Решение № 4356 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100502779 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1426/28.01.2025 г., постановено по гр. дело № 20573/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, изцяло са отхвърлени предявените от П. В. И., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 18.03.2022 г., настъпило в гр. София, на ул. „Опълченска“, на около 100 м. преди ул. „Пиротска“, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания и стрес, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.04.2023 г. до окончателното плащане, както и 816,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 19.04.2023 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 55787/17.02.2025 г. на ищцата П. В. И. с изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Въззивницата поддържа, че изводите на СРС се основават на показанията на свидетеля П..А, които са в интерес на защитната теза на ответника, без да бъдат взети предвид констативния протокол за ПТП от 18.03.2022 г., съставен от СДВР, отдел „Пътна полиция“, както и САТЕ, установяващи липсата на обективни данни за наличието на друго МПС, което да се е намирало пред тролейбуса непосредствено преди задействане на 1 спирачната уредба от неговия водач, поради което същият е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, но не го е сторил, допускайки нарушение на чл. 132, т. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита, че механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява въз основа на показанията на свидетеля П..А, който задействайки аварийно спирачната уредба на тролейбуса, е избегнал съприкосновение с другия пресякъл траекторията му на движение автомобил. Позовава се още на заключението по САТЕ, възприело поведението водача на тролейбуса като правилно, тъй като при удар с друг автомобил инерционните сили биха били по-големи, отколкото тези, възникнали при аварийно задействане на спирачната уредба. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По въпроса относно неговата правилност настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.

498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован (или лице, попадащо в обхвата на 2 покритие на сключената застраховка), спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и вредата.

В случая с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд не е спорно по делото, че по отношение на тролейбус с инв. № 2696 е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, действаща към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 18.03.2022 г., в който по същото време е пътувала ищцата П. В. И..

Ето защо, спорните въпроси на етапа на въззивното производство се концентрират върху следните групи обстоятелства: налице ли е противоправно поведение от страна на водача на тролейбуса и ако да – допринесла ли е ищцата за настъпване на вредоносния резултат, респ. какъв би бил дължимият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди съобразно установените по делото обстоятелства и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

При извършена съвкупна преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен краен извод относно липсата на противоправност в поведението на водача на застрахования при ответника тролейбус - П.С.А.. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че приетата за установена и неоспорена на етапа на въззивното производство фактическа обстановка свидетелства, че механизмът на настъпване на процесното ПТП от 18.03.2022 г. се изразява в рязко спиране на тролейбуса, като защитната теза на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е, че причината за това се дължи на предприета маневра за избягване на ПТП с неустановено МПС, с което се обосновава приложението на чл. 24, ал. 1, пр. 2 ЗДвП и липсата на противоправно поведение на водача му. Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В случая настоящият съдебен състав споделя констатациите на първоинстанционния съд, че аварийното задействане на спирачната уредба от страна на водача на тролейбуса има за цел да избегне произшествие с неизвестно моторно превозно средство, което е пресякло траекторията му на движение, като за направата на такъв извод способстват показанията на свидетеля П..А.

Последният в качеството на водач на превозното средство непосредствено е възприел събитията, за които разказва, посочвайки, че по-рязкото спиране на тролейбуса се е наложило за да избегне удар с друго МПС, което го е засякло, вследствие на което са паднали хора в салона на управлявания от него тролейбус. Свидетелят си спомня с конкретика мястото на настъпване на инцидента – след преминаване на светофар при движение по ул. „Опълченска“ и преди църквата „Св. Троица“, където движещ се пред него автомобил „Мерцедес МЛ“ е предприел маневра за преминаване в лявата пътна лента, но същият не е успял да се преустрои в нея, поради което задната част на автомобила е 3 останала в лентата му за движение и това е наложило по-рязко спиране плътно вдясно, за да се предотврати удар с него. Противно на доводите във въззивната жалба, показанията на свидетеля А. са ясни, конкретни и не съдържат противоречия, а освен това са житейски логични, доколкото няма основание да се счита, че същият би предприел маневра за аварийно спиране на тролейбуса, в който превозва хора, без наличието на ясна причина за това. Нещо повече, същите не се опровергават от други доказателства по делото, доколкото в показанията си свидетелката Т.Р. не отрича, че причината за аварийно задействане на спирачната уредба на тролейбуса се дължи на попречило пътя му друго МПС, като само въз основа на факта, че същата не го е видяла, не означава, че аварийното спиране на тролейбуса не е било с цел избягване на ПТП, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля А.. В случая именно поради факта, че свидетелката Раева се е намирала в задната част на тролейбуса, няма основание да се счита, че същата е възприела ситуацията, осъществила се на пътното платно непосредствено пред него. Ето защо, доколкото от нейна страна не се твърди да е възприела обстоятелствата, за които разказва свидетелят А., няма основание да се счита, че нейните показания са годни да опровергаят показанията на водача на тролейбуса в частта относно изтъкнатата от него причина за аварийното спиране на превозното средство, а именно: внезапно навлизане на неизвестно МПС пред тролейбуса, вследствие на което е пресякъл траекторията му на движение. В случая този извод не се опровергава и с оглед липсата на отбелязване в съставения констативен протокол за ПТП № К-130/18.03.2022 г., че причината за настъпване на процесното ПТП се дължи на наличието на друго МПС пред водача на тролейбуса, доколкото констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на произшествието, тъй като в тази част той представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса – в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II т. о. и др. Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба във връзка с позоваването от първоинстанционния съд на показанията на свидетеля А., за да приеме за доказан факта на внезапно навлизане на неустановеното МПС пред тролейбуса, предпоставило аварийно задействане на спирачната уредба, като от своя страна констатациите на заключението по САТЕ също не обосновават направата на различен извод.

Предвид изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават изтъкнатите от свидетеля А. причини, наложили аварийно задействане на спирачната уредба на тролейбуса от негова страна, следва да се приеме, че причината за това се дължи именно на поведението на друго неустановено МПС. Действително, въз основа на заключението по САТЕ по делото е установено, че от техническа гледна точка това негово поведение е било правилно, тъй като при удар с друг автомобил инерционните сили биха били по-големи, отколкото тези, които възникват при аварийно задействане на спирачната уредба, но само въз основа на този факт не може да се направи категоричен извод за 4 правомерност на деянието поради наличието на хипотезата на чл. 24, ал. 1, пр. 2 ЗДвП.