Решение № 4407 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4407 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330107904 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата А. А. К. от гр. П., моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „**********“ в размер на 2 360 лева по Глава VІ – „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ от сключения между страните

Договор за потребителски кредит

*****************************., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Профи Кредит България” ЕООД – гр. София оспорва иска като недопустим и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако съдът приеме, че искът е допустим - признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Моли с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК съдът да не присъжда разноски в полза на ищцата, а, ако съдът приеме, че такива се дължат, прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит *************************************, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 4 000 лева – поради което съдът намира, че искът се явява допустим и не следва да се прекратява производството по делото.

Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 95 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – като, независимо, че ответникът е признал иска, доколкото е включил в Договора посочената нищожна клауза, с това ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, поради което и е неоснователно искането му за неприсъждане на разноски в полза на ищцата и пълномощника й поради разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, определено от съда, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВЯ ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****“ в размер на 2 360 лева по Глава VІ – „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ от сключения между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от ****************** С. Н. Н. и Н. М. Л., И А. А. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „********************” № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. “******************” № ***, адв. С. Н., Договор за потребителски кредит *****************************************************, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на 2 потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА А. А. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 95 лева.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “***************” № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3