Решение № 5587 от 05.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5587 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Петър Милев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20221100510266 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7912 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 43924/2021 г. на Софийския районен съд, 40 състав, е признато за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Г. Б. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 12108/2021 г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1926,87лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, апартамент, аб. № 95633, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 307,71лв., представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 20,41лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, и 3,11лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г., като е отхвърлен искът за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1926,87лв. до пълния предявен от 2220,07лв. и за периода 01.05.2017г,- 31.12.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 307,71лв. до пълния предявен от 363,25лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 3,11лв. до пълния предявен от 3,92лв.

С посочения съдебен акт са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Г. М. Б., 1

ЕГН:**********, с адрес: с. Христо Даново, ул. ****, общ. Карлово, обл.

Пловдив, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12108/2021 г. на СРС, 40-ти състав, а именно:

555,02лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, апартамент, аб. № 95633, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 90,81лв., представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 5,10лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, и 0,98лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г.

Отхвърлени са още и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу М. М. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ул. ****, апартамент, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12108/2021 г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 555,02лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, апартамент, аб. № 95633, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 90,81лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 5,10лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, и 0,98лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г.

Районният съд е разпределил и отговорността за разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответницата С. Г. Б. срещу решението в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 12108/2021 г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1926,87лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, апартамент, аб. № 95633, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 307,71лв., представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 20,41лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, и 3,11лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се доказало, че топлоснабдяването в процесния имот било спряно от 26.10.2018 г. Противно на това, районният съд приел за установено, че ответникът дължи суми за доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., както 2 и мораторни лихви и лихви за забава от 15.09.2018 г. до 12.02.2021 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД в частта, с която предявените установителни искове срещу жалбоподателката С. Б. са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, както и в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове срещу другите двама ответници Г. М. Б. и М. М. Б., като в тези части същото е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Не се спори пред настоящата инстанция, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно чл. 140а. от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. От своя страна, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/.

Периодът, за който ищецът претендира заплащане на доставена топлинна енергия, е от м.05.2017г. до м.04.2020 г. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, която настоящата инстанция счита за обективно и компетентно изготвена, се установява, че за отоплителен сезон 2017/2018г. е начислявана топлинна енергия както за отопление на имота, така и за сградна инсталация и за горещо водоснабдяване. Видно е от акт за изключване на отопление и топла вода /л.81/, че на 26.10.2018г. е извършено изключване на отоплението в процесния апартамент. Според заключението на СТЕ, за отоплителния сезон 2018/2019г. всички отоплителни тела в недвижимия имот са били демонтирани, поради което не е била начислявана топлинна енергия за отопление на имота от страна на „Топлофикация София” ЕАД. Начислявана е 3 само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Същото се отнася и за отоплителен сезон 2019/2020 г.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ собствениците на обекти в сграда - етажна собственост, които са прекратили топлоподаването на отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Задължението за заплащане на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти.

От гореизложеното и след като се съобразят заключенията по изготвените техническа и счетоводна експертизи следва, че за процесния недвижим имот се дължи заплащането на използваната топлоенергия както следва:

1) За периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. по фактура № 96607383/31.07.2018г. се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление на процесния апартамент, за сградна инсталация и за горещо водоснабдяване.

За отопление на недвижимия имот се дължат суми за отоплителен сезон 2017/2018 г., като съгласно чл.3, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването сезонът започва на 01.10.2017 г. и приключва на 30.04.2018г. Топлинната енергия за сградна инсталация следва да обхване отново отоплителния сезон за 2017/2018 г. Услугата за горещо водоснабдяване, от своя страна, се предоставя целогодишно, поради което нейното заплащане се дължи за целия период по фактурата.

2) За периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. по фактура № 106421882/31.07.2019г. се дължи заплащане на топлинна енергия единствено за сградна инсталация и за горещо водоснабдяване. Не се дължи заплащане на енергия за отопление на недвижимия имот за отоплителен сезон 2018/2019 г.

(от 01.10.2018г. до 30.04.2019г.), тъй като на 26.10.2018 г. отоплението в него е било изключено. По изложените по-горе мотиви, дължи се заплащането на топлоенергия за сградна инсталация през отоплителния сезон (от 01.10.2018 г. до 30.04.2019г.), както и за горещо водоснабдяване през целия период по фактурата.

3) За периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. по фактура № **********/31.07.2020г. се дължи заплащане на топлинна енергия единствено за сградна инсталация и за горещо водоснабдяване. Не се дължи заплащане на енергия за отопление на недвижимия имот за отоплителен сезон 2019/2020 г.

(от 01.10.2019г. до 30.04.2020г.), тъй като на 26.10.2018 г. отоплението в него е било изключено. По изложените по-горе мотиви, дължи се заплащането на топлоенергия за сградна инсталация през отоплителния сезон (от 01.10.2019 г. до 30.04.2020г.), както и за горещо водоснабдяване през целия период по фактурата.