Решение № 123 от 15.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. С.З., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000050 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 967/13.11.2024 г. постановено по гр.д. № 1221/2024г. по описа на Районен съд - С.З., с което е признато за установено по отношение на А. К. К., че дължи на “***” ЕАД, изпълнение на парично задължение в размер на 1 500 лв. - главница по Договор за паричен заем № 650403 от 19.03.2022г., 248, 30 лв. - договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 02.12.2022г., 740, 83 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.03.2022г. до 26.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №195/29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 386/2024 г. по описа на Районен съд - С.З., както и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът А. К. К. обжалва решението изцяло. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Направил е искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Няма искане за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

1

Постъпил е отговор от въззиваемия “***” ЕАД, който оспорва жалбата като неоснователна, като счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Моли същото да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът “***” ЕАД моли съда да признае за установено по отношение на А. К. К., че дължи сумата от 1 500 лв. – главница по Договор за паричен заем № 650403/18.03.2022 г., 248, 30 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 02.12.2022 г., 740, 83 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.03.2022г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира и разноските по заповедното производство.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Видно от приложеното ч.гр.д. №386/2024г. по описа на Районен съд С.З., в полза на “***” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 195/29.01.2024 г., съгласно която А. К. К. следва да заплати сумата от 1 500 лв.

– главница по Договор за паричен заем № 650403/19.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 248, 30 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2022г. до 02.12.2022г., сумата от 740, 83лв. – обезщетение за забава за периода от 26.03.2022г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и направените по делото разноски. Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от страна на длъжника А. К. К., поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото са представени

Договор за паричен заем

№650403/18.03.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от които се установява, че А. К. К. е 2 сключил договор за потребителски кредит със „***“ ООД за сумата от 1 500 лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит на 37 вноски, дължими всяка седмица. В процесния договор е посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 49,88%. В чл. 11 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора, която е в размер на 1 322, 70 лв. В договора е предвидено, че заемната сума е получена от кредитополучателя в брой и подписването на договора служи като разписка за получаване на сумата.

По делото не е спорно, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., „***“ ООД е прехвърлило на “***” ЕАД вземания от А. К. К., видно от извлечение от Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023г. Цедентът „***“ ООД е упълномощил цесионера “***” ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.

От представеното уведомително писмо от 14.06.2023г., получено лично от А. К. К. на 03.07.2023 г. се установява, че последният е надлежно уведомен за сключения договор за цесия.

По направеното възражение относно подписа и почерка, с който са изписани имената на мястото на кредитополучател, че същите не са с автор ответника А. К. К., първоинстанционният съд е назначил съдебно графологична експертиза. Съгласно заключението, ръкописно изписаните две имена А. К. и подписът на мястото на кредитополучател, положени на Договор за паричен заем №650403/18.03.2022г. и Погасителен план, са изпълнени от А. К. К.. Вещото лице не е намерило никакви признаци на подправка на подписа.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на 3 вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника /както е в настоящия случай/ за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 от ЗЗД.

В настоящия случай уведомлението изходящо от „***“ ЕАД е получено от А. К. К. на 03.07.2023 г., видно от известие за доставяне, поради което следва да се приеме, че е достигнало до длъжника и следователно цесията му е надлежно съобщена, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

По делото не е спорно, че сключеният договор между „***“ ООД и А. К.

К. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор е посочен ГПР в размер на 49, 88%, поради което формално е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите 4 разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от чл. 11 от договора, длъжникът А. К. К. се е задължил да заплати неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от съдържанието на договора е видно, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.

1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

В настоящия случай при главница в размер на 1 500 лв., дължимата неустойка за непредставено обезпечение възлиза на 1 322, 70 лв. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на 5 практика той няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с императивната разпоредби н а чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК . От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, т. 12 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 1 748, 30 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл. 11 от Договора "неустойка" в размер от 1 322, 70 лв. Така в случая е налице и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата сума в края на заемния период. Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.