Определение № 744 от 05.07.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Пловдив, 05.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Частно наказателно дело № 20225330201950 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба от Х.Б.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.Й., с пълномощно по делото, против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.03.2022 г. по досъдебно производство № 260/2021 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на прекратяващото наказателното производство постановление. Жалбоподателят твърди в постановлението неправилно да е пресъздадена фактическата обстановка, поради което то да е необосновано.

Счита, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на свид. К. за извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Оспорва извода на прокурора, че във всеки момент е знаел къде се намира автомобилът му и какво се извършва по него. Твърди при огледа на досъдебното производство да е установено, че липсват части от превозното средство. Взема становище с атакуваното постановление на прокурора неправилно да е приложен материалният закон, а съставомерно деяние да е извършено чрез отказ на свид. К. да върне инкриминираната вещ. Поддържа, че правните изводи на прокурора са направени въз основа на непълен и едностранчив анализ на събраните доказателства. Моли постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото върнато на досъдебното производство със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът, като провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление и като взе предвид възраженията и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:

1

Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчен лично на жалбоподателя на 23.03.2022 г., а жалбата е подадена на 30.03.2022 г., поради което е спазен 7-дневният срок по чл. 243, ал. 4 от НПК за упражняване правото на обжалване. Жалбата изхожда от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 260/2021 г. по описа 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив е образувано с постановление от 29.04.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за това дали през 2020 г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоена чужда движима вещ, която деецът да владее – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В хода на наказателния процес няма привлечено като обвиняем лице.

Така образуваното наказателно производство е прекратено с обжалваното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.03.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив. За да прекрати производството, прокурорът е приел, че не е доказано да е извършено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК като фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираната вещ в свой или в чужд интерес. Формирал е извод, че свид. К. не е действал с присвоително намерение и редовно е уведомявал жалбоподателя за извършваните по автомобила действия по ремонт. Приел е още, че отношенията между К. и жалбоподателя Х. са се влошили поради неразбирателство относно цената на ремонта. Намерил е за недоказано да е осъществено престъпление както от обективна, така и от субективна страна, като е счел, че се касае за неуредени гражданскоправни отношения. Така мотивиран, прокурорът е прекратил наказателното производство. Постановил е вещественото доказателство 1 брой преносима памет да се върне на свид. К. след влизане на постановлението в сила.

Съдът, след като обсъди събраните и проверени по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.03.2020 г. жалбоподателят Х.Б.Х. закупил с договор за покупкопродажба от същата дата лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“, внос от Великобритания, с рег. № ****.

Жалбоподателят Х. се познавал със свид. С. К. от 2019 г. по повод оказано от последния съдействие за закупуване на друг лек автомобил и оттогава двамата поддържали близки отношения. През месец март-април 2020 г. жалбоподателят се уговорил със свид. К. да му предостави лекия автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № ***, а той да организира и извърши ремонта му, за да стане високопроходим. В изпълнение на тази уговорка жалбоподателят Х. предал на свид. К. процесния автомобил, заедно с контактен ключ и документи за него. Двамата не се уговорили предварително за конкретни 2 срокове и цена за ремонта. Свидетелят К. уведомил жалбоподателя, че ще закара автомобила в сервиз, без да уточняват кой точно, но намиращ се на Околовръстен път на гр. Пловдив. След това двамата продължили да контактуват за ремонта на автомобила чрез съобщения в приложението „Вайбър“ и по електронната поща. Свидетелят К. уведомявал жалбоподателя Х. относно хода на ремонтните дейности: къде се намира към конкретния момент автомобилът, на какъв етап е ремонтът, какво предстои като работа по него, както и каква е стойността на съответния етап от т.нар. „офроуд тунинг“.

През месец септември 2020 г. автомобилът „Ленд Ровър“ бил оставен от свид. К. за боядисване в сервиза на свид. Д.Т., находящ се в ***. Цената за боядисването била 1 200 лева. Свидетелят Т. боядисал автомобила, но цената не му била заплатена. Превозното средство било оставено в сервиза на свид.

Т. без регистрационните му табели. Те се намирали при свид. К., тъй като не можело да се извърши боядисването с тях върху автомобила, като при него били и други части и принадлежности на автомобила, които съхранявал до окончателното му отремонтиране.

През месец декември 2020 г., след като свид. К. и жалбоподателя Х. не успели да постигнат съгласие кой следва да поеме разхода от 1200 лева за боядисване на превозното средство, находящо се в сервиза на бул.

„Цариградско шосе“, свид. К. върнал на жалбоподателя папката с документи, получени от него при предаването на автомобила. Между двамата възникнал спор, свързан с поемането на разходите по лекия автомобил „Ленд Ровър“, както и относно това на какъв етап е ремонтът и какво следвало да се извърши по него. Жалбоподателят не отправил искане до свид. К. да му върне автомобила, а вместо това поискал да му бъде върната паричната равностойност на вредите, които смятал, че е претърпял, като за тази цел двамата се разбрали автомобилът да бъде продаден, след като завърши ремонтът му. Жалбоподателят Х. не определил срок, в който да му бъдат върнати парите, които претендирал от свид. К..

