Решение № 16 от 10.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000824 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 92091/22.08.2024год. на Р. Р. А. срещу Решение № 1038/17.07.2024год., постановено по т.д.№ 1335/2023гтод. На СГС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. Н. Д. и К. Х. М. осъдителни искове по чл.45 от ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 100 000 лева , представляваща част от претърпяна загуба в общ размер на 2 926 000лева и за сумата от 10 000лева , представляваща пропусната полза да получи договорна лихва от влагането на сумата от 100 000 лева в банка за периода от 05.

05.2017год. до 17.07.2023год., в резултат на противоправно, виновно бездействие от страна на ответниците да включат вземанията на ищеца Р. А. по договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013год. в списъците с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и с което жалбоподателят е осъден да заплати на всеки един от ответниците - А.

Д. и К. М. разноски по делото в размер от по 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на принципа на безпристрастност в гражданския процес, постановен в чл.22, ал.1, т.6 от ГПК с оглед вече изразеното от конкретния съдия становище за недопустимост на предявения иск по чл.45 от ЗЗД , а и по неговата неоснователност , обективирано в Определение № 2708 от 31.10.2023год. Със същата обосновка се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото конкретния съдия е постановил акт по същество по спора, приет от него за недопустим и без да си направи отвод, при наличие на предпоставките за това и предвид изричното искане на ищеца за това. Твърди се също така, че решението е постановено и в нарушение на чл. 142 от ГПК, в нарушение на чл.8 и,чл.9 и чл.10 от ГПК като са изложени доводи и съображения за неговата необоснованост и неправилност. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявеният иск по чл.45 от ЗЗД да бъде уважен като основателен и доказан, ведно с произтичащите от това последици.

1

В подаден от А. Д. и К. М. писмен отговор на въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не бил допуснал твърдените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се като правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, на който сочат всички събрани по делото доказателства разгледани в съвкупност и взаимовръзка. Така, обжалваното решение не било необосновано и като валидно и правилно се прави искане за бъде потвърдено, ведно с произтичащите от това последици.

От А. Д. и К. М. е подадена частна жалба вх.№ 103958/30.09.2024год. срещу Определение № 3434/ 09.09.2024год., постановено по т.д.№ 1335/23год. на СГС, с което е отхвърлено искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, мотивирал приложението на чл. 78, ал.5 от ГПК и довел до намаляване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 1000 лева. Оплакванията са основани на неправилна преценка на фактическата и правна сложност на спора, с естеството на предявения иск, с подлежащия на преценка от адвоката значителен обем от материали, а и на неправилното позоваване на решение по дело на СЕС С-438/2022год. доколкото към момента на сключване на процесните договори за правна помощ и съдействие то не било постановено. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което в полза на двамата ответници да бъде присъдени разноски в размер на по 5 000 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в първата инстанция.

В подаден писмен отговор от Р. А. се излагат доводи за неоснователност на подадената от А. Д. и К. М. частна жалба, доколкото разноски на ответниците не се дължали поради основателността на исковата претенция.

По делото се установява следното :

Пред СГС е предявен иск от Р. Р. А. в срещу А. Д. и К. М. с искане да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди , причинени му от отказа на тези лица, в качеството им на Синдици на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/ , да включат вземания на ищеца в общ размер на 2 926 000 лева по договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013год. в списъците с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД / в несъстоятелност в размер на 100 000лева и сумата от 10 000лева , представляваща пропусната полза да получи договорната лихва от влагането на сумата от 100 000 лева в банка за периода от 05.05.2017год.- 17.07.2023год.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 29.10.2013год. бил сключил с КТБ АД рамков договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/, изменен с няколко анекси, по силата на който бил депозирал по две сметки в КТБ АД сума в общ размер на 2 926 000лева .

След поставянето на банката под особен надзор, а именно на 24.10.2014год бил прехвърлил горното вземане с договор за цесия на „ Агро Ж.А.“ ООД като целта на цесионерът била чрез прихващане с прехвърленото вземане да погаси свои задължения към „КТБ“ АД. В исковата молба са изложени твърдения , че след сключване на договора за цесия е направено от цесионера изявление за прихващане , което било извършено от квесторите на банката , но по предявен от синдика иск по чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН и с Решение № 644/04.04.2017год., постановено по т.д.№ 7218/2016год. по описа на СГС, влязло в сила на 05.05.2017год., прихващането било обявено за недействително. Позовавайки се на постигнатите между цедента и цесионера договорки, обективирани в споразумение към договора за цесия , ищецът е изложил , че договорът за цесия бил прекратен с обратна сила и че Синдикът на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ е следвало да го впише служебно с списъка с приетите вземания вземанията по договора за платежни услуги на потребител. Ищецът е посочил също така , че това не било направено от синдиците на „КТБ АД“ / в несъстоятелност/ нито служебно, нито по негово искане, заявено с молба вх.№

133/08.01.2018год. Изричен отказ за това бил обективиран в изпратено до него писмо изх.№ 604/09.06.2023год. и мотивиран с включването на предявеното вземане в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ , но с кредитор „ Агро Ж.А.“ ООД.

