Определение № 747 от 06.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. София, 06.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Петя Хорозова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20228002902245 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния й представител – адв. Т. П., срещу

Решение № 617 от 28.04.2022г., постановено по в.гр.д. № 529/2022г. по описа на Апелативен съд – София, в следните му части: в частта, с която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди на М. И. В. за сума над 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020г. до окончателното й изплащане; в частта, с която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди на А. Г. В. за сумата над 40 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди на А. Г. В. за сумата над 40000 лв. , също със законната лихва. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен поради нарушение на материалния закон. Сочи, че изводът на САС относно възражението за съпричиняване от страна на загиналия Г. В. е неправилен, като приносът му е доказан и основна причина за настъпване на процесното ПТП са именно неговите действия, тъй като в качеството си на водач на л.а.“Фолксваген поло“ е избрал неподходящо място за спиране и паркиране на същия, без основателна и неотложна причина, налагаща спиране на платното за движение, с което са нарушени чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 94, ал.2 от ЗДвП и чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поддържа и че водачът В. не е предприел обезопасителни действия, не бил носил и светлоотразителна жилетка, въпреки че е било тъмно. Жалбоподателят счита, че справедливият размер на обезщетенията е този, който той е предложил по споразуменията, тъй като получените от Г. А. В. травми са настъпили поради негово виновно поведение, с което е създал условия и улеснил настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че съдът неправилно е приложил 1 принципа на чл. 52 от ЗЗД и определените обезщетения са прекомерни и завишени по подробно изложените доводи, както предвид годината на настъпване на ПТП – 2017г., а и като несъответстващи на съдебната практика по сходни случаи за процесния период. В приложеното към касационната жалба изложение на основания за допускане на касационно обжалване се сочат такива по реда на чл. 280, ал. 1 , т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че въпросът за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че следва да се прецени детайлно поведението и на пострадалия, неговото отношение и принос към ПТП-то, който се изразява в извършването на определени действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като се позовава на Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ІІ т.о. , Решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ІІ т.о. В изложението касаторът е посочил следните въпроси:

1. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, кои са критериите за отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в случай, че същият е създал условия и е улеснил настъпването на вредоносния резултат? 2. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, необходимо ли е увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите или е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие/бездействие и вредоносния резултат? 3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, когато пострадалият е поел предвидим и реално очакван риск, който съставлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътнотранспортно произшествие? 4. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настъпили за наследниците на загинало лице вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие, какъв следва да е критерия за установяване търпените от наследниците болки и страдания, които да са с интензитет по-голям от обичайните при загуба на близък родственик? 5. При липса на свидетелски показания, които да установят факти и обстоятелства, показващи висок интензитет, сила и продължителност на търпените от ищците болки и страдания, как следва да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди и кой е най-ниския предел на обезщетение, който следва да бъде приложен в конкретния случай, за да бъде спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД? 6. Самостоятелното и съзнателно поставяне в риск на собствения си живот и здраве, предопределя ли принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, и поведението му може ли да се тълкува като небрежно, с оглед на това, че е избрал неподходящо място за спиране и паркиране на управлявания от него автомобил, без да е имало основателна и неотложна причина, налагаща спирането на платното за движение? Касаторът 2 претендира допускане на обжалване и уважаване на жалбата му, както и присъждане на разноски.

Ответниците по касационната жалба –ищците М. И. В., А. Г. В. и А. Г.

В. оспорват същата в писмен отговор чрез процесуалния им представител – адв. Й. К. Д., като поддържат, че същата е неоснователна. Сочат, че всички възражения на ответника, включително и за съпричиняване, са обсъдени подробно и от Софийски окръжен съд, и от САС и са неоснователни.

Поддържат, че постановеното от САС решение е изцяло съобразено с цитираната от техния процесуален представител практика, обективирана в т.7 от ППВС 17/1963г., съгласно която не всяко поведение на пострадалия, дори и когато не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, като се цитират и следните постановени по реда на чл.

290 от ГПК решения, а именно решение №45/2009г. по т.д.№525/2008г. на 2 т.о. , №39/16.07.2010г. по т.д.№551/2009г.,

2 т.о. ; №25/2010г- по т.д.№211/2009г., 1 т.о. , №97/2009г. по т.д.№745/2008г. , №59/2011г. по т.д.№286/2009г. 1 т.о. Поддържат, че твърдението на жалбоподателя, че ПТП е станало в тъмната част на деня е невярно, тъй като съгласно доказателствения материал, то е настъпило в 15,00ч. Считат, че няма нарушение на принципа на справедливостта от АС, тъй като присъдените обезщетения са намалени, спрямо присъдените от СОС, които считат за по-справедливи и в съответствие със съдебната практика.

