Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 460 от 25.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 379/2024
Вид
Определение № 460
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Лилия Масева, Крум Динев, Анета Илинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 213 б. б · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 215 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Благоевград, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500379 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. С. П. и адв.

В. П., пълномощници на Т. Ц. П., ЕГН **********, с адрес **********, Д. О.

П., ЕГН **********, с адрес ********, като наследници на О.Д. П., ЕГН ********, б. ж. на ******** и Б. Д. Б.; ЕГН **********, с адрес ***********, всички със съдебен адрес **********; както и на Е. С. К., ЕГН **********, с адрес *********** (лично и като пълномощник на Е. К.), Д. Ж. К., ЕГН **********, с адрес *********** и Е. Ж. К., ЕГН ЕГН: **********, с адрес в ***********, против протоколно определение от 16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 500/2006 г. по описа на РС – Благоевград. С атакувания с процесната жалба акт на Районен съд - Благоевград е отменено определение на друг съдебен състав към същия съд по същото дело, с което са допуснати като трети лица - помагачи К.а К.а Г.а, ЕГН: ********** и М. М. Б., ЕГН:

********** - в качеството им на лица, на които е прехвърлено спорното право, а именно с нотариален акт № 104, рег. № 1264, дело № 79 от 14.06.2019 г., с който ответникът К. К. Г. е извършил сделка на разпореждане, дарявайки идеална част за всяка една от внучките си К.а Г.а и М. Б., двете от град Благоевград, след подаване на исковата молба, поради и което на основание чл. 121 ГПК (отм.) с нарочна молба от 15.12.2021 г. ищците направили искане за тяхното привличане в процеса. Според тези страни с обжалваното в хода на настоящото производство определение първоинстанционният съд процедирал неправилно, тъй като нито една от 1 страните по делото не направила искане за отмяна на определението за конституиране на третите лица помагачи, като с този довод се иска отмяна на съдебния акт, постановен в откритото съдебно заседание на 16.01.2024 г.

Окръжен - съд Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като прецени възраженията на страните и като съобрази приложените в хода на първоинстанционното производство писмени материали, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ж. К., починал в хода на процеса и заместен от страна на наследниците Е.

К., Д. К. и Е. К.; Б. Б.; О. П., също починал и заместен от страна на наследниците Т. П. и Д. П. , срещу ответника К. Г. , И. Г., починал в хода на процеса и конституирани на негово място наследниците М. Г.а, (починала на ,,,,,, г.,), В. Г., А. А., Л. В. и Община Благоевград, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 4/12 ид. ч. от партерен етаж на сграда представляваща стоматологична поликлиника с административен адрес в ************. На 15.12.2021 г. от страна на процесуалния представител на Т. П., Д. П. и Б. Б. постъпила молба, с която се твърди, че при справка в СВ страните установили, че на 14.06.2019 г. ответникът К. Г. извършил сделка на разпореждане, дарявайки една втора идеална част от недвижимия имот, предмет на делото на своите внучки К.а Г.а и М. Б., поради и което се прави искане последните да бъдат привлечени като трети лица. В нарочно писмено становище от 15.06.2022 г. Д. К. се присъединила към молбата на останалите ищци за привличане на трети лица.

По делото е представен нотариален акт с № 104, том I, рег. № 1264 от 14.06.2019 г. по описа на нотариус Д. А., с който К. Г. дарява на К.а Г.а и М.

Б., при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка една от тях от самостоятелен обект в сградата на стоматологична поликлиника, заснет с идентификатор ***., с адрес в ************, намиращ се в сграда № 1, брой нива на обекта: 1, партерен етаж, с площ от 109.20 кв.м. В проведено открито съдебно заседание на 27.06.2022 г. първоинстанционният съд докладвал така постъпилите молби, като в тази връзка пълномощникът на К. Г. - адв. Н. възразила срещу искането на ищците за привличане на трето лице в процеса, като с нарочно протоколно определение съдът конституирал като трети лица помагачи на страната на ответника К. Г. К.а Г.а и М. Б.. В проведеното 2 открито съдебно заседание на 16.01.2024 г. с атакуваното сега протоколно определение е отменен съдебният акт от 27.06.2022 г., с който са конституирани като страни в процеса трети лица, приобретатели на идеална част от спорния имот, като съдебният състав се аргументирал, че не били налице предпоставките за постановяване на определение в този смисъл, тъй като не било изразено съгласие от страна на процесуалния представител на ответника К. Г. - адв. Н., като отделно от това К.а Г.а и М. Б. имали качество на правоприемници на права върху недвижимия имот, придобити посредством правна сделка, поради което съществувал друг процесуален способ за защита на техните права.

