Решение № 559 от 13.10.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Сливен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230101088 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск по чл. 128 СК, с който ищцата СТ.

Д. П., ЕГН: ********** чрез адв. М.Р. от АК-Сливен в качеството си на баба на малолетното дете Е.Д. П., ЕГН: ********** по бащина линия претендира да й бъде определен режим на лични контакти с детето . Ответница по предявения иск е майката на малолетното дете З. Х.

Р., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****

В исковата молба ищцата посочва, че синът й и ответницата били живели на семейни начала, но към настоящия момент били във фактическа раздяла. От общото им съжителство имали едно дете Естел, родено на ***** г. Отношенията между страните били влошени и ответницата не била позволявала на ищцата да вижда своята внучка. Изразява опасения, че поради липсата на контакти детето щяло да се отчужди от своята баба.

Ответница била живеела във Великобритания, а детето било живеело при другите си баба и дядо, които също не им били позволявали да контактуват. Ответницата с поведението си била възпрепятствала изграждането на емоционална връзка на бабата с детето и това не било в интерес на детето.

Моли РС да определи режим на лични контакти на ищцата с нейната внучка през всяка първа и трета седмица на месеца събота и неделя и 20 дни през лятото. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна чрез адв.

Д.И. от АК-Сливен. Посочва, че искът е допустим, но не е основателен. Следвало да бъдат 1 преценени всички обстоятелства, които били относими към интереса на детето, който бил се свеждал то да се отглежда и възпитава по начин, който да му осигурява нормално физическо, умствено и нравствено и интелектуално развитие и да му се създават условия съобразно с нуждите и наклоностите му и да му се осигурява адекватно възпитание и образование. Цитира т. 3 от ППВС №1/12.11.1974 г. относно дефиницията за интерес на детето. Определянето на режима на личните контакти на детето с неговата баба или дядо следвало да се прецени с оглед на конкретните обстоятелства дали е в негов интерес съобразно и на дефиницията в параграф 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Следвало да се съобрази възрастта на детето, неговото физическо и емоционално развитие, отношението му към неговата баба, нейните качества да го отглежда и възпитава, както и влиянието, което същата би могла да окаже върху развитието на неговата личност. Следвало да се съобрази необходимостта детето да посещава учебно заведение, както и заетостта на родителя, който упражнява родителските права, както и постоянното местоживеене на детето и на неговата баба.

С оглед характера на предявените искове, съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Ищцата следва да установи качеството си баба на малолетното дете Естел, както и че е в най-добър интерес на детето да бъде определен режим на лични контакти с неговата баба.

Съдът, след като се запозна по отделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че детето Е.Д. П. е родено на ***** г. от съвместното съжителство на ответницата и синът на ищцата Д.П.П..

Не се спори между страните и се установява от представения заверен препис от удостоверение за родствени връзки от 05.01.2021 г. на Община Сливен, че ищцата е баба на Е.Д. П.. Не се спори между страните, че съдът е предоставил с влязло в сила решение упражняването на родителските права по отношение на детето Е.Д. П. на майката, която е ответница в настоящия процес, а на бащата Д.П.П., син на ищцата е определил режим на лични контакти с детето.

Видно от изготвения по делото социален доклад детето се отглежда от баба си и дядо си по майчина линия, тъй като и двамата му родители са в чужбина, като същото поддържа контакт с тях ежедневно чрез социалните мрежи. Детето поддържа и контакт с баба си по бащина линия чрез социалните мрежи. Срещите между ищцата и детето се осъществяват, когато бащата се прибира от чужбина и в негово присъствие, а в момента в 2 който баща си замине обратно срещите се преустановяват. Ищцата изразява желание активно да участва в живота на детето и разполага с необходимия капацитет и ресурс да полага грижи за него. При разговор със социалния работник детето заявява, че се вижда с баба си по бащина линия и осъществява контакт с нея чрез социалните мрежи.

При личното изслушване на бабата в откритото съдебно заседание същата заявява, че майката на детето била афектирана от заведеното дело срещу нея от сина й, поради което й била ограничила контактите с детето. Заявява, че се вижда с детето единствено, когато бащата се завръща от чужбина. Желая да има свои режим на лични контакти с детето и да има възможност да го взима през събота и неделя, тъй като работи през седмицата. Детето било привързано към нея и я било търсило само чрез социалните мрежи. Желая нейният режим на лични контакти да съвпадне с определения режим на лични контакти на бащата с детето за да има възможност да взема детето и при отсъствието на бащата.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П., която е дъщеря на ищцата майката на детето не им давала възможност да се виждат с него. Детето се било отглеждало в България от баба му и дядо му по майчина линия. Баща му бил в Англия и единствено, когато бил в страната тя и майка й имали възможност да видят детето. Детето било привързано към баба си и й било споделило веднъж затова свое желание. Детето било търсило контакт с баба си чрез социалните мрежи и бабата също била търсила контакт с него. В интерес на детето било да поддържа контакт с баба си по бащина линия.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Предявеният от ищцата иск е с правно основание чл. 128, ал. 1 СК и процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен интерес поради което и съдът дължи произнасяне по същество.

Не е спорно а и е доказано, че ищцата е баба по бащиния линия на детето Е.Д. П..

Не е спорно и е установено, че майката и бащата на детето не живеят заедно, както и че с влязло в законна сила решение е предоставено упражняването на родителските права на детето Естел на майката и ответница по делото, а на бащата е определен режим на лични отношения с него.

Установено е по делото и от писмените и от гласните доказателства, че родителите на детето са в чужбина и детето се отглежда от своите баба и дядо по майчина линия.

Съгласно член 128, алинея 1 от СК – бабата и дядото на детето могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения между тях и детето, ако това е интерес на самото дете. При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо и техния внук се изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на това право е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство. Нормата 3 цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, тоест да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за всестранната му защита. Производството по член 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, поради което не е обвързан с конкретно претендирания от ищцата режим. Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл.

124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.

Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.

Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето , преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.

Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/ понятието, , интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, 4 заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.