Решение № 1241 от 21.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Перник, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720102675 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Предявени са искове от Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М.

САК

СРЕЩУ

МАКРОАДВАНС АД с ЕИК 201127485 седалище и адрес на управление гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С. с пр.осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на клаузата предвидена в чл.10 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 172.80лв. , като нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП, чиято невалидност иска да се прогласи Претендира и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че:

- между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв. като обща сума за връщане е 336.90лв. и е предвидена неустойка в общ размер 172.80лв. която е начислена на ищцата, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора, като месечната погасителна вноска е станала 84.95лв. а общата сума за връщане става 509.70лв.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете, с доводи, че договорът бил действителен, а всички получени Моли отхвърляне на исковете.

Предявен е НАСРЕЩЕН осъдителен ИСК от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК 201127485 седалище и адрес на управление гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.

СРЕЩУ

Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК А именно : да бъде осъдена последната да заплати на посочените дължими суми по Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв и приложим към него Погасителен план, приложение и ОУ, а именно : главница в размер 300лв. ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещния иск 06.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

Отговор по насрещния иск не е постъпил в срока по чл.131 ГПК

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв. като обща сума за връщане е 336.90лв. и е предвидена неустойка в общ размер 172.80лв. която е начислена на ищцата, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора, като месечната погасителна вноска е станала 84.95лв. а общата сума за връщане става 509.70лв.

По договора предоставената от ответника парична сума в размер на 300 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение, обективирано в представения екземпляр на договор и погасителния план към него.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2

23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел и предмет на договора, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и общите условия.

Съгласно чл.10 в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката претендиран в казуса е 172.80лв.

Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.

Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва: изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й три функции, в същото тълкувателно решение са посочени:

- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

3

- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.;

- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 10 от договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото парично задължение в размер на 172.80 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс.

Така в Договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави поне едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които отговарят на изискванията посочени пак там, или банкова гаранция.

В цитираната вече норма е предвидено, че ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Видно от приложения по делото погасителен план неустойката е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.

В договора е предвидено, че поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв.;

От посочените констатации следва несъмненият извод, че сумата 172.80 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката – като скрита добавка към възнаградителната лихва.

Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на 4 чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл.10 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 172.80 лв. , като нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП, чиято невалидност иска да се прогласи По насрещния иск :

С оглед констатациите по-горе, а именно – за нищожност на клауза от процесния договор, то остава неоснователен и недоказан предявения осъдителен насрещен иск, който се основава на нищожна клауза на един и същ договор.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, по който съдът намира че такива са установени в размер на 50лева /за държавна такса/, като ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.

На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д.М., САК следва да се присъди сумата 360 лева -адвокатски хонорар за представителство по делото, както и сумата 360лв. с оглед отхвърляне на насрещния иск

По възражението за прекомерност на адв.възнаграждения – съдът не възприема подобно гледище, тъй като размерът е съобразен с мин.размери, и по двата иска, и е с оглед изхода на спора Водим от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА на клаузата предвидена в чл.510 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 172.80лв сключен между

Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК и

МАКРОАДВАНС АД с ЕИК 201127485 седалище и адрес на управление гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С. а именно , предвиждаща заплащането на неустойка в размер 172.80 лв. , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП,като невалидна 5

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения НАСРЕЩЕН ИСК от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК 201127485 седалище и адрес на управление гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.

СРЕЩУ Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК А именно : за осъждане последната да заплати на посочените дължими суми по Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 и приложим към него Погасителен план, приложение и ОУ, а именно : главница в размер 300лв. ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещния иск 06.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН