Решение № 79 от 24.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500011 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№38690 / 06.11.2025г. от Х. А. В.,представляван от адв.Д., против решение № 1125/15.10.2025 г.,постановено по гр. 318/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ,поправено с решение № 1234/07.11.2025г. ,постановено по същото дело, с което е обявено за недействително като сключено без представителна власт на представляващия Д. А. Д., споразумение между Д. А. Д., ЕГН **********, и Х. А. В., ЕГН **********, относно предоставянето на родителските права по отношение на детето Д Х В, определяне на режима на лични отношения между бащата Х. А. В. и детето Д Х В и издръжка, дължима от бащата Х. А. В. на детето Д Х В, сключено в открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2023г., по гражданско дело № 26/ 2023г. по описа на Районен съд– Пловдив, одобрено от съда и обективирано в протокола от проведено съдебно заседание на 25.09.2023г., по гр. дело № 26/ 2023г. по описа на Районен съд – Пловдив. Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението и постановяването му в противоречие на събраните доказателства .Заявява се искане то да бъде отменено и исковата 1 претенция на Д. А. Д. да бъде отхвърлена като претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д. А. Д. ,представлявана от адв.Г , е депозирала отговор , с който оспорва въззивната жалба и заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разонски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Д. А. Д. против Х. А.

В. за обявяване недействителността на спогодба ,сключена между тях по гр.д.

26 / 2023г. по описа на РС-Пловдив ,като сключена без представителна власт спрямо ищцата .

Ищцата е твърдяла с ответника д а са родители на малолетното дете Д.

В.а като всеки от тях да бил предявил иск по чл.127 СК,да били образувани две съдебни производства пред Районен съд – Пловдив, съединени за общо разглеждане в едно производство под № 26/ 2023г. Твърдяла е производството д а е приключило със съдебна спогодба,която ищцата оспорва сега като недействителна, тъй като била сключена от нейна страна от представител без представителна власт,тъй като процесуалният й представител в производството пред районния съд не бил разполагал с изрично пълномощно за сключване на спогодба в съответствие с разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК.

Ответникът ,от своя страна, е считал предявения иск за недопустим ,тъй като спогодбата била одобрена от съда и се ползвала със сила на присъдено нещо .По същество е считал иска за неоснователен,тъй като параметрите на споразумението били съгласувани с ищцата при телефонен разговор между нея и пълномощника й в проведеното съдебно заседание непосредствено преди сключването й .Заявил е искане производството по делото да бъде прекратено ,а при произнасяне по същество искът да бъде отхвърлен.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел иска за допустим ,а по същество за основателен доколкото процесното споразумение ,сключено 2 по гр.д. 26 / 23 г. по описа на РС-Пловдив, с което се разрешава между страните спора относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. В.а ,режима на лични отношения с неупражняващите правата родител и издръжката на детето,е недействително на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД като сключено от пълномощник на ищцата без надлежно учредена представителна власт ,което действие не е потвърдено от мнимо представляваната ищца във формата ,необходима за това.

Видно от приложените два броя граждански дела по описа на РСПловдив, съединени за общо разглеждане и произнасяне ,със съдебна спогодба ,обективирана в протокол от с.з. от 25.09.2023г. и одобрена от съда ,е разрешен въпроса за упражняването на родителските права по отношение на детето Д. ,предоставени на ищцата ,нейна майка ,режима на лични отношения между детето и ответника ,нейн баща ,както и въпроса за дължимата от бащата издръжка.

Съдебната спогодба не се различава от извънсъдебната такава и подобно на нея представлява двустранен договор ,който може да бъде атакуван като нищожен при наличие на представките на чл.26 от ЗЗД ,както и унищожен при наличие на основанията за това.В този смисъл са и разясненията ,дадени в т.8 от ППВС 7 / 28.02.1973г.

Ето защо предявеният иск се явява допустим ,а разгледан по същество и основателен.

Изхождайки от твърденията на ищцата разглежданият тук иск намира своето основание в разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗЗД.Според казаната норма лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди , като е установена и формата, която се изисква за потвърждаването. Тази разпоредба не урежда изрично, че договорът, сключен без представителна власт, е недействителен, но от установените с нея изисквания, че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това потвърждаване същият не поражда целените с него правни последици за мнимо представляваното лице и е в състояние на висяща недействителност. В тази посока е както доктрината ,така и практиката и по конкретно тълкуването ,дадено в ТР № 5 / 2014г. на ОСГТК на ВКС. Със същото решение е разяснено и че при сключен договор от 3 лице без представителна власт не се касае за нищожност поради липса на съгласие доколкото тази нищожност не може да бъде преодоляна и санирана и нищожният поради това договор не поражда правни последици ,докато сключеният договор без представителна власт може да бъде потвърден от мнимо представлявания в съответната за това форма като с потвърждението същият поражда целените с него правни последици.

Съобразно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ГПК з а сключване на спогодба е необходимо изрично пълномощно.В случая в с.з. на 25 .09.2023г. ,когато е сключена обсъжданата тук спогодба между страните като родители на малолетното дете Д. ,ищцата не се е явила лично ,а е била представлявана от адв.Л Г ,преупълномощена от адв.Б З с правата ,дадени му от Д. Д. с пълномощно ,представено по гр.д. 26 / 23- по описа на РС-Пловдив ,а видно от това пълномощно адв.З е упълномощен да представлява Д. за образуване и водене на гражданско дело относно определяне на режим на лични отношения и издръжка срещу Х В. пред РС-Пловдив,с процесуално представителство и защита след образуване на делото до приключването му във всички инстанции ,както и с право да преупълномощава други адвокати със същите права.Несъмнено е следователно ,че адв.Г ,редовно преупълномощена от адв.З , не е разполагала с изрично пълномощно за сключване на спогодба като поддържаното от ответника както с отговора ,така и с въззивната жалба ,адв.Г да била устно съгласувала параметрите на спогодбата с ищцата по телефона непосредствено преди подписването й има изцяло житейски характер,поради което е и ирелевантно.

Няма спор ,че ищцата ,явяваща се мнимо представлявана при сключване на процесната спогодба ,не е потвърдила извършеното от нейно име действие без представителна власт в съответната за това форма ,която съобразно чл.42 ал. 2 от ЗЗД следва да бъде в същата форма като упълномощаването – в случая писмена такава или устно пред съда с вписване в протокола/ чл.33 от ГПК / ,поради и което същата се явява недействителна и като такава непораждаща целените с нея правни последици като непротивопоставянето от страна на ищцата непосредствено след узнаването й не променя този извод.Противопоставянето от страна лицето на действие ,извършено от негово име от представител без надлежно учредена представителна власт, е юридически факт ,относим към търговското представителство съобразно по чл.301 от ТЗ,какъвто обаче настоящият случай не е.

4

Изложеното налага извода предявеният иск от Д. Д. да е основателен и като такъв следва да се уважи ,до каквито изводи е стигал и първонистанционния съд с решението ,предмет на обжалване .Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 511,29 евро заплатено адвокатско възнаграждение ,което съдът,предвид направеното възражение за прекомерност, намира да не е завишено и да съответства на фактическата и правна сложност на делото,още повече ,че същото е съвсем малко по- високо от заплатеното от жалбоподателя ,направил възражението,в полза на неговия процесуален представител адв.Д.,.

Ето защо ,съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1125/15.10.2025 г.,постановено по гр.

318/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ,поправено с решение № 1234/07.11.2025г. ,постановено по същото дело.

ОСЪЖДА Х. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. А П № *, да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. С. № ******** разноски за настоящата инстанция в размер на 511,29 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5