В края на 2020 г., след разговор с жалбоподателя свид. Д.А., познат на Х., който изявил желание да закупи лекия автомобил „Ленд Ровър“ от него, посетил сервиза, където се намирал автомобилът. Свидетелят А. уведомил жалбоподателя Х. за състоянието на превозното средство. От своя страна Х., макар да знаел къде се намира лекият автомобил „Ланд Ровър“, както и къде са демонтираните детайли от автомобила, подал през месец януари 2021 година сигнал в Районна прокуратура за извършено престъпление от общ характер, по който било образувано настоящото досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Наказателното производство е образувано и се води за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Престъплението „обсебване“ извършва лице, което противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази. В тази 3 връзка от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че разследването се води относно движима вещ – лек автомобил с марка „Ленд Ровър“ и модел „Дискавъри“, която се явява чужда по смисъла на НК спрямо свид. С. А. К.. Относно собствеността на автомобила от свидетелските показания се установява, че той първоначално е притежаван от свид. Н.В.А. (лист 70 от досъдебното производство), който е прехвърлил собствеността на жалбоподателя Х., като последният на свой ред е постигнал съгласие за прехвърляне на това право в полза на свид. Д.А. А.

(лист 62-63 от досъдебното производство). Съдът приема за доказано и че инкриминираната вещ е била предадена във фактическата власт на свид. К. на правно основание – сключеният договор между жалбоподателя и К. за ремонт на процесния автомобил. Същият представлява неформална и консенсуална сделка, която е валидно сключена с постигането на съгласие между договарящите страни. Фактът на предаването на държането върху автомобила от страна на жалбоподателя в полза на свид. К. и в изпълнение на договора за ремонт е също несъмнено доказан по делото както от показанията на двамата свидетели, които са страни по тази сделка, но така също и от показанията на свид. М.М.Ц..

Изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“ представлява акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата движима вещ, която деецът владее или пази, в свой или в чужд интерес.

Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали установеното по делото поведение на свид. К. се квалифицира от правна страна като годно изпълнително деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. В тази връзка съдът споделя твърденията в жалбата, че изпълнителното деяние на престъплението може да приеме формата и на отказ от страна на дееца да върне след поискване на правоимащия чуждата вещ, която владее или пази.

Токова поведение принципно може да представлява изпълнително деяние на престъплението „обсебване и да се подведе под състава му. Пренесено на плоскостта на процесния казус обаче, съдът приема за правилен и обоснован извода на прокурора в атакуваното постановление, че по делото не се доказва свид. С. А. К. или друго наказателноотговорно лице да е извършило такъв неправомерен отказ, който да представлява форма на противозаконно разпореждане с вещта. Доказателствена информация относно отношенията и уговорките между жалбоподателя и свид. К. след предаването на лекия автомобил в държането на последния се черпи на първо място от подробните показания на свид. Х.Б.Х. /жалбоподател в настоящото производство/. От тях на първо място се изяснява, че при предаването на автомобила не е имало уговорка за неговото връщане в определен срок или при изпълнение на някакво условие, различно от довършването на работата, за която е сключен договорът – по извършване на ремонт и подобрения във външния вид на автомобила, като свид. Х. заявява: „Не уточнихме срок за извършване на този ремонт“ /лист 53-гръб от досъдебното производство/. Оттам нататък се установява, че първоначално жалбоподателят Х. не е знаел къде точно се 4 намира автомобилът, но и сам не е проявявал желание да му бъде съобщена тази информация и не е искал от свид. К. да го уведомява къде точно се извършват ремонтните дейности – „Не ме и интересуваше къде точно ще го кара (процесния автомобил) – не ми беше толкова ценен и важен, а и имах подчертавам пълно доверие на С.“ /лист 54 от досъдебното производство/. На следващо място установява се, че до момента, когато свид. К. е поискал сумата от 4 000-5 000 лева от жалбоподателя, последният отново не е адресирал до К. никакво искане за връщане на автомобила, нито е искал информация в кой сервиз и къде точно се намира – „Не се интересувах къде точно е джипът, какво се случва...“ и „Но не съм искал да гледам джипа, не съм смятал, че е необходимо, не съм го питал къде е“ /лист 54 от досъдебното производство/. След поискването на сумата от 4 000 – 5 000 лева от страна на свид. К. се установява, че жалбоподателят се е съгласил и доброволно я е предал, като парите е трябвало да се използват за дейностите по тунинговане на автомобила. Към този момент той отново не е правил искане за връщане на вещта – „доверявах се на това, което С. ми описваше и ми пращаше снимки.

Но не съм искал да ходя да гледам джипа и какво се случва“ /лист 54-гръб от досъдебното производство/. На този етап от развитието на отношенията между жалбоподателя и свид. К. се установява да се е породило първото неразбирателство, като Х. е считал, че част от направените от К. разноски са излизали извън обхвата на уговорките им като например поставянето на фолио на стъклата и заплащането на по-висока сума за ремонт на двигателя.