Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 27.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4315/2026
Вид
Решение № 758
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 63 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.69 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604315 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по жалба от адв. М. – защитник на подс. М. Е. Д. срещу присъда от 11.02.2026г., постановена по НОХД № 1904/2025г. по описа Софийски районен съд, НО, 19 състав. С атакуваната присъда СРС е признал всеки един от подсъдимите М. П. Й. и М. Е. Д. за виновен за извършено престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 , а за подс. Д. и вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и е наложил наказание на подс. Й. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението у отложено за срок от 3 години, а на подс. Д. – наказание „лишаване от свобода“ за срок 9 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. На двамата подсъдими са възложени разноските по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен, поради което подс. Д. следва да бъде признат за невинен.

С определение от 24.06.2026г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства

В хода по същество защитата на подс. М. Д. в лицето на адв. Г. застъпва тезата, че подзащитният й не е участвал в инкриминираното деяние, с оглед на което следва да бъде оправдан. Счита, че СРС превратни е интерпретирал доказателствата, като е постановил неправилна и необоснована присъда спрямо подс. Д.. моли съдът да уважи жалбата й.

Представителят на СГП моли съдът да остави подадената жалба без уважение като неоснователна. Намира авторството и вината и на двамата подсъдими за безспорно 1 доказани, като моли съдът да потвърди присъдата на СРС.

В правото си на последна дума подс. М. Д. моли съдът да бъде оправдан.

Подсъдимият М. Й., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Частният обвинител В. К., редовно призован, също не се явява. Процесуалният му представител – адв. А., също редовно призован, не се явява.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

Доколкото въззивният съд е сезиран по жалба единствено на подсъдимия М. Д. и неговия защитник против частта от присъдата, с която подс. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 от НК, то и въззивният съд ще разгледа първоинстанционния съдебен акт в тази му част, без да засяга достигнатите от СРС изводи касателно дейността на другия подсъдим - М. Й..

Вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано в крайния му вид на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. По ясен и категоричен начин може да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на първостепенния състав, вкл. досежно престъпната съпричастност на подс. М. Д. към нанесения побой над частния обвинител К.. Първата инстанция е изложила аргументация защо и в кои части кои доказателствени източници кредитира. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, вкл. налични писмени доказателства и заключения от изготвени експертизи, както и въз основа на изследване на тяхната вътрешнологическа последователност. В този смисъл съставът на районния съд не може да бъде упрекнат в игнориране и тенденциозно изопачаване на доказателства, нито в неизлагане на мотиви в подкрепа на достигнатите фактически и правни изводи.

Несподеляеми са доводите, залегнали във въззивната жалба, за недоказаност авторството на деянието в лицето на подс. Д.. На първо място ще бъдат разгледани показанията на пострадалия К., ведно с тези на свидетелите Д. и П. Д.. Основният източник на преки доказателства касателно предмета на доказване и участието на подс. Д. са именно свидетелските показания на пострадалия К., конституиран и като страна в процеса в ролята на частен обвинител. Въззивният съд на свой ред не констатира основания за изключване на същите от доказателствената съвкупност на достоверни източници поради заинтересованост на свидетеля. Качеството му на пострадал в настоящото производство не може еднозначно да обоснове тезата за преднамереност на показанията, а следва да се разглежда като основание за по-задълбочен анализ, какъвто е извършил и съставът на контролираната инстанция. Чрез изготвената КСППЕ е установена неговата свидетелска годност въпреки 2 констатираното състояние на обикновено алкохолно опиване. Вещите лица аргументирано са обосновали тезата, че свидетелят е бил в състояние правилно да възприема фактите, както и свойството и значението на извършеното, като същевременно не е имал интоксикация или загуба на съзнание. Посочената експертиза правилно е била приета от първоинстанционния съд като изготвена от компетентни и безпристрастни лица, поради което настоящата инстанция споделя този извод. Безспорно е установено, че свидетелят К. е бил вменяем по време на извършване на деянието, като има съхранен спомен преди и по време на деянието, а възникналите неясноти се обусловени от токсичното действие на алкохол и райски газ едновременно. Същият дава сведения последователно и добросъвестно касателно нанесения му от двамата братя – подсъдимите Й. и Д. побой, генезиса на конфликта и ескалацията на същия, както и относно събитията преди и след случката, като пресъздадените от пострадалия лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. Действително свидетелят заявява липса на спомен за някои моменти, вкл. естеството, поредността и насочеността на ударите, което е задължило СРС да приложи процесуалната техника на чл.281 от НПК и да приобщи дадените от К. показания в досъдебната фаза на процеса, когато спомените му са били далеч по-пресни и детайлни. Самият свидетел не отрича, че преди деянието не е познавал нападателите си, с оглед на което логична последица се явява и невъзможността да назове прецизно имената им.

