Решение № 37 от 27.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500765 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Софийски районен съд, срещу Решение № 59 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 532 / 2024 г. по описа на Районен съд - Костинброд, в частта, с която е уважен искът на В. С. Г. по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а именно за осъждане на жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат доводи, че решението в оспорената част е неправилно и необосновано, а в частта за присъдената законна лихва- недопустимо, поради което се иска решението да се отмени изцяло. Излага се, че дори да е било налице фактическо надвишаване на сроковете за извършване на конкретни действия в рамките на гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, първоинстанционният съд не обсъдил по какви критерии е приел, че продължителността на съдебното производство, развило се на две инстанции от 4 г. 2м. и 7 дни е над разумния срок, т.е е прекомерна такава. В мотивите на първоинстанционнот решение Районен съд – Костинброд не бил обсъдил и критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. На ВС, съответно не ставало ясно как бил достигнал до сумата от 2 000 лв. като 1 справедлив размер на обезвредата. Счита се, че не е било налице продължило над разумния срок производство по гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав и ищецът не е доказвал настъпването на твърдените от него вреди в претендирания размер.

По същество се моли обжалваното в тази част решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъде изцяло отхвърлен. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът В. С. Г. е подал насрещна въззивна жалба. С нея се счита, че постановеното от Районен съд – Костинброд решение в отхвърлителните му части – по отношение на главния и акцесорния иск е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не взел отношение по довода на ищеца, че ръководството на ответния съд не е взело мерки, включително и преразпределяне на процесното дело на друг съдебен състав, който срочно да извърши необходимите процесуални действия по приклюване на производството. От мотивите не ставало ясно на база какви критерии съдът приел, че справедливата стойност на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да е в размер на 2 000 лв. Единствено било посочено, че при определяне на обезщетението била взета предвид продължителността на производството. В този смисъл решението било необосновано, а също и необосновано.

С решението си Районен съд – Костинброд е отхвърлил частично иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 2 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и иска за законна лихва за забава върху обезщетението за причинитените неимуществени вреди от 27.04.2021 г. до завеждане на иска – 13.05.2024 г. като недоказан, като са възложени съразмерни разноски на Софийски районен съд в размер на 510 лв., а на В. С.

Г. в размер на 300 лв.

По същество се моли обжалваното в тази част решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от СРС не е подаден отговор на въззивната жалба на В. С. Г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок и са допустими. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледани по въщество жалбите са неоснователни по следните съображения:

Решението е правилно.

Правният характер на разумното разглеждане и разрешаване на делото е принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен.

Освен като принцип, разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно право на физическите и юридическите лица, установено в чл. 6, § 2

1 КЗПЧОС (посочената норма установява генерални изисквания за всеки съдебен процес, при спазването на които се счита, че този процес е справедлив), а след това и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността на правораздаването без забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност, както и съблюдаването на правовия ред (Ботаци срещу Италия, Решение от 28 юли 1999 г.).

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Според чл. 4, ал.

1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Следователно, за да бъде уважен искът на В. С. Г. по чл. 2б ЗОДОВ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия и бездействия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат (така Решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ВКС, III г о.) Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи. В случая това е Софийски районен съд, тъй като ищецът е бил страна по гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав и претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на това дело.

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетяване на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок, от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна 3 според вида на делото и броя инстанции. Следователно първият критерии, който следва да бъде преценен от съда, за да се установи дали е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, е общата продължителност на производството, поради което правилно именно тя е била отчетена от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните, че с искова молба вх. № 2002789 / 10.02.2017 г. В. С. Г. е предявил против „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК :

202218735 иск с правно основание чл. 357 от КТ, вр. с чл. 188 т. 1 от КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“ и е образувано гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.

С определение № 311573 от 11.01.2018 г. на съдия от ГО, 160 – състав делото е насрочено в о.с.з. на 01.02.2018 г. от 15.30 часа, след което е пренасрочено за 01.03.2018 г., поради заболяване на съдията – докладчик. На 01.03.2018 г. съдебното заседание се е провело и за събиране на доказателства делото е отложено за 29.03.2018 г.

На 29.03.2018 г. съдът обявява делото за решаване, но след като на 01.07.2020 г. делото е преразпределено на друг съдия, същият с Определение № 140346 / 03.07.2020 г. съдът отменя хода на устните състезания и връща делото в съдебна зала, като насрочва заседанието за 10.09.2020 г. от 14.50 часа.

На 10.09.2020 г. делото е обявено за решаване и в законоустановения едномесечен срок на 09.10.2020 г. е постановено Решение № 2022873.

След окончателното приключване на производството В. С. Г., ЕГН ********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, като е подал заявление вх. рег. № РС – 21 – 269 / 18.06.2021 г.

С писмо изх. № РС – 21 - 269 / 31.08.2021 г. Инспектората към ВСС изпраща до Министъра на правосъдието констативен протокол, ведно със заявление вх. рег. № РС – 21 – 269 / 18.06.2021 г. на основание чл. 60д от ЗСВ.

По делото липсват доказателства да е предложено споразумение на В. С. Г. и правилно първоинстанционният съд е приел, че процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ се счита за изчерпана.

Производството по това дело е започнало на 10.02.2017 г. и е завършило на 27.04.2021 г. с постановено решение пред СГС. Следователно е продължило 4 години 2 месеца и 17 дни, от които 3 години 11 месеца и 3 дни пред СРС.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение, и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и други. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и 4 значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

Въз основа на изложените факти настоящият въззивен съд приема за доказано, че правото на В. Г. на разглеждане на делото пред Софийски районен съд в разумен срок действително е било нарушено. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в периода от 29.03.2018 г. до 01.07.2020 г. по делото не са извършвани никакви действия, като дори не е била администрирана молба за бавност. Едва на 01.07.2020 г. делото е преразпределено на друг съдия. Делото е трудово, но не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, поради което настоящият съдебен състав намира, че срок 4 години, 2 месеца и 17 дни надхвърля разумният такъв за разглеждане на процесния спор, още повече от които 3 години, 11 месеца и 3 дни пред една съдебна инстанция.