Решение № 1035 от 07.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Варна, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501690 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 4596/13.07.2023 г. на Л. Л.

Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Н. С., срещу Решение № 108/14.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21/2023 г. по описа на РС-Девня, 4-ти с-в, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.

344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл 225 ал. 1 от КТ, предявени от Л. Л. Л., срещу Община В.д., Булстат: ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от Кмета Г.Т., за признаване на уволнението му, обективирано в Заповед №1136/16.11.2022 г., издадена от Кмета на Община В.д., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, предл. 2 от КТ за незаконно и отмяна на Заповедта; за възстановяване на служителя на работа на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус“ към Община В.д. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 045, 26 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 16.11.2022 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно.

Основните възражения на въззивника са, че извършеният подбор е неправилен и не е съобразен със законовите изисквания на чл. 329 от КТ, тъй 1 като в него са участвали само част от лицата, заемащи длъжността „шофьор“ и комисията не е оценявала работниците по критерия „образование“, независимо, че в заповедта за назначаване на комисията, кметът на община В.д. изрично е посочил, че подбора следва да бъде извършен именно по критериите „образование“ и „ниво на изпълнение на задълженията“.

Въззивникът моли, обжалваното решение да бъде отменено, и съдът да постанови друго решение, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Община В.д., чрез процесуалния ѝ представител юрисконсулт Н. Б., с който моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред РС-Девня е образувано по предявени от Л. Л. Л., ЕГН ********** срещу Община В.д., Булстат: ***, обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, за признаване на уволнението му, обективирано в Заповед №1136/16.11.2022 г., издадена от Кмета на Община В.д., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, предл. 2 от КТ за незаконно и отмяна на Заповедта. с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, за възстановяване на служителя на работа на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус“ към Община В.д.. с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 600 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие незаконното уволнение за период от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г., или до приключване на устните състезания, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.

2

Ищецът твърди в исковата молба, че е работил в Община В.д. по трудов договор за неопределено време на длъжност „шофьор на автобус” в дейност “Образование", с шифър по НКПД 83312002 от 28.12.2018 г. до 16.11.2022 г., когато му била връчена Заповед № 1136/16.11.2022 г., издадена от Кмета на Община В.д., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.

Като мотиви в оспорената заповед се сочело, че същата се издава въз основа на проведено заседание на Общински съвет В.д. от 31.10.2022 г. и ново Длъжностно разписание, в сила от 01.11.2022 г. и проведена процедура по реда на чл. 329 ал. 1 от КТ, утвърден Протокол от 11.11.2022 г. на комисия, назначена със Заповед № 1180/11.11.2022 г. Ищецът счита уволнението за незаконно, а заповедта, с която то е извършено за незаконосъобразна, поради следните обстоятелства:

На първо място твърди, че не е налице визираното в заповедта основание - чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, предл. второ - съкращаване на щата, защото след неговото уволнение изпълнението на задълженията му е било поето от друг шофьор - Р. Х., който поел обслужването на управлявания от ищеца училищен автобус. Ищецът счита, че длъжността “шофьор на автобус", която е заемал е премахната само формално от длъжностното щатно разписание на Община В.д., като фактически трудовата функция не е премахната и се изпълнявала и към настоящия момент от друго лице.

На второ място твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят не е извършил подбор между лицата, заемащи същата или сходна длъжност, тъй като на работа са останали лица, които имат по - ниско образование и професионална квалификация от тази, която той притежава. По този начин счита, че е нарушена разпоредбата на чл.

329 от КТ.

На последно място, счита, че при издаването на процесната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Кодекса на труда, твърдейки, че работодателят не е осъществил добросъвестно своите задължения, тъй като е допуснал извършване на уволнението му на посоченото в заповедта основание при липсата на предпоставки за това, а именно реално съкращаване в щата.

Поради изложените обстоятелства моли за отмяна на уволнението и възстановяването му на работа, като с оглед оставането си без работа след уволнението моли за присъждане и на обезщетение по чл. 225 от КТ.