Третото лице – помагач Костадин Василев Наков е получил препис от касационната жалба на 23.08.2022г. и не е подал отговор на същата в законоустановения срок, като не изразява становище по нея.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, САС, който е бил сезиран с жалба от ответника – застрахователното дружество ЗК „Лев инс“ АД, е приел, че е безспорно установено настъпването на ПТП на 15.05.2016 г., виновното противоправно поведение на водача Костадин Василев Наков при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № СО 1689 ВР, както и причинената в пряка причинна връзка с него смърт на Г.

А. В., наследодател на ищците. С влязла в сила присъда № 8 от 13.03.2019 г. по нохд № 15/2019 г. на СОС, Костадин Василев Наков е признат за виновен в това, че на 15.05.2016 г., на първокласен път ПП 1-8, в посока София - Калотина, в участъка на 27+500 км. , в района на Община Сливница, Софийска област, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № СО 1689 АТ, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. В. и средни 3 телесни повреди на други две лица. САС е приел и че не е спорно и се установява, че виновният водач е имал валидна застраховка с ответното застрахователно дружество. САС е бил сезиран и с жалба в частта относно присъдено обезщетение на внуците на починалия Г. А. В., като в тази част, съобразно изложените мотиви, след отмяна на решението на СОС под №260317/15.11.2011г. по гр.д. №791/2020г. , той е отхвърлил изцяло претенциите за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 0 0 0 лв. , предявени от ищците М. А. В., Г.

А. В., Ерик Емилов Трифонов и Андреа Бисерова Петкова, в която част решението е влязло в сила. САС подробно е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и съобразно изложените мотиви е приел, че са установени близки отношения между починалия и ищцата М. В., негова преживяла съпруга, както и децата му – А. В. и А. В., които макар и на възраст 41г. и 42 г. са били лишени от продължаващата родителска любов предвид установените чувства на любов, разбирателство и доверие.

Съобразявайки годината на настъпване на вредите – 2016г. , установеното по делото, съдът е приел, че следващото се обезщетение за М. В. следва да е в размер на 120 000 лв. , а за А. и А. В.и – по 100 0 0 0 лв. , поради което е отменил частично решението на СОС, с което исковите претенции за били уважени съответно до размер от 150 000 лв. за М. В. и по 120 000 лв. - за А. и А. В.и, мотивирайки се, че не се установяват претърпени вреди, които да надхвърлят обичайните такива при смърт на близък човек. САС подробно е обсъдил доводите на въззивника и е приел, че е неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия. САС е приел, че е установено, че лекият автомобил „Фолксваген поло“ е бил само спрян временно, а не паркиран, и то основно извън пътното платно, върху банкета, като само левите му колела са били върху маркировката, отделяща пътното платно от банкета, като спирането е обусловено от необходимост от смяна на перата на чистачките с оглед предстоящ дъжд. САС е приел, че с оглед ширината на банкета в конкретния участък, нямало как да бъде спрян автомобила изцяло на него, но е бил възможно най-дясно на същия и няма нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 или 2 от ЗДвП, а чл. 98 е изцяло неотносим, тъй като автомобилът не е бил паркиран. САС е приел, че ПТП е настъпило изцяло поради отклоняването на л.а. „Рено Меган Сценик“ от посоката му на движение и удара от него на спрелия автомобил, а не поради местонахождението при спирането на л.а. „Фолксваген поло“, нито поради поведение на пострадалия Г. В., който е стоял пред спрения автомобил, т.е. върху банкета и няма доказателства да е бил на пътното платно. Приел е, че не е установено задължение на това лице да носи светлоотразителна жилетка с оглед часа на ПТП, нито че ПТП е в причинна връзка с липсата й, поради което е приел за изцяло неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване.

ВКС намира при служебната проверка, че няма вероятност решението в обжалваната му част да е невалидно, недопустимо или постановено при очевидна неправилност и не са налице основания за допускане на касационното му обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Допускането на 4 касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение, като съдът не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение на ВС или ВКС или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.