Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2581 от 07.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2538/2025
Вид
Определение № 2581
Подписан
07.10.2025
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2581 гр. София, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502538 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по подадена от И. М. Б. частна жалба срещу протоколно определение от 16.07.2025 г. на ОС- Благоевград, 12 състав, постановено по гр.д. № 845/24 г. Твърди, че определението е неправилно и иска за да бъде отменено.

С писмения отговор насрещната страна „ВиК“ ЕООД оспорва частната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното определение.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявен от И. М. Б. срещу „ВиК“ ЕООД иск за признаване „за установени и дължими по отношение на ответника сумата от 396,91лв., представляващи главница, сумата от 57 лв., представляващи лихва за периода от октомври 2021 г. до 06.03.23 г., разноски в размер на 25 лв. държавна такса в районен съд и 15 лв. държавна такса за въззивното производство, законната лихва за периода от образуване на настоящото производство- -06.03.2023г. до изплащане на сумите“; и осъдителен иск за заплащане на неимуществени вреди в размер, постановен от съда по справедливост, ведно със законната лихва“.

На 17.01.2025 г.- по делото е постъпила поредна уточняваща молба /т.нар. „Искова молба / поправена към 17.01.2025г./“, с която ищцата заявява, че предявява: установителен иск да 1 бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи заплатените от нея суми от 396,91 лв.- главница, 57 лв.- лихва и 40 лв.- държавна такса, ведно със законната лихва от 05.10.21 г. до окончателното изплащане; осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.03.2023 г./15.05.2024 г., ведно със законната лихва от 02.03.23 г.; осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.05.24 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от 15.05.24 г., както и иск за премахване на поставения от ответника на 15.05.24 г. спирателен кран от отклонението за имота на ищцата и за възстановяване на нормалното налягане на водата в нейното домакинство.

С обжалваното разпореждане, съдът след като е констатирал, че със исковата молба са заявени претенции за обезщетение за вреди и за премахване на спирателен кран, настъпили, респ. поставен след датата на депозиране на исковата молба, е счел че тези искове са недопустими и е прекратил производството по тях.

Обжалваното определение е правилно като краен резултат. .

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, предявеният иск за заплащане на сумата от 26 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.05.24 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от 15.05.24 г., е недопустим поради невъзможността да се приеме за разглеждане претенция за заплащане на парични суми след датата на завеждане на делото. Предявеният иск обхваща само вреди, настъпили към момента на предявяването му. Действително, може да се предяви иск за повтарящи се задължения, дължими след постановяване на решението, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти, какъвто обаче не е настоящият иск. В случая, проверката за допустимостта на този иск е направена от съда в проведеното по делото първо съдебно заседание, поради което и правилно производството по него е прекратено като недопустимо.

Заявеният едва с доп. молба- уточнение /т.нар. „Искова молба /поправена към 17.01.2025г./“ нов иск за премахване на поставения от ответника на 15.05.24г. спирателен кран от отклонението за имота на ищцата и за възстановяване на нормалното налягане на водата в домакинството на ищцата, също е недопустим. Въвеждането на нов обективно съединен иск е недопустимо. В случая не се касае за отстраняване на нередовност на исковата молба, а за предявяването на нов, незаявен до сега иск, производството по което следва да бъде прекратено като недопустимо.

Обстоятелството, че ищцата е потребител не променя извода за недопустимост на процесните искове, производството по който е прекратено. Съдът е охранил процесуалните права на ищцата да се защити в процеса, включ. и чрез даване на многократни указания за отстраняване нередовностите на исковата й молба.

Ето защо и при съвпадане с крайните изводите на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.07.2025 г. на ОС- Благоевград, 12 състав, постановено по гр.д. № 845/24 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението до частният жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3