На следващо място, показанията на пострадалия намират подкрепа в протокола за разпознаване на лица. Посоченото процесуално-следствено действие е осъществено по реда и правилата на процесуалния закон, като същото е закрепено в изготвения протокол.

Непосредствено преди неговото извършване К. е бил разпитан, като е посочил характерни белези, по които би познал нападателите си. Видно от съдържанието на протокола разпознаването е осъществено при присъствието на две поемни лица – свидетелите А. и М., акуратно разпитани от състава на районния съд. Двамата подсъдими, вкл. подс. Д. са били съпоставени с още три лица, сред които пострадалият категорично е разпознал и подс. Д. като един от извършителите на деянието – „по- малкият брат на М.. Той също заедно с М. ме риташе след като бях паднал на земята в двора пред къщата на П.. По-малкият брат ме риташе по тялото, докато лежах на земята, но много по-леко от М..“. Протоколът е бил подписан от всички участвали в процесуално-следственото действие лица, без те да са направили възражения. Предвид посоченото изготвеният протокол се явява годно писмено доказателствено средство, въз основа на което се приемат за верни отразените в него факти.

Заявената липса на спомен от страна на свидетелите М. и А. да са участвали в проведеното разпознаване не може да обоснове извод за допуснато нарушение по време на извършването му. Занижената степен на внимание и концентрация (или пълната липса на такава) у двете поемни лица по време на извършване на действието (април 2024г.), респективно невъзможността им да възпроизведат подробно обстоятелствата, при които е протекло разпознаването по време на проведения им разпит пред съдебния състав (декември 2025г.), не опровергават валидността на извършеното действие по разследването. Няма данни поемните лица да са били лишени от възможността да узнаят съдържанието на протокола за разпознаване. СРС правилно, с оглед изявлението на св. М., че липсва нейн подпис върху двата протокола за разпознаване, е назначил съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е категорично, че подписите в графи „Поемно лице 1“ и в долните леви ъгли на първа страница в предоставените за изследване два броя протоколи за разпознаване са положени от св. С. М.. Дори и двете или някое от поемните лица да не е възприело съдържанието на протокола, това не може да опорочи процедурата, тъй като разследващият орган няма как да извърши проверка дали поемните лица в действителност са възприели словесното съдържание на съставения протокол или до каква степен внимателно са наблюдавали и асимилирали извършеното действие.

Твърденията на пострадалия, че подс. Д. също се е включил в инициираната от брат 3 му – подс. Й. физическа разправа спрямо св. К., изцяло се потвърждават от показанията на св. П. Д.. В съдържателен план заявеното от него в двете фази на процеса представлява един устойчив и хомогенен разказ досежно развоя и динамиката на ситуацията, както и наличието на упражнена физическа агресия от двамата братя спрямо пострадалия К..

Свидетелят Д. чистосърдечно е споделил своите лични възприятия за обособилата се обстановка, като показанията му изцяло съответстват на застъпената от пострадалия теза, че подс.Д. активно е участвал в нанасяне на удари с крака по отношение на пострадалия.

На тази логическа плоскост следва да бъдат разгледани и твърденията на свидетелката Д., че не е видяла подс. Д. да нанася удари на пострадалия. Обстоятелството, че свидетелката не е възприела всички фрагменти от разигралия се физически сблъсък, вкл. участието на подс. М. Д. не може да обуслови извод за ненастъпил такъв факт.

Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения или показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото, включително при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което е спазено от съдебните инстанции в разглеждания казус. Още повече – налице са безспорни доказателства в противовес на така застъпените твърдения на св. Д..