Решение № 54 от 07.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Стара Загора, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Я.

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501789 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.269273 от ГПК във връзка с чл.42, ал.2 и чл.44 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.2, с чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивната жалба от ответницата Н.И.Я. от гр.С.З., с която атакува негативното за нея първоинстанционно Решение с № 169/09.04.2020г. по гр.д.№ 2469/2019г. по описа на РС- Казанлък, с което е била обявена за нищожна упълномощителна сделка - пълномощно с нот.зав.рег.№ 3 и № 4, том 1 от 18.07.2014г. на Д.И.Г.- Кметски наместник на с.В., ***, поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаване, обявен е за недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД договора за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 136, том III, рег.№ 3692/24.07.2014г. на Нотариус П.И., рег.№ 308 на НК, с район РС-Стара Загора, поради липса на представителна власт, признато е било за установено, че на правно основание чл.108 от ЗС М.А.С. е собственик на процесните недвижими имоти, и жалбоподателката е била осъдена да предаде владението върху тях на ищцата и да й заплати разноските пред първата инстанция. Счита атакуваното първоинстанционно Решение за процесуално недопустимо, и алтернативно за материално неправилно, постановено при наличие на множество нарушения на материалните правни норми и процесуалните правила, като излага подробни свои фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да прогласи 1 нищожността на Решението на РС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, или да го отмени и отхвърли всички предявени против нея облигационни и вещни искове, със законните последици. Няма искания за събиране и за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание по делото не се е явила въззивницата или неин процесуален представител, и не са пледирали пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ищцата М.А.С. от с.П., ***, която счита подадената въззивна жалба против изцяло позитивното за нея Решение № 169/09.04.2020г. по гр.дело № 2469/2019г. по описа на PC- Казанлък за изцяло за неоснователна, поради която моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да я остави без уважение, като потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, като правилно и законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Развива подробно своите защитни тези в тази насока. Тя също няма свои искания за събиране и за представяне на нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция.

Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл са допълнителните молби на двамата й наследници по законпълнолетните й синове/конституираните след смъртта й на нейно място/ Д. Г. Д. и Д. Г. Д./и двамата от гр.С.З./, като и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат.

Окръжният съд счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и съдът следва да се произнесе по същността на правния спор, с който е бил сезиран.

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в атакуваната му част Решението на РС, и след връщането на делото от касационната инстанция ВКС на РБ, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на всяка една от страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Производството по настоящото в. гр. дело под № 1789/2021 год. на СТОС е образувано, след като с решение под № 60153 от 23.11.2021 г., постановено по гр.д. с № 1576/2021 г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение № 260042 от 15.02.2021г. по гр.д.№ 1359/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на СТОС.

Касационната инстанция е намерила, че обжалваното въззивно решение е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, тъй като от него е напълно неразбираема волята на съда. Съставът на ВКС е счел, че въззивното решение е с вътрешно противоречиви мотиви и диспозитив, които от друга страна са в пълно несъответствие със съдържанието на първоинстанционното решение2 предмет на въззивното обжалване:

Посочват, че по отношение на иска за нищожност на упълномощителната сделка по пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 3 и № 4, том 1 от 18.07.2014 г., поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаването: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.3, абзац 3/ е прието, че „се явява напълно мотивиран, законосъобразен и доказан извода на PC, че правното основание на предявения главен обуславящ иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД е в пълно съответствие с липсата на представително правоотношение по пълномощното от 18.07.2014 г., а на стр.6,абзац 1-че „формалната едностранна правна сделка, материализирана в процесното пълномощно, е нищожна поради липса на воля по аргумент от чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД.“. От друга страна, посочват, че в диспозитива на решението въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 169 от 04.04.2020 г. по гр.д.№ 2469 от 2019 г. на Казанлъшкия районен съд в частта относно обявяване за нищожна на упълномощителна сделка по пълномощното от 18.07.2014 г. на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД /поради липса на волеизявление за упълномощаването/ и вместо това е постановил ново решение за признаване за недействителна на тази упълномощителна сделка.

