Решение № 22958 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22958 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110162105 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 717,68 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. В, ет. 2, ап. 30, аб. № 168764 за периода от 01.10.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.07.2023г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 103,41 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 717,68 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 06.07.2023г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 28,98 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. В, ет. 2, ап. 30, за периода 01.06.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.07.2023г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,88 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 28,98 лв. за периода 15.08.2020г. – 06.07.2023г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. В, ет. 2, ап. 30, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за 1 процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Д. С. чрез адв. П. Х..

Въведено е възражение за давност. Моли да не бъдат назначавани експертизи. Оспорва да е собственик/ползвател на имота. Оспорва акцесорната претенция за лихва по подробно изложени съображения, както и задължението за дялово разпределение. Оспорват се част от представените от ищеца доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Към исковата молба е представена подадена от Д. И. С. до ищцовото дружество молба-декларация от 01.03.1996г. Подаденото заявление-декларация/ молба-декларация за откриване на нова партида на името на един от съсобствениците или от несобственик представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид положения входящ номер и датата на молбата-декларация, както и воденето на 2 процесната партида на името на Д. И. С., следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между Д. И. С. и Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва. Няма данни същото към настоящия момент да е прекратено или да е възникнало такова с друго лице. Без значение е принадлежността на правото на собственост върху имота когато са налице данни, че между топлопреносното предприятие и определено лице е налично облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, така и от константната практика на СГС, например:

Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г.; Решение № 2637 от 11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8941/2018 г.; Решение № 3009 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9041/2019 г.; Решение № 7707 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3988/2019 г. и др.

Още повече от Нотариален акт № 139 от 08.02.1994г. и Нотариален акт № 183/23.12.1997г. се извежда по неоспорим начин, че ответникът е вещен ползвател на поне ½ ид.ч. от имота, а от текста на актовете и вероятно, че е собственик на останалата ½ ид.ч.

По тези съображения съдът приема, че за процесния период ответникът Д. И. С. е имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. В, ет. 2, ап. 30.

С доклада по делото като общоизвестно и служебно известно е изведен фактът, че общите условия на Топлофикация–София са били публикувани в един централен – „Монитор“ и в едни местен –„19 минути“ всекидневник и е прието, че тези обстоятелства не подлежат на доказване на осн. чл. 155 ГПК.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са

3 възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.10.2020г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 717,68 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от ФДР и същата възлиза на сумата от 28,98 лева за периода 01.06.2020г.

– 30.04.2022г., че размерите на лихвите за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

4

Възражението на ответника относно недължимост на сумите за дялово разпределение съдът намира за основателно. По делото не се установява правоотношение между посочената от ищеца ФДР – „Техем Сървисис” ЕООД и етажната собственост. По делото е представен договор от 18.10.2002г. сключен между „МХ Елвеко“ ООД и ЕС с адрес: гр.

София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. А. Процесното правоотношение се твърди, обаче, да е между „Техем Сървисис” ЕООД и ЕС с адрес: гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 32, вх. В.

Имената на ответника не фигурират и в приложения към горепосочения договор протокол на ОС на ЕС. Ето защо съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване правоотношение между ТЛП „Техем Сървисис” ЕООД и ответника за предоставяне на услугата дялово разпределение. По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли този иск за сумата от 28,98 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6958a5f-174c-42b0-9187-35ecb6102e5d