Решение № 390 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора и С. Г. Т. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600782 по описа за 2024 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв.Ю. С. от САК, защитник на подс.В. Д. Т., срещу присъда о т 25.03.2024г. постановена по НОХД№500/2024г по описа на СГС, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, б.”б” от НК, като на основание чл.58а, във вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ .

В жалбата на подсъдимия са изложени твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че определеното наказание лишаване от свобода е прекалено тежко и несъобразено с характеристичните данни и здравословното състояние на Т.. Съгласно процедурата, по която било разгледано делото и събраните данни за установената фактическа обстановка, наказанието следвало да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства при прилагането на чл.55 от НК, след което същото да бъде редуцирано на основание чл. 58а от НК.

1

Иска се отмяна на постановената присъда в обжалваната част, като вместо това се определи наказание „лишаване от свобода” след приложението на чл.55 и чл.58а от НК и след редукцията да е в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът твърди, че предвид съкратената процедура, по която е разгледано делото, нямат възражения относно вината на подсъдимия, но счита, че така определеното наказание в размер на 4 години и 6 месеца, което на основание чл. 58а е редуцирано с 1/3 и е определено наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“ е завишено и прекалено тежко за лице с тези характеристични данни.

Правилно първоинстанционният съд приел влошеното здравословно състояние на Т. за такова, което да налага смекчаване на наказанието, което следва да му се определи, но счита, че при нормативно предвидените граници от 3 до 15 години „лишаване от свобода, 4 години и 6 месеца, е прекалено тежко за деянието, за което е признат за виновен подсъдимия.

Подсъдимият многократно бил съжалил за това, което се е случило. Не следвало да се приема като отегчаващо вината обстоятелство, че той се е качил и не е следвало да управлява автомобила тъй като това е било с цел предотвратяване на по-тежко престъпление и предотвратяване на това понеадекватен човек да се качи зад волана да управлява един лек автомобил. Не следвало да се счита за отегчаващо вината обстоятелство и двата квалифициращи признаци на престъплението от една страна, че е бил под въздействието на алкохол, а от друга страна, че е бил без СУМПС, дотолкова доколкото Т. не е бил лишен от правоуправление към датата на извършване на деянието, ами му е било изтекло наказанието и не е отишъл в рамките на година и половина да си поднови свидетелството за правоуправление след като му е било изтекло и наказание, и глоби, и всичко, което е следвало да изтърпи от предходно отнемане на СУМПС.

Защитникът смята, че и здравословното състояние на подсъдимия предполага определяне на наказание по-малко от това, което търпи, като наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което да се редуцира на основание чл. 58а и да се намали до размер на 2 години „лишаване от свобода“ щяло да постигне целите, предвидени в закона за наказанията за това престъпление и щяло да има своя превантивен ефект по отношение на подсъдимия.

2

Прокурорът счита, че жалбата на подсъдимият В. Т. срещу присъдата на СГС, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „б“ е неоснователна. Първоинстанционният съд при определяне размера на наказанието бил отчел всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и определил наказание, което би изпълнило в пълния смисъл духа и буквата на закона. Налице бил превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства с оглед личността и характеристиките на подсъдимия. Същият бил с обременено съдебно минало, осъждан, извършил е престъпното деяние в пияно състояние и без необходимата правоспособност да управлява МПС и то в по- тежката хипотеза на липса на правоспособност - не при първоначална липса на правоспособност, а при отнето СУМПС след наличие на многобройни наказания за нарушения на ЗДвП, което безспорно било по-тежката хипотеза на липса на правоспособност.

Счита, че определеното наказание в размер на 3 години "лишаване от свобода" при общ режим и 4 години и половина лишаване от право да управлява МПС изцяло изпълват критериите на генералната и на индивидуалната превенция по смисъла на закона, изпълнява целите на наказанието което в този размер е максимално справедливо и обективно по отношение личността на подсъдимия.

Моли съдът да потвърди присъдата на СГС като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частните обвинители счита, че н аложеното наказание с първоинстанционната присъда е законосъобразно и е съобразено с всички обстоятелства, които са по делото и осъществява целите на държавната принуда - както на генералната, така и на индивидуалната превенция. С деянието си подсъдимият бил осъществил съвкупност от квалифицираните състави, при които при управление на МПС той е причинил смърт, управлявал е МПС-то с наличие на алкохол над допустимата норма и без съответното разрешение за управление. Наложеното наказание от първоинстанционния съд било към предвидения минимум в специалната част на НК, което било законосъобразно и щяло да осъществи целите на държавната принуда.

Подс.Т. твърди, че не е искал да направи това престъпление.

Опитал се да убеди пострадалия да не ходият за цигари и за алкохолУбедил го да кара той, защото бил по-трезвен. Пострадалия буйствал в колата и явно 3 бил настъпил повече газта да стигне по-бързо и в един момент усетил, че го дръпнал за ръката с думите „Карай при „Бомбата“ и загуби л контрол над колата. Опитал се да отвори дясната врата и да помогне, започнал да вика Твърди, че не е съм искал да направи това престъпление и съжалява.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд подсъдимият В. Т. и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.

