Решение № 109 от 17.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Харманли, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200192 по описа за 2026 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП . от

Закона за

Жалбоподателят И. Г. И., ЕГН:********** от град Харманли, ж.к. „.... обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП №8506062562 на АПИ, МРРБ, с който за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.1, вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Оспорва ел.фиш и счита същия за незаконосъобразен, необоснован и постановен при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че административно-наказателната отговорност била погасена по давност. Оспорва верността на обстоятелствата, изложени в ЕФ. Нарушението било недоказано. Квалификацията на нарушението била неточна, а деянието било несъставомерно. Налице било и основнаие за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакувания Електронен фиш и да присъди разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят И.И., редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв.Д.К. депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и изразява подробни съображения по същество.

Издателят на електронния фиш АПИ чрез процесуалния си представител ст.юрк.Р.Б. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли за разноските по делото.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2023г., в 11:43 часа, е установено нарушение с ППС лек автомобил „Пежо 206“ с рег.номер СТ4734РР, с технически допустима максимална маса 1611, в община Харманли, при движение по път А-4, км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Нарушеното е установено с устройство №10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.

Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП – извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС няма валидна винетка.

Собственик на ППС е жалбоподателя И. Г. И., за което е представена справка за собственик на превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси – извлечение.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8506062562, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3, вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв., както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 9.00 лв.

Приложена е и Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на Председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Съдът приема, че атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в преписката е представена Заповед №РД-112 983/13.09.2021г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са основание за отмяната му.

Електронен фиш №8506062562 също така е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съдът обаче счита, че са налице основания за отмяната на атакувания ЕФ по следните съображения:

Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП- така ТР №1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

Тук значение има единствено изтеклата относителна и абсолютна давност /съответно три години и четири години и шест месеца/ за санкциониране на нарушителя.

Съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС и на ВКС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, според която обаче давностният срок към датата на извършване на нарушението е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според чл. 80 и чл.

81 от НК. Отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 20.01.2023г. относителният давностен срок е изтекъл на 20.01.2026г. В настоящият случай ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 16.04.2026г., тоест неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана след изтичането на относителният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради изтичане на предвидената в закона относителна давност и ЕФ следва да бъде 3 отменен. В подкрепа на горното е и практиката на Административен съд – Хасково Решение № 629/27.07.2023г. по к.а.н.д. № 527 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г., Решение № 629 от 27.07.2023 г. на АС - Хасково по к. а. н. д. № 527/2023 г. и др.

Налице е и още едно основание за отмяна на атакувания ЕФ, поради неговата незаконосъобразност. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността. В тази насока е налице и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по С-61/2023 г., в което е прието, че принципът на съразмерност по чл. 9а от Директивата не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В тази насока е и практиката на АС-Хасково.

Поради изложените съображения съдът следва да отмени обжалвания ЕФ, поради погасяване на административнонаказатената отговорност на жалбоподателя съгласно чл.80 ал.1, т.5 от НК и предвид незаконосъобразността му, поради противоречието му с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на АНО следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита в размер на 256 евро. Не следва да се уважава направеното възражение от пълномощника на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, което е определено почти до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид изхода на спора разноски не се дължат на АНО.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата №8506062562 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, на И. Г. И., ЕГН:********** от град Харманли, ж.к. „.... е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв./ 153.39 евро/, както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 9.00 лв./ 4.60 евро/.

4

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. Г. И., ЕГН:********** от град Харманли, ж.к. „.... разноските по делото в размер на 256 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

5