Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3646 от 11.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9462/2023
Вид
Решение № 3646
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10230/15.06.2023 г. по гр.д. № 28147/2022 г. по описа на СРС, 43 състав са отхвърлени предявените от „Смарт Секюрити“ ЕООД“, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД срещу „Ним 1“ ЕООД активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата общо 4559,06 лева, представляваща главница за неизплатени месечни вноски за такса за ползвана електрическа енергия за общи части на ЕС, такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и такса за управление и поддръжка на общи части на ЕС, през периода от 01.07.2019 г. до 30.11.2020 г. включително, както и за сумата от общо 911,81 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 41 от договор за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана, сключен между „Аксион Груп“ ДЗЗД и ЕС на сграда „Астра“, находяща се в гр. София, бул. „България“ 98 за периода 1

01.08.2019 до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане, както следва: 30 % за „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, възлизащи на 1265,71 лева – главница и 259,18 лева – неустойка, 27 % за „Смарт Секюрити“ ЕООД, възлизащи на 1181,33 лева – главница и 259,18 лева – неустойка, 28 % - за „Техникал Сървисис“ ЕООД, възлизащи на 1139,14 лева и 227,83 лева и 15 % за „Тотал Клийнинг“ ЕООД, възлизащи на 632,86 лева – главница и 126,57 лева – неустойка. С решението „Смарт Секюрити“ ЕООД“, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД са осъдени да заплатят на „НИМ 1“ ЕООД сума в общ размер на 1603,87 лева, представляващи направени по производството разноски.

Против решението е постъпила в срок въззивна жалба вх. № 202726/17.07.2023 г., подадена от „Смарт Секюрити“ ЕООД“, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че неправилно районният съд е приел, че решения по т. 4 и 5, взети с Протокол № 35 от проведеното на 22.05.2019 г. общо събрание са били отменени по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, поради което счита, че постановените съдебни решения отменят решенията на ЕС с обратна сила.

Посочват, че по делото не били представени доказателства, че ищцовите дружества да били страна в производствата по отмяна на взетите решения на ЕС. Освен това, тези решения били влезли в сила след прекратяване на Договора за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана, подписан между УС на ЕС и въззивниците.

Поддържат, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Въз основа на тези законови разпоредби въззивниците правят извод, че етажният собственик има задължение за заплаща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата на ЕД и това произтичало от закона, а не от решенията на общото събрание. Обстоятелството, че решението на ОС на ЕС 2 било отменено впоследствие не освобождавало ответника да заплати разходите за управлението и поддържането на сградата. Освен това, посочват, че отмяната на решението не действало само по отношение на ответното дружество, а спрямо всички етажни собственици и биха се оказали недължими всички суми, събрани до този момент. За етажната собственост възниквало едиствено задължение да определи размера на бюджета, като не било необходимо да бъде констатирана в решение правната норма на чл. 51 от ЗУЕС, защото тя била императивна. Освен това, отмяната на решението на ОС на ЕС нямало обратна сила, тъй като не се касаело за абсолютна недействителност на акта, а само и единствено за относителна висяща недействителност, при която правните последици на акта не отпадат с обратна сила, а само от момента на постановяване и влизане в сила на съдебното решение. Поддържат, че процесните суми били дължими по силата на законова разпоредба, а не по силата на решение на ОС на ЕС. Общото събрание било взело решение, определяйки размера на съответните суми за управление и поддръжка на сградата, а самата дължимост на сумите следвала от законова разпоредба. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 230441/15.08.2023 г., подаден от „НИМ 1“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 28147/2022 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от „Смарт Секюрити“ ЕООД“, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД срещу „НИМ 1“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС и чл. 92 от 3

ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.07.2019 г. е подписан Договор за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана между „Аксион Груп“ ДЗЗД, в качеството му на изпълнител и Етажна собственост на сграда „Астра“, находяща се на бул. България 98, представлявани от Председателя на Управителния съвет на етажната собственост О.Ц.. Поддържа, че сумите се претендират от съдружниците в гражданското дружество, съобразно направени в хода на първоинстанционното производство уточнения. Твърди, че договорът е подписан след представяне на оферта от 08.05.2019 г., съдържаща ценово предложение за всеки самостоятелен обект в сграда „Астра, срещу което изпълнителят е поел изпълнението на услугите, предмет на договора. Предложената оферта била одобрена на общо събрание на етажната собственост, проведено на 22.05.2019 г. като собствениците, ползвателите и обитателите в сградата упълномощили управителния съвет да сключи договора. Твърдят, че договорът е прекратен едностранно от „Аксион Груп“ ДЗЗД поради неизпълнението му от страна на собствениците, ползвателите и обитателите за заплащане на дължимите суми и възпрепятстване изпълнението му, с писмено уведомление по електронна поща, считано от 01.12.2020 г. Посочват, че след прекратяване на договора останали неплатени задължения по него. Твърдят, че съгласно чл. 3 и чл. 6 от договора, възложителите се задължавали да заплащат на изпълнителя договорените възнаграждения, подробно описани за всеки самостоятелен обект в Приложение № 7 към договора, както и извън това възнаграждение изпълнителят се задължава да събира от името и за сметка на възложителите вноски към общите части на етажната собственост фонд „Ремонт и обновяване и фонд „Електроенергия“, определени за всеки конкретен обект в Приложение 7 към договора. Твърдят, че съгласно чл. 37 от Договора, възложителите се задължавали да заплащат в срок договорените възнаграждения, както и стойността на вложените в системите резервни части, материали и консумативи, необходими за извършване на дейностите по приложенията. Твърди, че съгласно чл. 41, ал. 1 от Договора в случай, на забава на плащането на дължимите възнаграждения и вноски, съответните възложителя дължали и неустойка в размер на 0,2 % от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 20% от същата. Посочват, че ответникът 4

НИМ 1 ЕООД в периода от 07.2019 г. до 11.2020 г. е собственик на обекти в сградата, като не е платил сумата от 4559,06 лева и неустойка в размер на 911,81 лева. Молят да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, съобразно разпределението на сумите между съдружниците в гражданското дружество, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „НИМ 1“ ЕООД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че в решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на 22.05.2019 г. няма изрично решение за сключване на договор за поддръжка на общите части с ДЗЗД „Аксион груп“, както и при какви условия да бъде сключен, нямало и упълномощаване на УС на сграда „Астра“ да сключи такъв договор.

Поддържа, че решенията, взети по Протокол № 35 от 22.05.2019 г. от ОС на ЕС на сграда „Астра“ са обжалвани от „НИМ 1“ ЕООД в предвидения от закона срок и с Решение № 250095711/15.04.2021 г. били отменени изцяло, като с Определение № 268002/07.11.2019 г. съдът спрял изпълнението на тези решения и била издадена обезпечителна заповед. Поддържа, че приетата на общото събрание оферта не е част от протокола от 22.05.2019 г., нито бил представен по делото. Освен това, поддържа, че НИМ 1 ЕООД не притежава и не контактува с общите части на сградата, тъй като това бил магазин № 2, който се намирал на партерния етаж и входът му бил откъм улицата.

Магазинът ползвал собствено осветление, не ползвал асансьор охрана и клиентите му не преминават през общите части. Поддържа, че не било ясно претендираната месечна цена как е формирана. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че „НИМ 1“ ЕООД е собственик на обекти в сграда „Астра“, в гр. София, бул. „България“ № 98 – магазин и паркоместа, че на 22.05.2019 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, по протокол № 35, като по т. 5 е взето решение за 5 възлагане на управлението и поддръжката на етажната собственост на ДЗЗД „Аксион Груп“, както и били приети месечните вноски по обекти (Приложение № 1) и разпределение на разходите, че на 01.07.2019 г. в изпълнение на решение на ОС е сключен договор с ДЗЗД „Аксион Груп“ за предоставяне на абонаменти консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка и професионално почистване и лицензирана охрана. Районният съд е установил, че с Решение № 20095711/15.04.2021 г., постановено по гр.д.

№ 37309/2019 г. по описа на СРС, 24 състав решения по т. 4 и т. 5 от Протокол № 35 от проведено ОС на ЕС са били отменени по предявен от „НИМ 1“ ЕООД иск по чл. 40 от ЗУЕС. Приел е, че по делото не се установявало, че е взето решение на ЕС за сключване на процесния договор, тъй като те били отменени с влязлото в сила решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.