Производството по първоинстанционното дело е започнало при действието на Гражданския процесуален кодекс, обн., изв. бр. 12 от 08.02.1952 г., отм., бр.

59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., като съгласно § 2 от ПЗР на ГПК, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивна инстанция, като тази хипотеза следва да се отнесе и към реда за обжалване на определенията, постановени в хода на делото от страна на решаващия състав, поради принципната недопустимост за страните по делото да се предлагат две различни процесуални уредби по отношение на общия исков процес, в който се разглежда правния спор по същество и свързаните с него процедури, разглеждащи процесуалноправните спорове. В тази връзка съгласно чл. 214 от ГПК, отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението, а ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Видно от представените по делото пощенски пликове, атакуваното определение е постановено на 16.01.2024 г., а жалбата изпратена на 23.01.2024 г., което я прави подадена извън законоустановения срок, броен от датата на откритото съдебно заседание. Последното обстоятелство обаче не прави жалбата недопустима, тъй като видно от съставения протокол на страните е съобщено, че определението не подлежи на обжалване. Както е указано в съдебната практика (например Определение № 358 от 21.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3430/2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение), така и в теорията, когато пропускането на срока се дължи на погрешно 3 посочване от съда на продължителността на законен срок в отправеното до страната съобщение или в решението на съда, пропускането се смята винаги извинително и ако страната предприеме действието в посочения от съда срок, то не се смята за просрочено, като към тази хипотеза следва да се отнесе и случай като процесния, в който е посочено, че актът на съда не подлежи на обжалване, тъй като поначало преклузивният срок не е започнал да тече.

Настоящото обжалвано определение е постановено по реда на чл. 195, ал. 2 ГПК (отм.), като за приложението на този ред сезиране от страна в процеса не е необходимо (в каквато насока е оплакването на жалбоподателите) и с него по същество се прилага разпоредбата на чл. 176, ал. 1 ГПК (отм.) - отказ по допускане на участие в процеса на трето лице - помагач, поради което подлежи на обжалване по изрично разпореждане на закона - чл. 213 б. б ГПК, (отм.) (така изрично и Определение № 808 от 17.10.2023 г. по ч. т. д. № 1521 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). Осъществена е и процедурата по връчване на препис от частната жалба по чл. 215 от ГПК (отм.), като възражения в срок не са подадени.

По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намира следното:

Разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, а сега чл. 226, ал. 3 ГПК, отчитат материалноправната възможност спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес и уреждат правилото, че делото продължава своя ход между първоначалните страни. Налице са процесуалните възможности правоприемникът да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, както и да замести своя праводател при изричното съгласие на първоначалните страни. Във всички случаи обаче съгласно чл.

121, ал.3 ГПК /отм./ приобретателят е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение действията на вписването /чл. 114 ЗС/ по отношение на недвижимите имоти, което изключение, видно от датата на сключване на договора за дарение, не е налице. Ето защо е и неоснователно изразеното в проведеното на 27.06.2022 г. съдебно заседание възражение на част от ищците, че липсата на конституиране на приобретателите би обезсмислило процеса, напротив, правилото на чл.

121(отм.), респ. чл. 226 ГПК цели да защити ищците, разпростирайки силата на пресъдено нещо на решението и по отношение на надарените от страна на ответника лица, при това без значение дали същите участват или не в процеса. Поради тази причина последните от своя страна имат безспорен 4 правен интерес да поискат да встъпят в процеса, подпомагайки тезата на праводателя си срещу исковата претенция, имаща отношение към обект, върху който те вече притежават права. В принципен план и ответната страна би могла да защити правен интерес от привличане на третите лица, с оглед задължителната сила на мотивите на решението, която би се приложила между тях и спецификата на вътрешните им отношения. В случая обаче привличане на трети лица - помагачи на страната на ответника е поискано от ищците, което искане е лишено от правен интерес, защото интересът на тези страни се брани по силата на самия закон и в частност на повелите на чл. 121 ГПК (отм.) (в този смисъл е и Определение № 472 от 06.10.2017 г. по ч. т. д.

№ 2271 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение), като вън от съображението за обвързаността на правоприемниците от силата на пресъдено нещо, други обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на това си искане, не са посочени.

Предвид гореизложеното, атакуваното протоколно определение на състав към РС - Благоевград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.01.2024 г. по гр. д. № 500/2006 г. на Районен съд - Благоевград, с което е отменено предходно определение на съдебния състав от 27.06.2022 г., с което са конституирани трети лица-помагачи на страната на ответника К. Г., а именно К.а К.а Г.а и М.

М. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5