Основавайки се на тези фактически твърдения ищецът е поддържал, че синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност са проявили противоправно бездействие, изразяващо се в отказа им , въпреки влязлото в сила Решение № 644/04.04.2017год. , да включат в списъка на приетите от тях вземания 2 на кредиторите на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ вземането му в общ размер на 2 926 000 лева, произтичащо от сключения между него и КТБ АД рамков договор за платежни услуги на потребител / физическо лице: от 29.10.2013год., изменен с два анекса от 29.10.2012год. Твърдял е , че по този начин бил лишен от възможността да получи плащане по нито една от изготвените сметки за разпределение и да получи изобщо плащане на тези суми по разпределението , нито да получи такива чрез предявяване на иск по чл.90 от ЗБН, поради което е претендирал заплащане на обезщетение за претърпяната вреда в размер на сумата от 100 000 лева, представляваща част от цялото вземане в размер на 2 926 000 лева. Ищецът е твърдял, че в резултат на невключването му като кредитор в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е претърпял и пропуснати ползи в размер на 10 000 лева, представляващи договорната лихва , която би получил от влагането на сумата от 100 000лева в банка за периода от 05.05.2017год. до 17.07.2023год., като е претендирал заплащане и на тази сума от ответниците. Претенцията за пропуснати ползи ищецът е уточнил в писмена молба от 03.06.2024год.

В подаден писмен отговор ответниците са изложили доводи за недопустимост на така предявения иск и при условията на евентуалност-такива за неговата неоснователност. Поддържали са ,че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения на това основание иск. Посочили са , че вземането по договора за платежни услуги е прехвърлянето на „ Агро Ж.А.“ ООД и че след прогласяване недействителността на прихващането , „ Агро Ж.А.“ ООД се явява титуляр на вземането по силата на договора за цесия,поради което това вземане е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ , но с титуляр- „ Агро Ж.А.“ ООД. Поддържали са в тази връзка , че ищецът не бил кредитор на КТБ АД, че синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ не са осъществили фактическия състав на деликта , предвиден в чл.45 от ЗЗД, че исковите претенции са погасени по давност, както и че липсва вреда за ищеца, която да бъде обезщетена по избрания от него процесуален ред, а и че претенцията за пропуснати ползи е неоснователна, тъй като лихвите по депозитите в българските банки била отрицателна величина , тоест не би получил доход от лихва при влагане на сумата от 100 000лева.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за допустим , но го е отхвърлил като неоснователен. Приел , че не е налице твърдяното противоправно поведение на ответниците, тъй като след постановяване на Решение № 644/04.04.2017год. по т.д.№ 7218/2016год. На СГС не е съществувало задължение за синдиците на « КТБ» АД /в несъстоятелност/ задължение да включат вземането , цедирано от ищеца на « Агро Ж.А.» ООД в списъка на приетите вземания с титуляр ищеца. Такъв се явявало дружеството « Агро Ж. А.» ООД , поради което това дружество било посочено като кредитор на несъстоятелната банка.

Липсвало противоправно поведение и по отношение изричния отказ за включване на предявеното с молба вх.№ 133 вземане от ищеца, тъй като защитата срещу такъв отказ следвало да се осъществи по предвидената в ЗБН процедура- чрез възражение пред съда по несъстоятелността, но не и по общия исков ред. Приел е също така ,че не било доказано ищецът да е претърпял вреди под формата на неполучени суми в производството по несъстоятелност на « КТБ» АД , тъй като суми в полза на « Агро Ж.А.» ООД не били разпределяни. Дори и да са му били платени такива, то отношенията между ищеца и « Агро Ж.А» ООД във връзка с получаването им следвало да се уредят съгласно постигнатите между тях договорености в договора за цесия и сключеното към него споразумение.

Така постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Решението е постановено по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който настоящият съдебен състав счита за допустим по мотивите за това, изложени в Определение № 2708/31.10.2023год., постановено по ч. гр.д.№ 2857/2023год. на САС. В допълнение на тези мотиви и във връзка с мотивите на СГС за недопустимост на иска поради заобикаляне на специалните правила във връзка с удовлетворяване на вземания в производството по несъстоятелност, изложени в Определение №

2563/31.07.2023год., следва да се посочи, че заобикаляне би било налице, ако в резултат на уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД се постигне удовлетворяване на вземането от масата на несъстоятелността. Този резултат е непостижим по иск по чл. 45 от ЗЗД , доколкото е предявен срещу синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност /, в качеството им на физически лица.

Обжалваното решение е правилно по изложените в него мотиви за неоснователност на предявения иск , които се споделят напълно от настоящия въззивен състав и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.