Определение № 33563 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33563 гр. С., 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110121518 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Следва да се допусне изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

В срока по чл. 219 ГПК с отговора на исковата молба, ответникът – С. о., е направил искане за привличане на трето лице-помагач – „С. в.“ АД, и е предявил обратен иск срещу него, обективиран в отговора на исковата молба.

С оглед изложените твърдения от страна на ответника, искането за привличане на „С. в.“ АД като трето лице-помагач е основателно и следва да се уважи. По обратния иск не е заплатена държавна такса, също така са налице и противоречия в обстоятелствената част на обратната искова молба, обективирана в отговора, и петитума й, поради което е необходимо провеждане на процедура по чл. 129 ГПК, което от своя страна би забавило процеса. Доколкото предявяването на обратен иск е форма на последващо обективно съединяване на иск, по който би могло да се образува отделно производство, искането за съвместно разглеждане следва да бъде оставено без уважение, с оглед нередовностите на исковата молба, отстраняването на които би забавило и затруднило процеса. Съединяването на искове по реда на чл.

219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред, поради което правоимащият може да предяви неприетия обратен иск в отделно производство. Следва да се посочи, че в закона не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което не се приема за разглеждане обратен иск, поради което и доколкото по своята същност то не е преграждащо, не подлежи на обжалване (така ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС).

1

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК , доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 21.10.2026 г. от 14.35 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника ведно с приложенията.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „С. в.“ АД като трето лице-помагач на ответника С. о., на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения по реда на чл. 219, ал. 2 ГПК обратен иск от С. о. срещу „С. в.“ АД.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на заключение на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер 220 евро, вносим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Д. С., който ДА СЕ УВЕДОМИ за поставената задача и ДА СЕ ПРИЗОВЕ с указание да работи след представен по делото документ за внесен депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Н. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „И.“, бл. 56, вх. Б, ет. 3, ап. 29, тел.: ********** за установяване на обстоятелствата свързани с настъпването на процесното ПТП.

Да се изготви справка за адреси и работодатели на свидетеля и да се призове и на посочените в справките адреси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер 25 евро, вносим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят на посочения в исковата молба адрес и на адресите от изготвените справки, както и по телефон, след представяне на доказателства за внесен депозит, като в призовките да се отрази изрично, че 2 при неявяването на свидетеля без уважителна причина, на същия ще бъде наложена глоба и съдът ще постанови принудителното му довеждане.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А.“ АД срещу С. о., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 438,41 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 28.07.2026 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 167,53 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2023 г. до 26.07.2026 г.

В исковата молба се твърди, че л.а. „М. ***” с ДК № **********, собственост на В. Н. В., е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско и злополуки“ с период на застрахователно покритие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г. Сочи се, че на 17.10.2022 г. в гр. С., при движение по бул. „А. С.“ срещу № *** и находящия се там зоомагазин, с посока на движение от бул. „В.“ към бул. „К. В.“, застрахованият автомобил попаднал в необезопасено и несигнализирано пътно препятствие – вдлъбната шахта с неравни ръбове, намираща се близо до трамвайни релси, вследствие на което настъпили щети по автомобила предимно по предната лява джанта.

Аргументира, че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние. Излага, че причинените щети на автомобила са описани от експерти на ищцовото дружество, както и че вложените части и материали за ремонт на автомобила възлиза на сумата от 847,45 лв., която сума твърди, че е платил на 27.10.2022 г.

Сочи, че са сторени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди, че с регресна покана, получена от ответника на 28.11.2022 г., е поканил същия да му заплати сумата от 857,45 лв., но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от С. о., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на застрахователно правоотношение при твърдения, че липсват доказателства относно заплатената застрахователна премия, като освен това сочи и че в случая не се доказва да е налице покрит застрахователен риск.

Ответникът сочи, че липсват доказателства относно конкретния участък, на който е настъпило твърдяното ПТП, както и такива относно скоростта на движение на автомобила. Излага, че представените от ищеца доказателства 3 съдържат субективни твърдения на водача на автомобила. Сочи, че на адреса, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП не е налична шахта на пътното платно. Твърди, че такива са разположени на съседни адреси – бул.

„А. С.“ № *** и № ***, които представлявали елемент от водоснабдителната и канализационната инфраструктура, а тяхното поддържане излага, че е в компетентност на „С. в.“ АД. Поддържа, че към дата на настъпване на процесното ПТП, е действал Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на С. о., сключен с дружеството „С. в.“ АД от 23.12.1999 г., изменен и допълнен с трето допълнително споразумение № СОА18-ДГ56-286 от 23.03.2018 г., по силата на който общината предоставила на концесия експлоатацията на цялата водоснабдителна мрежа, включително всички съоръжения прилежащи към нея, на дружеството „С. в.“ АД. Аргументира, че дружеството „С. в.“ АД е длъжно да поддържа процесната шахта в изправност в съответствие с техническите изисквания за безопасност, като в допълнение посочва, че „С. в.“ АД има такова задължение и по силата на нормативните актове. С оглед изложеното счита, че няма пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Релевира възражение за съпричиняване при твърдения, че водачът на автомобила е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, в това число, че процесният пътен участък се поддържа от „С. в.“ АД (съгласно сключен с дружеството Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на С. о.), както и твърдяното съпричиняване, а именно, че водачът на автомобила е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост, за което обстоятелство не сочи доказателства, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи съществуването на главното задължение, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава за процесния период.

4

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението в срок.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 6 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5