – София да признае за невиновна подзащитната й в извършването на финансовото престъпление, което е посочено в удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР. Излага аргументи, че по делото не са приложени доказателства, от които да се установи, че Р. С. действително е извършила финансовото престъпление, за което е била призната за виновна в Р. А.. Засегнатото лице Р. С. сочи, че не е извършила финансовото престъпление, за което й е наложена глоба и моли съда да не признава и приема за изпълнение решението на Служба за предотвратяване на измами, с което й е наложена глоба.

Съгласно приложимия закон ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

В Окръжен съд – София е получено решение по дело № FV 001 429 432 от 08.06.2022 г., постановено от административнонаказателен орган - Служба за предотвратяване на измами като финансовонаказателен орган (бивш Апелативен съд към данъчна служба на В., екип 04 на финансовонаказателния орган), влязло в сила на 08.07.2022 г., срещу българската гражданка Р. З. С., родена на ********** г. в гр.И., с адрес по местоживеене: гр.И., С. о., ул.“С.“ №* за административно нарушение, изразяващо се в това, че умишлено е намалила ДДС за:

11/2020 в размер на 1 евро, 950,00

12/2020 в размер на 154,00 евро

01/2021 в размер на 198,00 евро

02/2021 в размер на 5 730,00 евро

2

03/2021 в размер на 248,00 евро

04/2021 в размер на 6 712,00 евро

05/2021 в размер на 456,00 евро

06/2021 в размер на 575,60 евро и счита, че това е не само възможно, но и сигурно.

С така описаното поведение в удостоверението се сочи, че засегнатото лице е извършило финансово престъпление, което се санкционира по реда на § 33, параграф 2, буква „а“ FinStrG. За така извършеното престъпление на Р. С. е била наложена глоба в размер на 6 000 (шест хиляди евро) евро, както и 887,28 (осемстотин осемдесет и седем евро и двадесет и осем евроцента) евро за направените разходи по съдебни и административни процедури.

Производството по делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно законодателството на издаващата държава – Р. А..

От горното следва, че посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е постановено в административнонаказателно писмено производство в държава – членка на

Европейския съюз от компетентен по административнонаказателни дела орган – Служба за предотвратяване на измами като финансовонаказателен орган (бивш Апелативен съд към данъчна служба на В., екип 04 на финансовонаказателния орган). Решението е било постановено на 08.06.2022 г. и е влязло в сила на 08.07.2022 г. Същото е било връчено на лицето съгласно законодателството на решаващата държава и същото е било уведомено за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. От решението става ясно, че в съответствие с чл.20 от FinStrG е предвидено заместващо наказание „лишаване от свобода“ вместо глобата, в случай, че глобата не може да бъде събрана, което е в размер на 20 (двадесет дни).

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението 3 за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.

Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл.30 от Закона за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган Служба за предотвратяване на измами като финансовонаказателен орган (бивш Апелативен съд към данъчна служба на В., екип 04 на финансовонаказателния орган) в издаващата държава въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като финансови престъпления. В удостоверението е посочено, че извършеното от Р.

С. съставлява финансово престъпление, изразяващо се в нарушаване разпоредбите на § 33, параграф 2, буква „а“ FinStrG.

В конкретния случай, тъй като посоченото в удостоверението финансово престъпление, за което на засегнатото лице Р. С. е наложена глоба, не попада сред изчерпателно изброените деяния по чл.30, ал.2 от ЗПИИИРКОРНФС, съдът следва да провери налице ли е двойна наказуемост на деянието, а именно наказуемо ли е то съгласно законодателството на изпълняващата държава – Република България. Съдът констатира, че така описаното в решението и удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции деяние представлява престъпление и по българското законодателство, а именно такова с правна квалификация по чл.255, ал.1, т.7 от НК, а именно:

„Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения (в случая такива по ЗДДС), в големи размери, като приспадне неследващ се данъчен кредит, се наказва с лишаване от свобода от едно до шест години и с глоба до две хиляди лева“. С оглед на гореизложеното съдът констатира, че е налице предпоставката, визирана в чл.30, ал.1 от Закона – наличието на двойна наказуемост на деянието, за да признае и приеме за изпълнение решението, с което на засегнатото лице Р. С. е наложена глоба.

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 6000,00 (шест хиляди) евро, представляваща наложената му глоба за извършеното от него финансово престъпление, изразило се в нарушаване на данъчното законодателство на Р. А., довели до 4 решението. В удостоверението е посочено още, че дължи и сумата от 887,28 (осемстотин осемдесет и седем евро и двадесет и осем евроцента) евро за направени разноски в хода на административното производство.

Равностойността на паричната сума от 6 887,28 евро в български левове по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка към 08.07.2022 г. – деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава (чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС), е 13 471,52 лева (тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и две стотинки).

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с адрес: гр. И., обл. С., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

На следващо място съдът намира, че от материалите по делото не се установяват основанията по чл.35 от Закона, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението на административния орган на Р.

А.. На първо място, липсват доказателства срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние подсъдно на българския съд. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство да се счита за изцяло или отчасти извършено на територията на Р България или да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние.

Освен това, няма данни Р. С. да е лице с имунитет или привилегия, които по българското законодателство да правят решението на австрийския несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На следващо място решението, не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно. В представеното на българския съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е отразено, че засегнатото лице Р. С. е било уведомено в съответствие със законодателството на Р. А. за правото си и срока за обжалване на решението.

По отношение на направеното искане от Адв. М., ОС – София да 5 признае за невиновна подзащитната й, тъй като по делото липсват представени доказателства за това, че е извършила соченото в удостоверението по чл.4 от РР 2005/214 финансово престъпление, съдът намира, че следва да го остави без уважение. Целта на настоящото производство е българският съд да провери дали са налице формалните предпоставки, визирани в чл.30 и следващите от ЗПИИРКОРНФС за признаване и приемане за изпълнение на решението, издадено от административнонаказващ орган в Р. А., с което е наложена глоба на Р. С.. Българският съд няма правомощие да интервенира в решението на чуждия орган, да събира доказателства за вината на лицето и да ревизира крайните му изводи, като признае засегнатото лице за виновно или невиновно в извършването в случая на финансово престъпление. Следва да бъде отбелязано, че материалноправните предпоставки за издаването на решението от компетентния австрийски орган могат да бъдат обжалвани единствено в издаващата държава – Р. А..

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 33 от Закона е необходимо незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения Софийският окръжен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение административнонаказателно решение по дело № FV-001 429 432 от 08.06.2022 г., постановено от административно наказателен орган - Служба за предотвратяване на измами като финансовонаказателен орган (бивш Апелативен съд към данъчна служба на В., екип 04 на финансовонаказателния орган), влязло в сила на 08.07.2022 г., срещу българската гражданка Р. З. С., родена на ********** г. в гр.И., с адрес по местоживеене: гр.И., С. о., ул.“С.“ №* за финансово престъпление, изразяващо се в това, че е виновна, че умишлено е намалила ДДС за 11/2020 в размер на 1 евро, 950,00; 12/2020 в размер на 154,00 евро; 01/2021 в размер на 6

Разпечатката съдържа 47 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a69b665a-50aa-45c4-afbf-0361660b38a2