Определение № 843 от 31.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500814 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК: 831919536, чрез пълномощника адв.Д.Д., против определение №392 от 12.01.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., с което са обезсилени издадените по делото срещу длъжника КР. БР. С. заповед № 7504 от 31.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4717 от 01.09.2021 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.

Ответната страна по жалбата - КР. БР. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника си по делото адв.М.Н. Н., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, е образувано по подадено от „УниКредит Булбанк“ АД 1

ЕИК: 831919536, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Г. В. Г., ЕГН: ********** и КР. БР. С., ЕГН: **********. Същото е било уважено и съдът е издал поисканите от заявителя заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като срещу заповедта е било подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника КР. БР. С., ЕГН:

**********, с разпореждане №23770 от 23.11.2021г. първоинстанционният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е предупредил, че при непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението е било получено от заявителя на 06.12.2021г. и тъй като същият не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си против длъжника в указания му 1-месечен срок, изтекъл на 06.01.2022г., с обжалваното в настоящото производство определение съдът е обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК искът за установяване на вземането се предявява в едномесечен срок от получаване на съобщението, а съгласно ал.5 когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК може да послужи, както адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ 2 конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК.

Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Сроковете по чл. 41 5, ал. 4 и 5 от ГПК са преклузивни и спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.

В случая от представените писмени доказателства се установява, че искът е бил предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, но няма спор, че по заповедното производство не са били представени доказателства от заявителя за предявяването му в указания 1-месечен преклузивен срок, изтекъл на 06.01.2022г. Съгласно практиката на ВКС, посочена от първоинстанционния съд в обжалваното определение и задължителните указания, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които изрично е посочена настоящата хипотеза, когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.

Ето защо и при положение, че заявителят не е представил в указания му срок доказателства за предявяване на иска, то първоинстанционният съд правилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед неоснователността на частната жалба и направеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по същата в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №392 от 12.01.2022г. постановено 3 по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., с което са обезсилени издадените по делото срещу длъжника КР. БР. С., ЕГН: **********, заповед № 7504 от 31.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4717 от 01.09.2021 г.

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, да заплати на КР. БР. С., ЕГН: **********, сумата от 300 лева- разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4