Претендира и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК пред РС-Варна е депозиран писмен отговор от ответника, в който той не оспорва, че е бил работодател на ищеца по посочения трудов договор, но оспорва основателността на предявените искове.

Твърди, че е спазил всички законови процедури преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - 16.11.2022 г. е утвърдено ново Длъжностно разписание на дейност „Други дейност по образованието“ към общинска администрация В.д., считано от 01.11.2022 г. съгласно приетото 3

Решение № 916 по Протокол №45 от проведено на 31.10.2022 г. заседание на Общински съвет В.д.. Съгласно същото, щатните бройки на длъжността, на която е бил назначен ищецът се съкращават реално от 9 щатни бройки на 8 щатни бройки. Твърдението на ищеца, че изпълнението на неговите служебни задължения е поето от друг шофьор - Р. Х. било невярно, тъй като от представения към отговора приемо - предавателен протокол, отнасящ се до активи - общинска собственост се установявало, че ищецът е предал изброените в протокола активи на служителя Галя Гочев Балева - технически сътрудник в Дейност „БКС“. Сочи, че шофьорът Р. Х. управлява друг автобус - марка „Мерцедес“, с регистрационен номер ***, с който изпълнява курсове, несъвпадащи в пълен обем с курсовете, които ищецът е изпълнявал, които курсове са утвърдени с Транспортната схема на Община В.д., действаща към датата на прекратяване на ТПО на ищеца, със Заповед № 825/01.09.2022 г., изменена със Заповед № 1193/16.11.2022 г.

Твърди, че е извършил подбор по реда на чл. 329 от КТ, като от протокол на комисията по подбора, назначена със Заповед № 1180/11.11.2022г. на кмета на Община В.д. се установявало, че ищецът е точкуван с най - малко точки - 20 т. сред назначените на същата длъжност лица, поради което комисията е предложила на работодателя, той да бъде освободен от заеманата длъжност.

По критерия „Изпълнение на възложената работа в определен срок“ ищецът бил оценен с 4 точки, поради извода на комисията, че изпълнява частично поставените му задачи. Оценяването на комисията, утвърдено от работодателя се обосновавало на писмо вх. № РД 67-01- 17/11.05.2022 г. от Директора на СУ „Васил Левски“ гр. В.д. и писмо вх. № РД 2500-8/12.10.2022 г. от Директора на ДПЛУИ с. О., в които се твърдяло, че ищецът системно не изпълнявал служебните си задължения, както и че имал грубо отношение към учениците. По отношение на критерия „Способност за работа в екип“ ищецът бил оценен с 4 точки, като оценяването на комисията, утвърдено от работодателя се обосновавало на докладна записка вх. № РД 08-01428/21.10.2022 г. от Д.Д. - Ръководител дейност БКС към Община В.д., в която се излагало, че служителят Л. Л. системно внася раздори сред колегите си и не поддържа повереното му превозно средство в добро техническо и хигиенно състояние.

Поради изложеното, ответникът счита, че е спазил всички изисквания на трудовото законодателство при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендирайки, че уволнението не е незаконно, а законосъобразно намира акцесорните искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Моли за присъждане на съдебно - деловодните разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В с.з., страните участват чрез редовно упълномощени проц. представители, а ищецът и лично. В о. с. з., проведено на 15.05.2023 г.

4 ищецът, чрез проц. си представител е изменил размера на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ в посока намаление, а именно от първоначално претендираните 6 600 лева като обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ на сумата от 6 045, 26 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 16.11.2022 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

В становищата по същество страните, чрез проц. си представители поддържат изразените позиции по спора.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността „шофьор на автобус“ в дейност „Образование“ в Община В.д. и със Заповед № 1136/16.11.2022 г. на Кмета на Община В.д. на посоченото в нея основание – съкращаване на щата, връчена на ищеца на 17.11.2022 г., видно от отразеното в нея, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от КТ – поради съкращаване на щата.