Решение № 176 от 24.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. М., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена Р.Г.К.-А. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ - М., упълномощена с пълномощно № 1039-114/04.09.2024 г. против: Решение № 140/14.04.2025 г. на четвърти състав по гр. дело № 3188/2024 г. по описа на Районен съд – М. с изложени доводи за неправилност, необоснованост и постановено в противоречие с материалния закон.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да постановите съдебно решение, с което да обезсилите Решение № 140/14.04.2025 г. на четвърти състав по гр. дело № 3188/2024 г. по описа на Районен съд - М., с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - М., че за Ц. С. П. е налице трудов стаж за периода от 10.02.1992 г. до 15.11.1995 г. или три години, девет месеца и три дни. на длъжност „магазинер", при работодател СД „А.“ град М., при пълно работно време и заплащане на трудово възнаграждение на ръка, което време се признава за трудов и осигурителен стаж и с което на основание чл. 78. ал. 6 от ГПК, ТП на НОИ - М. е осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - М. сума в размер на 40.00 лв. държавна такса и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист като недопустимо и да се прекрати производството.

Ако съдът приеме обжалваното решение за допустимо, моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, предвид липсата на доказателства въз основа на които при пълно доказване да се установи 1 полагането на претендирания от ищеца стаж.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемиета Ц. С. П. от гр.М. члез адв.Ц. Д. с подробно изложени доводи за нейната неоснователност.Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В настоящата инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Окръжния съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страни в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледа по същество същата е частично основателна.Мотивите на МОС за това са следните:

Решение, постановено в първоинстанционното производство е валидно и допустимо, поради липсата на съществени пороци, водещи до неговата евентуална нищожност.Същото обаче е неправилно досежно периода на установения трудов стаж.Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е разгледан иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 357 от КТ, във връзка с чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.Ищцата е предявила установителен иск за установяване на действително отработено време от нея в СД „А.“ гр. М. за периода от 10.02.1992 г. до 15.11.1995 год. включително като МАГАЗИНЕР и да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение ТП на НОИ гр. М., че посочения по-горе период е действително отработено време и този стаж да бъде признат за осигурителен стаж и възраст, който да послужи при изчисление на общо придобития трудов стаж при определяне размера на пенсията и.

За да постанови атакуваното решение МРС е приел от показанията на свидетелката Й.И.Й., като за същата е удостоверено от представено заверено копие от трудовата й книжка, че и тя е работила при същия работодател през процесния период. Тя е установила, че ищцата Ц. С. П. е работила като "магазинер" от 1992 г. Двете са работили в два съседни магазина, собственост на същия работодател при регламентиран осемчасов работен ден, който обикновено е бил по-продължителен.

В резултат на това съдът е приел, че ищцата е работела по трудово правоотношение в периода от 10.02.1992 г. до 15.11.1995 г. на длъжността "магазинер", при работодател СД „А.“ град М., при условията на осемчасов работен ден и с повременно определено трудово възнаграждение и ежемесечно заплащане на труда.

Така направените изводи обаче не коренспондират напълно със събраните по делото доказателства в частност за края на периода за установяване на трудовия стаж на ищцата.Съображенията на МОС за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Ц. С.

2

П., искова молба против ТП на НОИ - М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за периода 10.02.1992 г. до 15.11.1995 г., в СД „А.“ град М..

Установено е по делото, че на 26.04.2024 г. ищцата е подала в ТП на НОИ - М. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи удостоверяващи придобит трудов/осигурителен стаж. С писмо № 2113-11-359/1 от 22.05.2024 г., от нея са изискани допълнителни документи, необходими за извършване на правилна преценка по отношение правото на пенсия на ищцата. Предвид наличието на неоформен стаж съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж в трудовата книжка, е изискано представяне на удостоверение обр. УП-3 от осигурител СД „А.“ гр. М. за периода от 10.02.1992 г. - 15.11.1995 г. Писмото е получено от госпожа П. на 29.05.2024 г. На 19.06.2024 г., в ТП на НОИ - М. е постъпила декларация с вх. № 2113- 11-359/3 от госпожа Ц. П., в която същата заявява, че не може да предостави удостоверение обр. УП - 3 от осигурителя СД ,,А.“ гр. М. за периода от 10.02.1992 г. - 15.11.1995 г., тъй като управителя на дружеството отказва да издаде искания документ, тъй като според него, трудовата книжка е оформена надлежно. Също така, госпожа П. заявява, че документите на осигурителя СД ,,А.“ гр. М. са в НОИ и НАП.