По отношение на иска за недействителност на договора за покупкопродажбата от 24.07.2014 г., поради липса на представителна власт посочват, че: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.8, абзац 1/, въззивният съд е приел, че „атакуваното решение на PC следва да бъде отменено в частта, с която атакуваният договор за покупко-продажба е обявен за нищожен и следва да се прогласи неговата недействителност.“. В друга част от мотивите /стр.7, абзац 21 обаче е посочено, че „обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено по същество, но с правилната правна квалификация по отношение на предявения установителен иск за обявяване висящата недействителност на оспорената формална двустранна възмездна транслативна сделка по чл.42, ал.2 от ЗЗД, вместо неправилно дадената от PC такава по чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД.“ В диспозитива на решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от М.А.С. срещу Н.И.Я. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 136, том III, рег.№ 3692 от 24.07.2014 г.- поради липса на представителна власт. Същевременно, във въззивното решение е възпроизведено съдържание на първоинстанционното решение, каквото то няма: Също така във въззивното решение е посочено, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на иска за недействителност на договора за покупко-продажба от 24.07.2014 г. /дадена била правна квалификация по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, вместо по чл.42, ал.2 ЗЗД/, а видно от мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, съдът е квалифицирал иска за прогласяване на недействителността на договора за покупко3 продажба от 24.07.2014 г., като иск с правно основание именно чл.42, ал.2 ЗЗД.

На трето място, ВКС посочва, че по иска за осъждане на ответницата да предаде на ищцата имота- предмет на атакувания договор за покупкопродажба от 24.07.2014 г., във въззивното решение липсват мотиви. На стр.8, абзац 3 обаче е посочено, че този иск е вещен и с правно основание чл.108 ЗС, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Същевременно в диспозитива на въззивното решение е отменено първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо него е постановено ново решение за осъждане на ответницата да предаде имота на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Съставът на ВКС сочи, че горепосочените противоречия от една страна между диспозитива и мотивите на въззивното решение и от друга странамежду първоинстанционното решение и възпроизведеното във въззивното решение съдържание на това първоинстанционно решение, правят волята на въззивния съд напълно неразбираема, което води до нищожност на съдебното решение.

Воден от горното, съставът на ВКС е прогласил постановеното въззивно решение за нищожно и е върнал делото на Окръжен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг състав.

Указанията на ВКС са задължителни за настоящия въззивен състав при новото разглеждане на делото съобразно специалната и императивна разпоредба на чл.294, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК.

Пред първостепенният съд се установява следната фактическа обстановка относно процесния случай:

От представените заверени копия на 2 бр.решения с № 09051 от 29.05.98 г. на ПК-с.О., ***, ведно с 4 бр. скици №1120/11.05.1998 г., №00947/14.11.2000 г., №353/10.05.1998 г. и №00948/14.11.2000 г., договор за делба на земеделски земи №45, том І, с нот.зав. рег.№486 от 11.02.2000 г. на Нотариус И.Т., договор за доброволна делба №47, том І, нот.зав.рег.№489 от 11.02.2000 г. на Нотариус И.Т. е видно, че ищцата М.А.С. е придобила собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.П., *** сред които: Нива в местността „До гробищата“ с площ от 7.001 дка., четвърта категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №096007 – нива на насл. на К.Г.Т., кад. №000591 – отводнителен канал на Общинска, имот №096005 -нива на насл.на Т.Т.К., кад.

№000448 – полски път на Общинска, кад.№000269 – пасище, мера на кметство с.П., кад.№000260 – водостоп. съор. на кметство с.П.; и Нива в местността „Зад саите“ с площ от 7.247 дка., четвърта категория, съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №031011 - нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т., имот №031017 - нива на насл. на Р. и М.Г., имот №031016 нива на И.Д.И., имот №031009 нива на насл. на Д.В.М., имот №031030 - нива на К.Д.М..

4

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти под №136, том III, рег.№3692, нот.дело № 107 от 24.07.2014г. по описа на Нотариус П.И., с рег.№308 на НК с район РС-Стара Загора, М.А.С., действаща чрез пълномощника си М.П.К. продала на Н.И.Я., следните свои собствените си недвижими имоти: НИВА с площ от 7.247 дка., находяща се в местността „ЗАД САИТЕ“, в землището на с.П., ***, четвърта категория, съставляваща имот №031031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №031011-нива на насл. на Ж.К.К., имот №031012 - нива на насл. на Н.Ж.Т. и др., имот №031017 - нива на „ДИП“ ООД имот №031016 - нива на И.Д.И. и др., имот №031009 -нива на С.М.К., имот №031030 - нива на К.Д.М.; и НИВА с площ от 7.001 дка., находяща се в местността „ДО ГРОБИЩАТА“, в землището на с.П., ***, четвърта категория, съставляваща имот №096006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000260 - водостоп. съоръжение на ***, имот №000269 - пасище, мера на ***, имот №000448 полски път на ***, имот №096010 - нива на К.Д.М., имот №000591 отводнителен канал на ***, имот №096007 -нива на П.Д.П., за сумата от 3000 лв., която сума пълномощника на продавача заявил, че е получил напълно и в брой от купувача при подписване на настоящия нотариален акт. Съгласно абзац последен на нотариалният са посочени съответно представените пред нотариуса документи в т.ч. пълномощно рег.№3 и рег.4, том 1 на кметски наместник на с.В.-Д.И.Г..