Решение № 295 от 10.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120200558 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. Ф. К. с ЕГН: **********, чрез адв. * при АК-Бургас, против Наказателно постановление № 22-0769-000877/19.05.2022 г., издадено от Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

С жалбата се посочва, че са допуснати нарушения в производството.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. *, която поддържа жалбата по изложените доводи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 20.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 13.02.2023 г) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.01.2022 г. в 13:37 часа в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якимов“ до магааизн „ЛИДЛ“, в посока към кръстовището с ул. „Янко Комитов“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – СПУКС „ ARH CAM S1“ с № 11743D1, засякла и заснела, движещ се със скорост от 104 км/ч. автомобил „БМВ 318“ с рег. № *. Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като нямало въведено ограничение с пътен знак.

Въпросното нарушение било записано на снимка с № 0237019. По-късно записите от 1 системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас- св. Н. Д., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 101 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). Също така, свидетелят установил, че за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са съставени ЕФ Серия К № *, който му е бил връчен на 02.12.2021 г. и е влязъл в сила на 17.12.2021 г.

За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 000337, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Техническото средство – СПУКС „ARH CAM S1“ с № *, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 21) и писмо от БИМ (л. 20).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – * – Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, като възраженията в тази насока са бланкетни. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Не се констатира несъответствие между описаните факти и посочените от АНО приложими разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава акт и въз основа на него и наказателно постановление в отсъствието на контролен орган. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, 2 одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на НП и електронни фишове не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.

Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмСБургас.

Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.

10, ал. 3 от Наредбата. Видно от протокола, към датата на нарушението в процесния участък не е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. След като се касае за населено място и липсва пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно общото ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.

189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, а напротив- посочил е, че именно той го е управлявал.

3

С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Накрая, доказва се по безспорен начин, че нарушението е извършено при условията на повторност. С ЕФ Серия К № * (л.17) на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Видно от самия фиш, както и от справката за нарушител/водач на л. 31, този фиш му е бил връчен на 02.12.2021 г. и е влязъл в сила на 17.02.2021 г. Съгласно т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Тук може само да се отбележи, че съгласно ТР № 1/2014 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява по последиците си на наказателно постановление. Процесното деяние е извършено на 02.01.2022 г., т.е. в едногодишен срок от 17.12.2021 г., когато е влязъл в сила електронния фиш, като се касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта в населено място.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в закона. Така на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като цитираната разпоредба изрично гласи, че –„ Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. След като превишението е с 51 км/ч правилно е определена глоба в размер на 700 лв., която след удвояване на размера става 1400 лева. Размерите на двете наказания са точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП, приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.