Протоколно определение № 175 от 28.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Милена Ан. Досева

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600176 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Досева.

Осъденото лице Д. Н. Н., нередовно призован, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като искането за възобновяване, с което е сезиран, е процесуално недопустимо.

Съображенията за този извод са следните:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4294/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на постановеното по него определение № 619/10.12.2025 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1

Искането за възобновяване е с № 1199/16.04.2026 г. и е подписано от заместник на главния прокурор, определен съгласно Заповед № РД-07207/15.04.2026 г. на Б. С. – и.ф. главен прокурор на Република България, да го замества на 16.04.2026 г., като изпълнява правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на тези, свързани с възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ. Към искането е приложено копие от посочената заповед, издадена на основание чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ.

Искането е изпратено от прокурор при ВКП с писмо, регистрирано с вх. № 14311/16.04.2026 г. по описа на ВКП, и е постъпило в Районен съд – Бургас на 22.04.2026 г., видно от положения върху него входящ печат.

За да приеме, че искането за възобновяване е процесуално недопустимо, настоящият съдебен състав съобрази следното:

С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 21/16.06.2023 г. Б. С. е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в чл. 173 ЗСВ е създадена ал. 15 (нова – ДВ, бр. 6/2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), съгласно която: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“

Разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е в сила от 21.01.2025 г.

Шестмесечният срок, предвиден в нея, по отношение на лицето, което към тази дата е изпълнявало функциите на главен прокурор, е изтекъл на 21.07.2025 г.

Действително, решението на Прокурорската колегия на ВСС от 16.06.2023 г., с което Б. С. е определен за изпълняващ функциите главен прокурор, е влязло в сила, не е отменено и е част от правния мир.

Стабилността на този индивидуален административен акт обаче не изключва 2 настъпването на правните последици, произтичащи от влязлата впоследствие в сила разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. По силата на новия законов режим едно и също лице не може да продължи да изпълнява съответните функции след изтичането на установения шестмесечен срок.

В Решение № 485/12.11.2025 г. по НДВ № 764/2025 г. състав на Върховния касационен съд е приел, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ има т.нар. несъщинско обратно действие по отношение на заварени правоотношения. Новият правен режим не преурежда вече настъпили правни последици, а урежда занапред последиците на заварени и неприключили правоотношения. Нормата запазва юридическия характер на осъществилия се преди влизането й в сила факт – определянето на изпълняващ функциите главен прокурор, но преурежда занапред неговите правни последици.

Същото разбиране е залегнало и в решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 18.09.2025 г., според което правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор се прекратяват по силата на чл.

173, ал. 15 ЗСВ след изтичането на шестмесечния срок от влизането на разпоредбата в сила, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и.ф. главен прокурор след 21.07.2025 г., не представлява валидно сезиране на съда.

Следва да се съобрази и Решение № 6/07.04.2026 г. по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд, с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Конституционният съд е приел, че законодателят разполага с правомощието да уреди правното положение на временно изпълняващия съответните функции, включително периода на тяхното упражняване, както и че не е противоконституционно едно и също лице да може да изпълнява съответните функции само в рамките на определен от закона срок. В решението е посочено още, че целта на въведеното с чл. 173, ал. 15 ЗСВ ограничение е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС от едно и също лице.

Необходимо е да се отбележи и това, че поради наличието на противоречива съдебна практика е образувано Тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ОСНК на ВКС по въпроса дали след 21.07.2025 г. изпълняващият функциите главен прокурор на Република България, определен преди 3 влизането в сила на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, е активно легитимиран на основание чл. 420, ал. 1 НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК. Към настоящия момент по тълкувателното дело не е постановено тълкувателно решение.

Настоящият съдебен състав възприема разрешението, застъпено в Решение № 485/12.11.2025 г. по НДВ № 764/2025 г. на ВКС и в решението на ОСНК на ВКС от 18.09.2025 г., съгласно което въведеният с чл. 173, ал. 15 ЗСВ правен режим намира приложение и по отношение на лицето, определено преди влизането на разпоредбата в сила да изпълнява функциите на главен прокурор. От това следва, че след 21.07.2025 г. Б. С. не разполага с произтичащото от качеството „главен прокурор“ правомощие по чл. 420, ал. 1 НПК да подава искания за възобновяване на наказателни дела по основанията на чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК.

Този извод има непосредствено значение и за процесуалната легитимация на заместника на главния прокурор, подписал настоящото искане. Към датата на издаване на Заповед № РД-07-207/15.04.2026 г. лицето, издало заповедта, според възприетото от настоящия съдебен състав разрешение, вече не е разполагало с правомощието по чл. 420, ал. 1 НПК.

Поради това чрез акт за заместване не може валидно да бъде предоставена възможност на друго лице да упражни процесуално правомощие, с което самият заместван орган не разполага.

В този смисъл са и Решение № 485/12.11.2025 г. по НДВ № 764/2025 г. на ВКС, Разпореждане № 2480/05.12.2025 г. и Разпореждане № 2530/12.12.2025 г., и двете на председателя на Първо наказателно отделение на ВКС, в които е прието, че заместникът на и.ф. главния прокурор също не разполага с активна процесуална легитимация да подава искане за възобновяване по посочените основания, когато към датата на издаване на заповедта за заместване и.ф. главният прокурор вече не разполага с правомощието да упражнява законовите си функции по НПК вследствие действието на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.

Ето защо искането за възобновяване с № 1199/16.04.2026 г., подписано от заместник на главния прокурор, определен със Заповед № РД07-207/15.04.2026 г. да замества и.ф. главния прокурор, не представлява валидно сезиране на компетентния по чл. 424, ал. 1 НПК съд. Липсата на 4 надлежна активна процесуална легитимация на лицето, от което изхожда искането, обуславя неговата процесуална недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство – прекратено.

По изложените съображения Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване с № 1199/16.04.2026 г., подписано от заместник на главния прокурор, определен със Заповед № РД-07-207/15.04.2026 г. да замества и.ф. главния прокурор на Република България, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4294/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по НДВ № 176/2026 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от протоколното определение да се изпрати на ВКП за сведение.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.55 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5