Решение № 465 от 17.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Бургас, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20202100502028 по описа за 2020 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от СТ. Р. Р., ЕГН **********, от гр.

Бургас, ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет. *, ап. **, чрез адвокат Златина Билянова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1 против Решение № 1760 от 23.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1305/2020 г. по описа на РС гр. Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника за осъждане на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес за призоваване: град Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б да заплати на ищеца сумата от 1799,49 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 252,82 часа, за периода 01.01.2017г. – 31.01.2020г.,, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 24.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 242,82 лв., представляваща сборна лихва за забава за периода 01.01.2017 г.- 31.01.2020 г.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли съда за отмяната му и 1 удовлетворяване на претенцията. Излага подробни съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил подробен писмен отговор на въззивната жалба от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес за призоваване: град Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б с който моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд – Бургас е предявена претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че в процесния период заемал длъжността ,,в. на с. а.- той и п.“ във **-ра Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.

Подчертава, че поради естеството на работата си полагал 24 часови дежурства по график, включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Посочва, че съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззивникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден.

Посредством извършената експертиза се установявало, че за процесния период(01.01.2017г. – 31.01.2020г.), ищецът(въззивник) положил 252,82 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневни, възлизали на 1768 часа за целия период, което от своя страна водело до 2020,82 часа извънреден труд ( на стойност 1799.49 лева), който следвало да бъде допълнително заплатен. Отбелязва, че своевременно било направено увеличение на иска.

Излага, че в решението си, първоинстанционният съд потвърдил правните аргументи, изложени в исковата молба, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала

2 продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда, който се полагал по разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.

Посочва, че при работа на смени, се предвиждало полагането на труд и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, като работното време не следвало да надвишава осем часа.

Навежда доводи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на исковия период се определяли от три подзаконови нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работи, а именно: Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з776/29.07.2016г.

Оспорва изводите на съда, че след като в Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г.липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона не следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), Развива подробни съображения в тази насока.

Излага становище, че съдът неправилно приел, че ищецът(въззивник) не е полагал извънреден труд, тъй като липсвали доказателства да е работил на смени, надвишаващи 24 часа.

Твърди, че сумата от 1799.49 лева представлявала възнаграждение за отчетен извънреден труд, получена чрез преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд.

Намира за основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се присъждане на направените в производството по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

3

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице- адвокат Златина Билянова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1 на 27.07.2020 г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 29.07.2020 г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника/въззиваем на 04.08.2020г.

В постъпилия отговор въззиваемият навежда доводи за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение служителите на МВР. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.

Излага се становище относно нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че когато положеният нощен труд бил в рамите на осем часа, последният не се трансформирал в дневен и се заплащал в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи(по 0.25лв. на час).

Поддържа се, че предвид наличието на специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд в МВР(както и за видовете допълнителни възнаграждения и размера им), не следвало субсидиарно да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ относно претендираното възнаграждение за извънреден труд.

Посочва се, че ЗМВР препращал към КТ само в определени разпоредби, като редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.

Развиват се съображения, че извършената съдебно-икономическа експертиза не следвало да бъде кредитирана от въззивния съд.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

4

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от СТ. Р. Р., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет. *, ап. **, чрез адвокат Златина Билянова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1 , против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззивникът твърди, че за исковия период е заемал длъжността ,,в. на с. а.- той и п.“ във **-ра Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време.

Положил е общо 1768 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2020.82 часа и 252,82 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1518 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, както и 150 лв. мораторна лихва. Ангажира доказателства.

Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна.

Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че 5 като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззивникът не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 13.07.2020 г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1799.49лв., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

Изложените в исковата молба твърдения, че въззивникът за процесния период е заемал длъжност „командир на екип“ в Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към РД Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззиваемия, затова по реда на чл.153 ГПК съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззивникът заявява, че за процесния период е полагал дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Тъй като производството по делото бе спряно с определение на БОС, съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня .Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд .В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав .В 6 тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и п.и, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.