2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и разгледал делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подсъдимият В. Д. Т. е роден на ********г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, управител на „Ем Ес Джи груп“ ЕООД, осъждан. На 10.09.2022 г., около 23:30 часа, в с. Долни Богров, община Столична, същият управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с рег. № ********, по ул. “1-ва“, в посока от ул. „4- та” към ул. „2-ра”. Автомобилът бил собственост на Д. В. Т. - син на подсъдимия. В автомобила освен водача В. Т. на предната дясна седалка пътувал и А. И. А.. Времето било влажно, през тъмната част на денонощието, ул. “1-ва“ била осветявана от улично осветление, платното за движение било с асфалтово покритие, мокро, на места с локви, без дупки, посипаности и неравности.

Участъкът от ул. “1-ва“, в района на около 50 метра преди кръстовището с ул. ”2-ра”, по посоката на движение на л.а. „Ауди“, представлявал ляв завой с радиус 75 метра, предназначен за движение на ППС в двете посоки.

Платното за движение се състояло от по една пътна лента за движение във всяка посока с широчина по 3.50 метра, отделени помежду си с единична непрекъсната линия. От двете страни на платното за движение имало тротоари, отделени от уличното платно с бордюри с височина 15 см.

Тротоарът в дясно от уличното платно на ул. „1-ва“, по посока на движение на процесния лек автомобил бил с ширина 1,90 метра и имало редица монтирани кръгли бетонови предпазни „антипаркинг“ топки през 2,00 метра една от друга.

4

Максималната разрешена скорост за движение на пътни превозни средства от категория „В” в посочения участък от ул.“1-ва“ в с. Долни Богров, община Столична, била 50 км/ч, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Подс. Т. управлявал процесния автомобил „Ауди“ в дясната лента за движение, в посока от ул. ”4-та” към ул. ”2-ра”, със скорост около 92 км/ч.

Пред и зад автомобила нямало други МПС-ва. Подсъдимия управлявал автомобила след като бил употребил алкохол. Пътникът А. И. А., който седял на предната дясна седалка до водача, също бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3.64 на хиляда и се возил без поставен предпазен колан. Навлизането на процесния автомобил в завоя със скорост от 92 км/ч, довело до загуба на необходимото сцепление на гумите с пътя и съответно загуба на странична устойчивост на МПС-во и загуба на контрол от подс. Т. над управлението на автомобила, при което същият се отклонил вдясно и напуснала пътното платно за движение, качила се върху десния тротоар, ударил и отхвърлил последователно три броя бетонни предпазни „антипаркинг“ топки на тротоара, след което се ударил с предната си дясна част в основата на намиращия се на тротоара, на 50.50 метра преди пресечната точка на десния край на платното за движение на ул.“1-ва“ и първия бордюр вдясно на ул.“2-ра“, и на 2.20 метра вдясно от десния край на платното за движение, железобетонен стълб от мрежата за електрическо захранване и улично осветление. В резултат на удара стълбът се пречупил в основата си и паднал върху тревните площи намиращи се вдясно от тротоара. От удара в стълба л.а.“АУДИ“ се завъртял в посока на часовниковите стрелки и се установил върху тротоара.

Подс.Т. излязъл през предната шофьорска врата, а към автомобила се приближили свидетелите очевидци - Д. А. и Т. К.. Св. К. помогнал да подсъдимия да отворят предната дясна врата на автомобила и видял, че намиращият се на предната дясна седалка А. И. А. е неподвижен и безжизнен.

Св. А. набрал тел. 112 и съобщил за инцидента.

На местопроизшествието пристигнал екип на МВР в състав свидетелите Н. Р. К. и В. Н. СТ., служители на 05 РУ-СДВР, които запазили местопроизшествието. Пристигнал и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на пострадалия А. И. А.. Подс. В. Т. бил транспортиран от екипа на спешна медицинска помощ в Спешно отделение на УМБАЛ “Св. Анна“ София, където му била взета кръвна проба.

В резултат на удара предната дясна част на автомобила била силно деформирана - двигателят бил излязъл и се установил пред автомобила, бил деформиран предният капак, както и предния десен калник и предната дясна врата, предното дясно колело било изместено назад, била деформирана предната ходова част, двете десни джанти били счупени, предното панорамно стъкло на автомобила било счупено, с обособени зони с концентрични кръгове изпъкнали навън, съответно срещу местата на водача и на пътника от предната дясна седалка.

5

В резултат на пътно-транспортното произшествие на пострадалия А. И.

А. били причинени следните травматични увреждания:

-закрита черепно-мозъчна травма - множество охлузвания в областта на лицето, повърхностни нарези в областта на лицето, кръвонасядане на десния слепоочен мускул, субарахноиден кръвоизлив челно теменно, предимно между голямомозъчните хемисфери;