Решение № 2900 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2900 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110153210 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЗД Бул Инс“ АД срещу К. В. В..

Ищецът твърди, че на 21.05.2022г. в *****************************************, пред хотел „А.“, е настъпило ПТП между „Фолксваген Транспортер“ и „Ауди А4 Авант“, което се дължало на поведението на водача на МПС „Фолксваген“ – К. В., който при движение назад блъснал другия автомобил. След настъпване на ПТП, ответникът напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР. Към датата на събитието л. а. „Ауди“ бил застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите“ при ищцовото дружество, като на собственика на увредения автомобил било изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, което имал право да получи от ответника.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 378,90лв., от които 353,90лв. изплатеното обезщетение и 25лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Посочва, че узнал за претенцията едва от исковата молба и веднага заплатил сумата. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск, като с платежно нареждане от 16.12.2025г. е заплатил в полза на ищеца процесната сума, който факт не се оспорва от него и се претендират единствено разноски. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпилите в хода на процеса факти следва да бъдат съобразени, което обуславя извод за отхвърляне на иска поради стореното плащане.

Ответникът оспорва да дължи разноски, като счита, че с поведението си не е станал повод за завеждането му.

1

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде освободен ответникът от разноски – да признае иска и с поведението си да не е станал повод за завеждането му.

В случая първата предпоставка е налице, тъй като искът е признат, като спорно е наличието на втората.

По делото е представена регресна покана, изпратена от ищеца до ответника на 29.06.2023г. /л. 31/, с която последният бива канен в срок от 5 работни дни да плати на ищеца претендираната сума. Поканата е изпратена на адреса на ответника, на който е получил исковата молба и на който пребивава (според признанието, извършено в откритото съдебно заседание). От връчителя е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя /л. 33/, съответно не е получена от ответника. Съдът намира, че ищецът е направил опит да покани ответника извънсъдебно да плати доброволно претендираното от него вземане, като е изпратил покана до известния му адрес, на който се признава от ответника, че пребивава.

Обстоятелството, че поканата не е потърсена от ответника и съответно не е надлежно връчена, стои извън възможностите на ищеца и не зависи от неговото поведение. Поканата е изпратена на 29.05.2023г., а исковата молба е депозирана на 26.11.2025г., тоест едва две години и половина след поканата ищецът е предприел съдебни действия за присъждане на вземането, тъй като в този период не е получил плащане. Съдът приема, че при тези обстоятелства, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска и следва да отговаря за сторените от ищеца разноски. Същият е доказал такива в размер на 25,56 евро за държавна такса и 244 евро с ДДС за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава със сложност, налице е признание на иска и материалния интерес е нисък. Ето защо, същото следва да бъде намалено на 360лв. с ДДС (предвид доказателствата за регистрация по ДДС) или 184,06 евро. Общо с държавната такса на ищеца следва да се присъдят разноски от 209,62 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ********************************************, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 378,90лв. (193,73 евро), от които 353,90лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 21.05.2022г. в *****************************************, пред хотел „А.“, между „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ************* и „Ауди А4 Авант“ с рег. № **************, за което при ищеца е съставена преписка по щета № *************, и 25лв. ликвидационни разноски, поради извършено в хода на процеса плащане.

О С Ъ Ж Д А К.

В.

В.,

ЕГН:

**********, с адрес:

********************************************, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК:

831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 209,62 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2