Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1860 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1526/2025
Вид
Определение № 1860
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860 гр. П., 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501526 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от адвокат Е. И., в качеството й на пълномощник на ищеца С. Г. П., ЕГН: **********, против Определение с рег. №5476 от 24.04.2025 г., постановено по гр.д. №16535/2024 г. по описа на ПдРС, V-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Е. И. ЕАД, чрез адв. Е. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 1355/24.03.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се иск да бъде увеличен размерът на определения по реда на чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И..

Ответната страна по жалбата- „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул.“Ал. Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20, чрез юрк. Г., в писмен отговор, оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от С. Г. П. против „„Фератум България“ ЕООД, установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с 26, ал. 1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. Е. И., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

По реда на чл.248 от ГПК адв. Е. И. е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се увеличи присъденото възнаграждение. С обжалваното 1 определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. И. правилно и законосъобразно са присъдени 240 лева с ДДС за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата С. Петрова. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в проведеното открито съдебно заседание пред ПдРС представителят на ищцата адв. И. не се е явила, материалният интерес по делото не е висок. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. При тези данни няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ над определения от П.ския районен съд размер.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – П. следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. №5476 от 24.04.2025 г., постановено по 2 гр.д. №16535/2024 г. по описа на ПдРС, V-ти гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3