Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5250 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2102/2025
Вид
Решение № 5250
Подписан
28.11.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5250 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330102102 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр.чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от „АПС БЕТА България" ООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица", бул.

„България" №81 В, ап. 3, представлявано от Х. М. и П. В. чрез **** Т. против И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: С. п.к. **** ул. Р. д. № ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 448.70 лв., - главница по договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № ****/**** г; сумата от 141.58 лв. - законна лихва за забава за период от 31.03.2022 г. до 02.10.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между П. и „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла Карта“ по силата на който, на ответницата е предоставена в заем сума от 1400 лева, усвояващ чрез платежна карта. Договорен е фиксиран ГЛП от 43.2 % и ГПР от 45.9 %.

Предвидено е предоставяне на обезпечение при непогасяване на задълженията на падежа, в размер от 15 % заемната сума, както и поръчителство. При 1 неизпълнение на тези задължения се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, за всяко отделно неизпълнение. При забава за плащане на текущото задължение се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. Договорено е заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден забава до изплащане на задълженията. Предсрочна изискуемост може да се обяви при забава над 10 дни, незаплащане на 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит. При обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв. Няма плащания по договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. кредиторът е прехвърлил вземанията от ответницата на ищеца. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 20358/2024 г. на ПРС. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича усвояването на заемната сума. Твърди недействителност на договора поради нарушения на ЗПК. Отправя възражение за изтекла давност. Заявява прихващане на платените суми за лихви, неустойкии такси срещу дължимата заемна сума.

Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните намира за установено от фактическа страна следното.

От представените писмени документи-рамков договор за издаване на платежна карта от **** г., договор з кредит от **** г. е видно, че на **** г. между „Аксес Файнанс“ ООД и И. П. е постигнато съгласие в писмена форма за предоставяне от първи на последната на револвиращ кредит в размер от 1400 лв. усвоими чрез предоставена и на същата дата платежна карта.

От представения договор за цесия от **** г., приложение * от **** г. и уведомление за цесия е видно че на ***** г. кредитора е прехвърлил на ищеца задължението на ответника в размер от 460,10 лв., от които 448,70 лв.главница и 11,40 лв. неустойка. От цесионера е изготвено уведомление до длъжника, което не е връчено на същия.

От приложеното ч. г. д. 20358/24 на ПРС и ч. г. д. 1135/2024 г. на РС-К. е видно, че процесните вземания са притендирани от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

2

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Съобразно установените данни за проведено предходно заповедно производство между страните за процесните вземания, по което е издадена заповед за изпълнение и е постъпило възражение от длъжника настоящия състав намира, че е налице интерес у ищец за предявяване на иска, ето защо същият се явява допустим.

Предвид представения договор за цесия и приложение към него, съдът намира, че вземането на кредитора към ответника е прехвърлено на ищеца и макар същия да не е уведомил своевременно длъжника за това, се явява легитимиран да отправи притенция към него, тъй като съобразна трайно установената съдебна практика е допустимо съобщаването на цесията да се извърши и с връчване на исковата молба на длъжника, към която има приложено уведомление за това, какъвто е и настоящия случай.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира за доказано, че между „Аксес Файнанс“ ООД и И. П. е постигнато съгласие за предоставяне в заем от дружеството на физическото лице на парична сума в размер от 1400 лв. с възможност за усвояване посредством платежен инструмент-карта пластика. Съобразно възражението на ответницата, че не е усвоила заемната сума и характера на сключения договор реален потребителски с императивно предвидена писмена форма за валидност, настоящият състав намира, че предаването на заемната сума на разположение на кредитополучателя е основание за пораждане на задължението му за нейното връщане и заплащане на акцесорни вземания, каквито се явяват притендираните лихви. По делото се установява от ангажираните доказателства предаване на картата, но липсват права за достъп и теглене на средства от коя парична сметка предоставя същата, преведена ли е там предоставената в заем сума и извършвани ли са тегления и плащания чрез тази карта. Предвид това настоящия състав намира, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест същия не е установил получаването на заемната сума от ответника, което е пречка да се приеме, че договора е породил действие между страните и за кредитодателя са възникнали задължения по него. Това се явява достатъчно основание за отхвърляне на иска и без да се обсъждат останалите възражения на ответната страна за противоречие на договора със ЗПК и изтичане на погасителна давност.

Предвид изхода на делото на ищцата разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на установени данни за сторени такива. Тъй като последния е представлявана от адвокат по 3 реда на чл. 38 от ЗА на **** Т. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 200 лв. при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА България" ООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „България" №81 В, ап. 3, представлявано от Х. М. и П. В. чрез **** Т. против И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: С. п.к. **** ул. Р. д. № ** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 448.70 лв., - главница по договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № ****/**** г; сумата от 141.58 лв. - законна лихва за забава за период от 31.03.2022 г. до 02.10.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ИЕК 203374133 с адрес г.

София, бул. България № 81В ап. 3, представлявано от Д. М. , Х. М. и П. Ш. да заплати на *** Е. Т. с адрес гр. П., бул. М. № ** сумата от 200 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.а.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4