С оглед на горното, е извършена проверка на осигурителя СД „А.“ гр.

М., при която е установено, че дружеството е с прекратена дейност и на основание § 5г. (4) от Преходните и Заключителни разпоредби на Закон за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, същото се смята за заличено и е невъзможно извършване на проверка по отношение зачитането на претендирания период.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорно е между страните допустим ли е предявения иск, а по същество и дали е основателен.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното ТП на НОИ.

В чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, е предвидено, че стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Съгласно ал. 2 - когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Настоящата инстанция също приема, че предявения иск е допустим, с оглед представеното по делото писмено доказателство, а именно 3 Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от ТП на НОИ, гр. М., от 29.08.2024 година, с което е направен отказ за признаване на трудов стаж за процесния период..

Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР, по искове за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендирания стаж.

Именно на това основание в първоинстанционното производство е допусната и разпитана свидетелката Й.И.Й., като за същата е удостоверено от представеното заверено копие от трудовата й книжка, че и тя е работила при същия работодател през процесния период.Именно тази свидетелка установява, че ищцата Ц. С. П. е работила като "магазинер" от 1992 г. Двете са работили в два съседни магазина, собственост на същия работодател при регламентиран осемчасов работен ден, който обикновено е бил попродължителен.Възнаграденията си са получавали на ръка ежемесечно.

Видно от прложеното заверено ксерксно копие от трудовата книжка на тази свидетелка, същата е работила в СД“Апогй Каменови“ до 31.12.21992година както е отразено в трудовата й книжка-от този момент трудовото и правоотношение е прекратено с този работодател.

Действително свидетелката твърди, че след като тя е напуснала ищцата Ц.

С. е продължила да работи при същия работодател, но не уточнява какъв период.

В тежест на ищцата е следвало да установи, че в процесния периоди е работила по трудово правоотношение на твърдяната длъжност "магазинер" при посочения работодател, при условията на осемчасов работен ден.Доказателства освен заверени преписи от две страници от трудовата й книжка не са ангажирани.От същите са видно, че Ц. С. е започнала работа при процесния работодател на 10.02.1992година, но данни кога е прекратено трудовото и правоотношение с този работодател в кориците на делото не се съдържат.

Ето защо МОС приема, че исковата претенция е основателна само за периода от 10.02.1992година до 31.12.199година-крайния период установен от св.Й.И., която е работила до този момент при процесния рабодател.След тази дата няма данни кога с категоричност е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, поради което и след този период исковата претенция е неоснователна.

При този разбор на доказателствата, МОС намира, че в тази част решението следва да бъде отменено и исковата претенция за периода от 01.01.1993година до 15.11.1995година установяване на трудов стаж бъде 4 отхвърлена като неоснователна.

По отношение разноските МОС намира, че решението не следва да бъде изменявано, тъй като е налице макар и частично уважаване на иска и присъдените в полза на жалбоподателя разноски са минималните предвидени по Наредбата.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 140/14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3188/2024 г. по описа на Районен съд - М.., В ЧАСТТА МУ, с която е признато на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установено по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - М.., че Ц.

С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град М., ЖК “М.”, бл. **, Вх. *, ет.

*, ап. **, е положила трудов стаж за периода от 01.01.1993 г. до 15.11.1995 г., на длъжността "магазинер", при работодател СД“ А.“ град М., при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на ръка, което време се признава за трудов и за осигурителен стаж. вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град М., ЖК “М.”, бл. **, Вх. *, ет. *, ап. **, , срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт – М. иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, че е положила трудов стаж в при работодател СД“ А.“ град М., за периода от 01.01.1993 г. до 15.11.1995 г., на длъжността "магазинер", при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на ръка като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение № 140/14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3188/2024 г. по описа на Районен съд - М., в останалата му обжалвана част.